С дълъг спор премина в парламента предложението на „Обединени патриоти” празникът на 24 май официално да се определя като „ден на българската писменост, просвета и култура”, а не като „ден на българската просвета и култура и славянската писменост”, както е сега.

Това стана с промени в Кодекса на труда, където са отбелязани официалните празници на страната. Инициативата на патриотите беше одобрена в пленарната зала на Народното събрание на първо четене с подкрепата на ГЕРБ.

В мотивите към законопроекта младшите партньори в управляващото мнозинство посочват, че общославянска писменост няма. Глаголицата има известен общославянски характер, но кирилицата е чисто българско творение и затова коректното определение на празника, честван на 24 май, е Ден на българската писменост, просвета и култура, отбелязват още патриотите.

От ГЕРБ предпазливо застанаха зад своите съюзници с аргумента, че „безспорно този празник е измислен в България от българите”. Преди второто четене обаче поискаха да се проведе разговор по въпроса с всички политически сили, обществени организации и научната общност. „Ако ще променяме формулировката на празника, от това трябва да произтече национално обединение, а не да разделим българското общество и по линията на този празник”, изтъкна депутатът Тома Биков.

Това даде основание на БСП да посочи, че мотивите на ГЕРБ в случая са чисто политически. „Надали този законопроект ще види второ четене ... Вие няма да ги подкрепите, но в момента се чудите как да се измъкнете, като хвърлите прах в очите на коалиционните ви партньори”, каза соцдепутатът Драгомир Стойнев.

Това раздразни патриотите, които направо обвиниха социалистите, че се противопоставят на промяната заради външни фактори. „Единственият проблем на колегите от БСП е какво ще каже Матушка Русь и Коминтернът”, отбеляза депутатът от ВМРО Александър Сиди.