Извънредното положение и напрежението очевидно се отразяват твърде зле на някои представители на изпълнителната власт. Точно в разгара на коронакризата министри се захванаха да "регулират" един от малкото добре работещи сектори - търговията с хранителни стоки. След ексцентричните идеи на земеделската министърка Десислава Танева, която иска да принуди хипермаркетите да купуват продукти само от областта, в която се намират, и военният министър реши да даде мощен принос. Красимир Каракачанов смята, че вносът на чуждоземни храни трябва да се забрани - до изчерпване на българските.
"Вицепремиерът по обществения ред и сигурността Красимир Каракачанов е внесъл в Министерския съвет четири спешни мерки за подпомагане на част от българския земеделски сектор", съобщиха от пресцентъра на ВМРО - партията, на която Каракачанов е председател.
Предложението за мораториум върху импорта на храни "в сезона до изчерпване на българската продукция" е първата от "спешните мерки" на силовия министър и партиен ръководител. Другите две странни и несъвсем оформени идеи са: безпрепятствено придвижване на работниците до обработваемите земи - не се разбира кой ги препятства; - достъп на хората със земеделска земи до тях - отново не се разбира кой им реже достъпа. Каракачанов иска още схемата на заплатите "60:40" да се разшири, така че да се прилага и за селското стопанство - да важи за сезонните работници от земеделския сектор срещу предоставяне на трудов договор от страна на работодателя. Още с аранжирането на мярката 60:40 изрично бе обяснено, че тази държавна помощ няма да се допуска за агродейностите, защото те и без друго се субсидират - и със средства от ЕС, и от българския бюджет.
"Целта на промените е да подпомогне засаждането, отглеждането и прибирането на земеделската продукция, осигуряваща прехраната на българското население в условията на обявената пандемия от COVID-19. Предложенията са изработени след редица проведени срещи и разговори с производители на плодове, зеленчуци, маслодайна роза и други и със специалния принос на аграрния експерт и производител Красимир Кумчев, посочват в прессъобщението си от ВМРО.
Преди дни мозъчният тръст на воеводите роди и други предложения - търговците, които подават прекалено много вносни стоки и отказват да вдигнат дела на "произведено в България", да бъдат наказвани с налагане на специален данък.
Още преди ВМРО да се захване с агротемите, земеделската министърка Десислава Танева започна офанзива срещу големите търговски вериги в България. Тя извади проект на постановление, което задължава големите хипермаркети да разделят щандовете си на две - за вносни и за местни стоки, така че родното производство да заема поне 50%. Друг култов текст в проекта "Танева" закрепостява търговците, като ги принуждава да зареждат само от областта, в която се намират, и им забранява да купуват продукция от региони, които са извън 200-километровия радиус около съответния магазин.
Оказа се, че министър Танева е много ядосана на големите вериги, защото не били поели пред нея обещание да не вдигат цените по време на извънредното положение. Тя обясни, че щом бедни баби могат да даряват пенсии на болници, и едрите компании трябва да се настроят по-благотворително и да не се стремят към печалби. Не се разбра дали Танева е приканила и различните групи земеделски производители да не вдигат цените на продукцията си в тези времена на изпитания.
Междувременно и министърът на икономиката Емил Караниколов се присъедини към хора на популистите. Той пък поднови идеята за намаляване на ДДС за храните заради кризата - от 20 на 5 на сто. Странно е, че Караниколов предлага демагогски данъчни "революции" - темата за сваляне на ставката, запазена марка на левите партии "БСП" и "Атака", е многократно обсъждана и отхвърляна, тъй като намаляването на ДДС изобщо не гарантира, че цените ще паднат.
Цените обаче със сигурност ще се качат, ако се приложат екзотичните регулации на хранително-вкусовия сектор, предлагани от Танева и от Каракачанов.
Сдружението за модерна търговия, което обединява големи компании като "Билла", "Лидл", "Кауфланд", излезе с пространна позиция срещу предлаганите от земеделското ведомство забрани, квоти и ограничения. "Регулациите" на практика са насочени срещу конкуренцията и ще доведат дефицити и скок на цени, се посочва в становището.
Според търговските вериги българските храни не се нуждаят от държавна протекция - и в момента те успешно се състезават с вносните. Данните са красноречиви - присъствието на основните български храни в супермаркетите надвишава 50 процента.
