Подготвят се промени в частното пенсионно осигуряване, които имат за цел да увеличат доходността от управлението на средствата по индивидуалните партиди на хората и да доведат до адекватен заместващ доход при пенсиониране.
Това обяви Комисията за финансов надзор по повод приключилата мисия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която е направила преглед на пенсионния модел в България. Страната ни е кандидат за членство в ОИСР и очаква да бъде поканена през 2025 г.
От ОИСР са похвалили въведения преди 20 години у нас тристълбов пенсионен модел, стабилните правила на работа на частните пенсионни дружества, както и надзора върху тях, но са дали няколко препоръки за усъвършенстване на втория стълб на системата. Става дума за задължителното допълнително пенсионно осигуряване в универсалните фондове, където отиват 5% от вноските за пенсия на всички работещи, родени след 1959 г.
ОИСР препоръчва универсалните фондове да въведат т.нар. мултифондов модел, което да даде възможност потребителите да избират различни стратегии за управление на парите им - консервативни, балансирани или рискови.
Освен това препоръчват да се разнообразят финансовите инструменти, в които може да бъдат инвестирани парите от индивидуалните партиди на осигурените лица, така че да се постига по-висока доходност.
От Комисията за финансов надзор обявиха, че заедно с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване са започнали диалог и имат готовност да предложат промени в регулаторната рамка на допълнителното пенсионно осигуряване.
От години частните пенсионни фондове настояват за по-либерални правила за инвестиране на парите на осигурените във втория стълб, което да даде възможност и за постигане на по-висока доходност. У нас обаче е възприет най-консервативният подход и в момента средствата се влагат основно в най-сигурните, но и с най-ниска доходност държавни ценни книжа. В много малка степен универсалните фондове инвестират в корпоративни акции, търгувани на регулирани пазари, или в инвестиционни имоти.
Въвеждането на мултифондове също е старо искане на пенсионните дружества. Те отдавна предлагат осигурените да бъдат групирани по възраст и парите на по-младите, на които пенсионирането все още е далечна перспектива, да се инвестират по-рискови активи, но с по-висока доходност. С напредване на възрастта потребителите ще минават в по-консервативни схеми, които са с по-ниска доходност, но с минимален риск от загуба на средства. Има и вариант изборът за консервативен, балансиран или рисков профил на инвестиране на парите за старост изцяло да бъде оставен в ръцете на притежателите на партидите.
Очертаните промени, за които, както стана ясно, че вече има готови законови текстове, се отлагат от години. С тяхното приемане на практика ще бъде завършен въведеният преди 20 години пенсионно-осигурителен модел в България.
Големият проблем на пенсионната система у нас са твърде ниските суми, натрупани в индивидуалните партиди на втория стълб за повечето осигурени. Причините са многобройни - ниска ставка за втория стълб, дълги периоди на безработица и сива икономика по време на прехода, в който много българи не са били осигурявани от работодателите си, години наред начисляване на високи такси за обслужване на партидите... В момента над 14 000 българи получават вече някакъв вид плащания от универсален пенсионен фонд, но само 10% имат достатъчно натрупвания, за да получават пожизнена втора пенсия. Опасността масово хората да се окажат със силно орязани пенсии принуди властта да въведе възможност хората преди пенсиониране, ако желаят, да прехвърлят партидите си за втора пенсия към държавния фонд в НОИ, откъдето да получават пълния размер на пенсиите си.
От Министерство на финансите са по-умерени в съобщението си за приключилата мисия на ОИСР. "След успешното приключване на прегледа от българската страна не се изисква предприемането на краткосрочни мерки преди присъединяването към ОИСР", се казва в съобщението на МФ. Оттам подчертават, че предприемането на промени в областта на пенсионното осигуряване е с висока степен на социална значимост и следва да бъде съгласувано с всички компетентни институции и заинтересовани страни - осигурени лица, пенсионери, пенсионноосигурителни дружества, социални партньори, като се отчитат спецификите на българската пенсионна система.
