Quantcast
Информатиката в СУ носи 4527 лв., в Шуменския университет - 1178 лв. | СЕГА
facebook
twitter

ГОРЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Информатиката в СУ носи 4527 лв., в Шуменския университет - 1178 лв.

За седем години студентите по медицина са се увеличили двойно, но половината от тях са чужденци
Обновена
2 159
 Илияна Кирилова

За поредна година информатиката е направлението, носещо най-висок облагаем доход за студентите, които го завършат - средно 2771 лв., което е повишение със 185 лв. спрямо м.г. Педагогиката пък все така остава сред най-нискодоходните - въпреки трикратното увеличение на учителските заплати в последните години (четвъртото се очаква догодина), студентите, завъшили тази специалност, могат да разчитат средно на 1075 лв., или едва с около 100 лв. повече от м.г. За първи път от 2017 г. насам безработицата сред завършилите висши училища през последните 5 г. се покачва до 2.8% при ниво от 2.2% през миналата година.

Това са част от изводите от най-новото, 10-о издание на рейтинговата системата на университетите, представено днес. То регистрира подобни на миналогодишните тенденции - студентите продължават да рационализират избора си на специалност според потребностите на икономиката, науката във вузовете напредва, половината младежи с университетска диплома все така не могат да се реализират на позиции, изискващи висше образование, остават и големите диспропорции в нивата на доход и реализация на младежите в зависимост от конкретния университет, който са завършили.

4 тенденции се отчитат тази година на фона на общото намаление на студентите, посочи Георги Стойчев от институт "Отворено общество". По думите му все повече студенти учат в направления, които предлагат по-добра реализация и в университети с по-добро качество, т.е. продължава рационализацията на висшето образование от гледна точка на разпределението на структурата на студентите по професионални наравления. В сравнение с преди 6-7 г., сега имаме повече лекари, учители, инженери и кадри в областта на сигурността и отбраната за сметка на по-малко икономисти, юристи, политолози и др., заяви той. Подобрява се и реализацията на студентите - ако през 2015 г. 47% от получилите диплома са се реализирали на позиции, исикзваши висше образование, то през 2020 г. делът им е 51%. Сред положителните тенденции са още двойното увеличение на чуждестранните студените у нас, както и двойният скок в броя на научните публикации на родните университети.

 

БРОЙ СТУДЕНТИ

Данните в Рейтинг 2020 показват, че общият брой на студентите във висшите училища продължава да намалява и през 2020 г. е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 г. В 16 направления спадът е с над 40% - сред тях са например икономика (спад от 41% спрямо 2013 г.) и администрация и управление (спад от 45%). В същото време за последните 7 г. в 13 направления има увеличение на студентите, като в 8 от тях то е с над 30%. Най-голямо увеличение има в направленията медицина (108%), военно дело (59%), стоматология (52%), педагогика (42%), национална сигурност (38%), здравни грижи (37%) и театрално и филмово изкуство (35%). 

Въпреки общото намаление, тазгодишният рейтинг регистрира устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването - през последните 7 г. броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6000 през 2013 г. до близо 12 500 през 2020 г. Това обаче, както е видно, не осигурява достатъчно медици за страната ни, тъй като увеличението се дължи главно на нарасналия брой на чуждестранните студенти, които представляват 56% от всички студенти по медицина в България. Делът на родните студенти се е увеличли с близо 14% спрямо 2013 г. Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за здравеопазването, включително и в направленията стоматология, фармация, здравни грижи и обществено здраве, през т.г. се обучават над 28 000 студенти, представляващи близо 13% от всички студенти в страната. Преди 7 г. в тези професионални направления са се обучавали малко над 19 000 студенти, или едва 7% от студентите в страната.

"Увеличаването на броя на студентите в направленията, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, е част от трайна тенденция на рационализиране на структурата на българското висше образование и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда. Тази тенденция се регистрира от Рейтинговата система през последното десетилетие наред с тенденциите за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища, за нарастване на дела на чуждестранните студенти в страната, както и за увеличаване на дела на завършилите, които имат принос към осигурителната система на страната и се реализират на позиции, изискващи висше образование", отчитат от Институт "Отворено общество", подготвящ рейтинга. 

