Драмите със санирането не секват. Парите за енергийно обновяване на старите панелни блокове са малко, а претенциите и критиките към схемите за оздравяване на жилищния фонд са много и растат.
На фона на люти караници за финансирането и критериите Националното сдружение на общините (НСОБР) излезе с предложение всички жилищни сгради в България да бъдат санирани в срок от 10 години по ясна програма.
Освен това от сдружението настояват да се намерят пари за всички блокове, които не са били класирани в току-що приключилата процедура за саниране със 100% публични средства и са останали с списъка на резервите. Става дума за около 2200 сгради с проектни предложения на стойност близо 2.7 млрд. лв., които отговарят на всички критерии, но са събрали по-малко точки от класираните 756. Според НСОРБ те трябва да бъдат подсигурени с нова програма и оздравени в срок от 3 години.
Тези щения са доста смели, защото милиардите не се търкалят по земята, а представителите на местите власти не подсказват как да бъдат намерени парите. Един от вариантите е обитателите на панелните блокове също да се включат във финансирането. Но след като години наред правителствата на Бойко Борисов взимаха бюджетни милиарди от данъците на всички граждани, за да ги раздават за "безплатно" саниране, сега хората не искат да бъркат в джобовете си - искат и на тях да им е 100% безплатно.
В момента тече ново набиране на проекти за енергийно обновяване - но вече с 20% финансово участие на живеещите в блока, като 256 млн. са осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост. Но се очертава провал, защото кандидати почти няма. Министерството на регионалното развитие удължи срока за подаване на предложения и въпреки това желаещите са само 56 с проекта за скромните 58 млн. лева.
"Самоучастието" се оказва проблем, защото става дума за немалко пари. Както призна самият министър Андрей Цеков, ако съдим по изпълняваните и одобрени досега проекти, средната сума за енергийно саниране на блок е 1.5 млн. лева, което означава по 5000 лева на апартамент при схемата с 80% публично и 20% собствено финансиране.
Кметове смятат, че държавата трябва да продължи да намира милиарди за напълно "безплатно" саниране. "Само с европейско финансиране няма да стане. Има достатъчно възможности през държавния бюджет да се акумулират средства.", коментира през БНР кметът на Карлово Емил Кабаиванов. Странно изказване, при положение че за поредна година държавният бюджет е с дефицит, тоест разходите са повече от приходите.
На харизан кон зъбите не се гледат
Отделна тема е, че при 100% осигурено отвън финансиране никой не се интересува реални ли са сметките или са надути. Ако съседите участват със собствени средства в санирането, ще държат да не се завишават цените на материалите и на извършените дейности.
Павел Миланов, шеф на Асоциацията за регулиране на отношенията в етажната собственост, дава пример за прахосване на пари. За жилищата, които вече имат сменена дограма от висок клас, би следвало тя да се запази и да се реализира икономия. Вместо това при "безплатното саниране" всичко се сваля и се прави наново.
Рискове
"Когато се наливат публични средства - от европейския и от българския бюджет, с цел постигане на енергийна ефективност, после трябва да се установи дали заложените резултати са постигнати. Ако няма съответствие между заложеното в проекта и изпълненото, ще има санкции, които ще останат за сметка на етажната собственост, обясни пред БНР Павел Миланов.
"Безплатно дадените средства предизвикаха огромен интерес. Но после следват отговорностите – как ще бъде контролирано, как ще бъде изпълнено."
