И в България се повдигна въпросът за облагане на вредните храни с допълнителен данък - в случая тези, които съдържат захар. Идеята предложи председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков пред БНР. За последно такива предложения е имало преди десетина години по времето на Петър Москов като здравен министър.
Световната здравна организация препоръчва да направим всичко възможно да ограничим ежедневния прием на захар с 10%. Българинът приема 42 кг захар годишно, коментира Шарков. Той припомни, че захарта е навсякъде - в хляба, в някои лекарства и т.н. "Взеха да слагат захар и в хляба, фармаиндустрията също използва захар", посочи специалистът.
50 държави са въвели данък върху напитките с добавена захар и върху храни, съдържащи захар. Сред тях са Белгия, Естония, Ирландия, Португалия, Полша и други, даде пример шефът на съсловната организация. И обяви, че зъболекарският съюз ще постави въпроса за въвеждане на такъв данък и у нас.
България е сред страните, които не предприемат никакви мерки срещу вредните количества сол и захар в храните - няма дори етикиране, което да обърне внимание на съдържанието на сол, захар и наситени мазнини. Захарта е вредна не само за зъбите, но и за цялостното здраве на човек. Оценките доколко ефективно е да се въведе данък обаче не са еднозначни. Потреблението намалява при сериозно повишаване на цените на вредните храни, но в случая вредите идват от сравнително евтини продукти. Освен това, в последните години хранителната индустрия започна масово да използва всякакви вариации на глюкозни и фруктозни сиропи, които са дори по-вредни от захарта, но могат да се изплъзнат при въвеждането на данък.
Как производителите крият захарта в продуктите си
1. Под друго име
Захарта има много форми и имена в съвременната хранителна индустрия. Глюкоза и фруктоза са добре известни, но все повече се влага царевичен сироп, глюкозен сироп, ечемичен малц, кристали от сироп от захарна тръстика, малцова пудра, етилмалтол, концентрат от плодов сок, инвертна захар, малтодекстрин, малтоза, меласа и т.н. Когато на етикета пише нектар от агаве, златен сироп, царевичен сироп, мед, малцов сироп, кленов сироп, оризов сироп - пак става дума за захар.
2. По малко от всичко
Съставките в дадена храна се описват на етикета според теглото си - основните са в началото. Производителите често се възползват от това - за да изглеждат продуктите им по-здравословни, те влагат по-малки количества от три или четири различни вида захар и така те се изписват в края на етикета и макар захарта да е сред основните съставки, изглежда, че не е.
3. Захар на най-неочаквани места
Някои производители влагат големи количества захар в храни, които не се смятат за сладки - като зърнени закуски, сос за спагети и йогурт. Някои плодови кисели млека могат да съдържат цели 29 грама захар на опаковка. Дори пълнозърнести блокчета, които изглеждат като здравословен избор, може да имат 16 грама захар.
4. "Здравословни" захари вместо захароза
Производителите имат още един трик продуктите да изглеждат здравословни - като сменят захарта с алтернативни, "по-здравословни" подсладители. Тези нерафинирани подсладители обикновено се правят от сок, плодове, цветове или семена на растения. Ето и често използвани подсладители, които са с високо съдържание на захар, но често смятани за здравословни: сироп от агаве, кокосова захар, мед, кленов сироп, захарна тръстика.
5. Препоръчителен прием
Описанието на съставките и хранителните вещества често е за съдържание в 100 грама, но може да е за порция. Често производителите ползват един трик - порцията, чието съдържание е описано, е доста малка. Тоест човек реално изяжда 2-3 порции и така уж ниското съдържание на захар накрая се оказва високо. Затова обръщайте внимание какъв е реално размерът на описаната порция, особено на фона на общото тегло на целия продукт.
