През настоящото десетилетие българските енергийни мощности, основани на въглища, ще разчитат на природен газ и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), за да се справят с предизвикателствата на т.нар. Европейски зелен пакт.

Такова мнение изразиха участниците в Икономическия и социален съвет (ИСС) – граждански консултативен орган към основните държавни институции, в становището си върху известната още като „зелената сделка” инициатива на Европейската комисия. Пактът предвижда до 2050 г. Европа да стане първият континент, чиято икономика да няма нетни емисии на парникови газове.

Има консенсус за трите „червени линии”, които българската държава ще постави при разговорите в Евросъюза за зелената сделка, обяви Пламен Димитров – председател на КНСБ, който е участник в съвета. На първо място, нашата страна отказва да приеме междинната цел, поставена от ЕК – до 2030 г. въглеродните емисии да бъдат намалени с 50-55 процента, тъй като я смята за прекалено амбициозна за толкова кратко време. Второ, България настоява да не й се отнемат средства от националните постъпления от продажба на емисии, тъй като Фонд „Сигурност на електроенергийната система” се захранва основно от тези продажби. „Ако се реализира намерението на Брюксел да централизира приходите от тези емисии като един от източниците за финансиране на всичко зелено, това ще значи за България проблем със сегашното финансиране към индустрията”, изтъкна Димитров. Трето, изискваме въвеждането на въглероден данък, който да засегне стоките и услугите, произвеждани от страни, които отказват да се съобразяват с екологичните изисквания на ЕС.

Силен акцент постави върху нуждата от такъв данък и Васил Велев, председател на „Асоциация на индустриалния капитал в България”, който също участва в съвета. Той се изказа песимистично за икономическото бъдеще на Европейския съюз, ако параметрите на зелената сделка останат същите. „Европа не може сама да реши тези проблеми, може сама да се самоубие и да стане още по-дребна и незначителна, и още по-малко влиятелна в определянето на световните приоритети. Затова апелираме за нова зелена дипломация, да не се говори срамежливо за данъка”, изтъкна Велев. И напомни, че България трябва да бъде особено активна в своята дипломация по въпроса, тъй като по редица причини ще понесе най-големи щети от пакта: заради структурата на икономиката ни, в която важно място заемат металургията и тежката химия, употребяваме най-много енергия за производство на единица БВП в съюза; заемаме едно от челните места по производство на еленергия от въглища – индустрия, която предстои да бъде закрита; имаме слабо развит транспорт; ниско жинено равнище; не са оценени горските ни фондове и прирастът на горите, които компенсират въглеродните ни емисии.

От ИСС наблегнаха на необходимостта да се обсъди и планира внимателно трансформацията на енергийния и транспортния сектори на българската икономика, които ще пострадат най-много от зелената сделка. Само в енергийния сектор се очаква да бъдат изгубени между 90 000 и 150 000 работни места. Пламен Димитров подчерта, че трябва да се осигури възможност на въглищните електроцентрали да работят до 2030 г., а междувременно да се изграждат базови заместващи мощности, работещи с природен газ и ВЕИ. Проблем обаче е неясното бъдеще на газта, тъй като макар и по-чисто, това гориво също се смята от Брюксел за замърсяващо. „Ако за нас газът беше единствената реалстична базова заместваща мощност и, ако той се поставя под въпрос, аз нямам отговор как ще изглеждат нещата през следващите 5-10 години”, призна синдикалният лидер. По думите му особено важно е бъдещето на комплекса „Марица-Изток”: „Убеден съм, че още дълго време ще разчитаме на него.”

Велев почерта, че трябва да се прекратят споразуменията за дългосрочно изкупуване на еленергия на преференциални цени с ТЕЦ „Марица изток 1” и „Марица изток 3”, по-известни като „американските централи”. Това се налага, за да може България да получи разрешение от Брюксел за държавна помощ за останалите въглищни централи. На свой ред, в преходния период до 2030 г. тези централи трябва да минат на природен газ и ВЕИ. По отношение на АЕЦ „Белене” той настоя, че ако се изгражда, това трябва да стане на пазарни принципи. „Малко сме скептични, че това може да се реализира, тъй като проектната цена на еленергията от една такава централа отива към 150-200 лв. за мегаватчас, докато цената за първото полугодие до този момент на българската енергийна борса е 66 лв. Наистина от „Козлодуй” цената е 54-55 лв., но централата е напълно изплатена. Ако някой ни подари „Белене”, тогава цената може да бъде такава, че еленергията от нея да се продава на пазара”, обясни той.