Делът на чуждестранните студенти у нас се увеличава от около 4% през 2013 г. до близо 8% от действащите студенти през 2020 г. Най-голям е делът на чуждестранните студенти в направленията медицина (56%), стоматология (42%) и ветеринарна медицина (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% - фармация (13%), транспорт, корабоплаване и авиация (13%) и музикално и танцово изкуство (11%).

 

ДОХОДИ

В началните етапи на пандемията през 2020 г. доста от показателите за реализацията на завършилите на пазара на труда, с изключение на безработицата, продължават да се подобряват (данните за реализацията на завършилите са взети към края на февруари т.г. с цел да се избегне ефектът от административно наложените ограничителни мерки върху определени сектори на икономиката в условията на пандемията от COVID-19). Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до близо 19% през 2020 г. от над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51% през 2020 г. (от под 46% през 2014 г.), но остава на почти същотото ниво като м.г. При работещите магистри през 2020 г. този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лв. през 2020 г. при нива от 1297 лв. през миналата година и от едва 867 лева през 2014 г. Средният облагаем доход пък се покачва от 1395 лв. на 1456 лв.

10-те професионални направления с най-високи средни доходи сред завършилите си остават същите, както и м.г. Първенци са информатика и компютърни науки - 2771 лв. облагаем доход и математика - 2673 лв. облагаем доход. Третото и четвъртото място са съответно за комуникационна и компютърна техника (2240 лв.) и за проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (2145 лв.), които м.г. бяха с разменени места. Пето по облагаем доход е направление металургия (м.г. на 6-о място), което носи на завършилите 2099 лв. Следват го обеществено здраве (1918 лв.), електроника (1831 лв.), военно дело (1745 лв.), енергетика (1682 лв.) и фармация (1672 лв.).

Най-ниски доходи получават студентите, завършили следните направления - стоматология (887 лв.), ветеринарна медицина (910 лв.), музикално и танцово изкуство (998 лв.), социални дейности (1025 лв.), здравни грижи (1029 лв.), както и животновъдство (1043 лв.), педагогика на обучението, подготвяща учители (1056 лв.), туризъм (1072 лв.) и педагогика (1075 лв.).

За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите информатика и компютърни науки в СУ "Св. Климент Охридски" - 4527 лв. Следват судентите, завършили същата специалност в Нов български университет - 3630 лв., завършилите математика в СУ - 3515 лв., администрация и управление в Американския университет в Благоевград - 3390 лв. и комуникационна и компютърна техника в ТУ-София - 3174 лв. В топ 10 на най-високите доходи се нареждат още направленията информатика и икономика в АУБ (носещи заплата от над 2900 лв. и над 2800 лв.), математика - в ТУ-София (2750 лв.), икономика в СУ (2629 лв.) и комуникационна и компютърна техника в НБУ (2511 лв.).

Най-неперспективно изглежда обучението по изобразително изкуство в ЮЗУ, което "върви" със 778 лв., стоматология в МУ- Пловдив (781 лв.), изобразително изкуство във Великотърновския у-т (797 лв.), физически науки в ЮЗУ (814 лв.) и социални дейности в ТУ-Габрово (818 лв.).

 

БЕЗРАБОТИЦА

На фона на икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2.8% през 2020 г. при ниво от 2.2% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г. насам, отбелязват експертите, като отдават това на коронакризата.  

Най-ниска безработица (под 1%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления военно дело, медицина, фармация, стоматология и металургия. Учудващо, най-голяма е безработицата при направления с огромен недостиг на кадри - социалните дейности (4.26% безработни), както и педагогика на обучението (3.78%) и педагогика (3.74%). Следват религия, туризъм, история, науки за земята, растителна защита, и др., които са все с висока безработица от над 3.4%.

