Тази година работим 140 дни за държавата, показва традиционното изследване на Института за пазарна икономика кога настъпва "данъчната свобода".  Датата се определя на базата на заложените приходи в бюджета и очаквания размер на БВП, съотнесени към броя на всички данъкоплатци.

През тази година консолидираните приходи в бюджета се очаква да достигнат 47,6 млрд. лв., а брутният вътрешен продукт - 124,5 млрд. лв., посочват от ИПИ. Това означава, че средно за един календарен ден българите ще изработват по 341 млн. лв. Ако приемем, че всичко изработено от началото на годината отива в държавата хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним. Така Денят на данъчна свобода през 2021 г. се пада на 20 май, като след тази дата условно започваме за работим за себе си.

20 май е най-късната дата за ''данъчна'' свобода през последните над 10 години, отбелязват експертите на института. Миналата година това се е случило 5 дни по-рано.

Въпреки добрите приходи към момента пандемията се отразява на бюджета. Ролята на държавата в икономическия живот на страната нараства чрез увеличаване на преразпределението, като през 2021 г. се очаква приходите да достигнат 38,2% от БВП. За сравнение в периода 2013-2018 г. те са били в рамките на 35-36% от БВП.

За нарастващата роля на държавата са показателни и значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, посочват от ИПИ. За тази година бюджетът е  разчетен с дефицит от 4,9 млрд. лв. 

Само въпросните 4,9 млрд. лв. се равняват на над 14 дни за ''отработване''. Ето как дефицитът в крайна сметка тежи върху данъкоплатците. В същото време помощите от европейските фондове, заложени в бюджета през тази година, са за близо 4 млрд. лв. Тези трансфери от ЕС ще ни спестят близо 12 дни работа за държавата, са изчислили икономистите от института.

Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като те попадат в обхвата на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на осигурителните фондове. На фона на безпрецедентния срив на стопанската активност през първата половина на миналата година, работещите българи продължават да внасят все повече в държавната хазна. С това те стават на практика основните донори на средства за посрещане на предизвикателствата на ковид-кризата. Данъкоплатците понесоха пълната тежест на пандемията, посочват от ИПИ.