Да започнат разговори за облекчаване на процедурите за прием на чуждестранни студенти у нас с цел България да стане още по-конкурентна на другите държави, при все по-влошаващата се вътрешна демографска картина. За това настояват от Съвета на ректорите, става ясно от отговори на въпроси на "Сега".
Още при представяне на концепцията си развитие на висшето образование, преди да бъде избран за председател на Съвета на ректорите, акад. Лъчезар Трайков говори за нуждата политиката да се "обърне" - вместо да финансираме обучение в чужбина на най-талантливите ни студенти, каквато идея имаше (за фонд "Стамболов"), да инвестираме в нашия имидж навън, за да привличаме повече чужди студенти у нас.
"Темата за привличането на чуждестранни студенти у нас трябва все по-активно да се дискутира с всяко следващо правителство, за да не се стигне до затварянето на университети, което ще утежни още повече регионалните диспропорции и демографски проблеми в страната", коментира той пред "Сега". По думите му става дума за чуждестранните студенти не от ЕС, които се приемат по реда, важащ за българските граждани, а за тези от трети страни.
"Проблемите са много. Ако в другите държави оформянето на документите отнема от 2 до 4 седмици, у нас понякога не стигат и 4 месеца и студентите се отказват", коментира за "Сега" доц. Тодор Радев, ректор на Висшето училище по мениджмънт. По думите му има страшно много излишна документация, която се изисква от студентите - дипломите им например трябва да бъдат преведени на български език, вкл. и тези, които са английски. "Има студенти от Индия, Пакистан, които си имат дипломи на английски език и няма смисъл да се превеждат на български. Ненужна тежест е и изискването те да представят писмо от собственото си училище, което да удостовери, че съответната диплома позволява на студента да учи в България. Издаването на виза D за обучение у нас пък отнема изключително много време, а цялата процедура би могла да бъде свършена за доста по-кратко, защото чуждестранните студенти у нас са много малко - под 8-9 хил. души", казва доц. Радев, по думите на който дори в Киргистан издават вече електронни визи за чуждестранните си студенти.
Той нееднократно е поставял въпроса пред различните екипи в министерството на образованието, но отговорът все е бил: "Така е записано в Наредбата". По думите му проблемът е комплексен и зависи от синхронната работа на няколко институции, вкл. на МВР и МВнР. "Посолствата ни в държавите, от които бихме могли да привлечем студенти, са твърде малко. Самите младежи, за да кандидатстват, трябва да пропътуват хиляди километри до съответните посолства, и то по няколко пъти, за да оформят документите си", посочва той, давайки пример с Кипър, който също няма много посолства по света, но разчита на почетните си консули, които имат печати за виза D.
"Университетите не могат сами да се справят с тази задача. Нужна е единна национална стратегия за привличане на чуждестранни студенти, защото тук става дума за работа с посолства, аташета и т.н.", коментират преподаватели. Ако въпросът се реши, България ще има сериозен плюс както в икономическо, така и в демографско отношение", казва и доц. Радев. Той цитира изследване, според което дори само 3-ма от 100 чуждестранни студенти, учили на държавна издръжка в дадена държава, да останат да живеят и работят в нея, те изплащат разходите и за останалите.
Припомняме, че през юни т.г. бяха приети промени в наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във вузовете, улесняващи приема на чуждестранни студенти. Тогава например отпадна изискването за представяне на медицинско свидетелство при кандидатстване в български университет, което затрудняваше чуждестранните кандидати, тъй като документът трябваше да е готов месец преди датата на кандидатстване и да се завери от съответните органи в чуждата държава. Тези поправки обаче изглеждат недостатъчни на фона на сериозните ограничения в приема на студенти от трети страни у нас.
Топ
Медицината определено е направлението, в което страната ни обучава най-много чуждестранни студенти, които я избират заради качеството и конкурентните такси. Рейтингът на университетите за 2022 г. отбеляза повишаване на техния дял - ако през 2013 г. те са били 4%, то през 2021 г. делът им повишава до над 8%. Най-много чуждестранни студенти учат у нас медицина (58%), стоматология (43%) и ветеринарна медицина (31%). В още три професионални направления те надхвърлят 10% от броя на действащите студенти - фармация (12%), транспорт, корабоплаване и авиация (12%) и музикално и танцово изкуство (12%).
Онлайн
Според председателя на Съвета на ректорите сред най-належащите проблеми за вузовете т.г. е този с цените на енергоносителите, предвид наближаващия отоплителен сезон. "Публичноправните институции, каквито са и университетите, не подлежат на компенсация от страна на държавата за повишените цени на електричеството и топлоенергията, където цените скочиха в пъти. По този начин заложените в бюджетите им средства стават крайно недостатъчни за покриване на тези разходи, което поставя под угроза нормалното протичане на учебния процес в зимните месеци", казва акад. Трайков. Из университетските среди вече се носят слухове за минаване към онлайн обучение, ако сметките се окажат непосилни. По информация на "Сега" някои ректори вече са съобщили на студентите си, къде на шега, къде на истина, да се готвят за евентуално превключване към дистанционни лекции.