 

РЕАЛИЗАЦИЯ

Най-високо приложение на придобитото висше образование обичайно и т.г. се наблюдава при военно дело, медицина и стоматология. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление теория и управление на образованието (92%). Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите туризъм (21%), хранителни технологии (27%) и изобразително изкуство (29%).

 

ДИСПРОПОРЦИИ

Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество направления, сред които и едни от най-масовите - икономика, администрация и управление, комуникационна и компютърна техника и информатика и компютърни науки - разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат 2 пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики при реализацията в зависимост от конкретния университет се наблюдават в направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са и направленията медицина, фармация, стоматология, здравни грижи, педагогика, педагогика на обучението, военно дело и др. При тях показателите човек може да се надява на една и съща реализация, независимо от завършеното конкретно висше училище.

Икономиката например, завършена в АУБ, носи 2810 лв., в СУ - 2629 лв., а в Бургаския свободен университет - 1051 лв. и ТУ-Габрово - 937 лв. Едно е да учиш математика в Софийския университет, където тя "върви" с 3515 лв. заплата и съвсем друго в Шуменския, където завършилите я могат да се надяват едва на 1008 лв. Студент, завършил информатика в Шуменския университет, например получава средно на 1178 лв. облагаем доход, а във Великотърновския у-т - на 1752 лв., докато ако е учил това наравления в СУ, то може да му донесе в бъдеще 4527 лв.

 

НОВОСТ

През 2020 г. Рейтингът за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 г. са се обучавали близо 3400 студенти.

 

ПЪРВЕНЦИ

Софийският университет се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София е на първа позиция в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления - от частни висши училища.  

 

НАУКА

Данните в Рейтинг 2020 показват продължаващо повишаване на броя на научните публикации на българските вузове в международните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на наши университети в библиографската база данни Web of Science през последните 5 г. (2015-2019 г.) надхвърля 17 600 и е двойно по-голям, отколкото за предходния петгодишен период (2010-2014 г.), в рамките на който има регистрирани 8567 публикации. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да бъдат висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

 

МАСОВИ

Петте най-масови професионални направления през 2020 г. са икономика с 30 916 действащи студенти, педагогика (15 388), администрация и управление (13 373), медицина (12 434) и комуникационна и компютърна техника (8316). За първи път в Рейтинговата система направление право със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7-о място, включително и след направление информатика и компютърни науки, в което се обучават 7913 действащи студенти. Т.г. педагогиката измества администрация и управление като второто най-масово професионално направление в страната.

През пролетта на 2020 г. най-много студенти са се обучавали в СУ "Климент Охридски" - над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с около 16 000 студенти. В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в напрпавление театрално и филмово изкуство - над 69%.

 

НАЙ-ТРУДНО

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията медицина (5.56), фармация (5.50), стоматология (5.49), математика (5.40) и филология (5.22). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление животновъдство (424). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 4.96.

 

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Всеки пети студент е недоволен от онлайн обучението си
800 млн. лв. повече ще има за образование през 2021 г.
Ще сменим ли армията от икономисти с инженери

19.10.2020

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА

2918 19

Коментари

pataran

А "студентите" от варненско бургаските пишман вузове, чиито даскалчета виснат по форуми да правят компропаганда, кат завършат ша трябва да плащат, та да ги земат на работа 

hamel

Те, като стажанти зимат по 6 000 евро - не ги мисли. Глейте си софийските кочини.

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Един от най-успешните адвокати в Бургас е от първият випуск на БСУ. Друга тема е и че по линия на Британският съвет е и felow в Камбридж. В кантората му караха стаж и асистенти завършили СУ.

 

Кротко.

н16
снимка на н16

Да ама подписването на договори за милиарди, било то за кораби, или за самолети - носят повече.

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Някой задавал ли  е въпроса колко от завършилите СУ стартират кариера в "провинцията" и какъв е "пазарът" за IT в Делиормана?

Влез или се регистрирай за да коментираш