50% от децата в неделните училища отпадат преди достигане на 6-и клас. Това показва анализ на ефективността на системата на българските неделни училища, изготвен от двама експерти, живеещи в чужбина - Димитър Иванов, експерт по оценяване ефективността на организациите, и Камелия Конакчиева-Трибулен, преводач и дългогодишен ръководител на три български неделни училища във Франция. Изводът им е, че целите на държавната политика, поставени на неделните училища, са далеч от постигане.

Българските неделни училища се подпомагат финансово от бюджета вече над 12 години. Всяка година те се увеличават, като към 2023/24 г. са 369. Намират се в 42 държави по света и обучават над 37 000 деца и ученици. Годишно разходите за тях възлизат на почти 16 млн. лв., а от началото на финансовото им подпомагане през 2011 г. до днес държавата е инвестирала в тях 129 млн. лв. В неделните училища се провежда обучение по български език и литература, история и география на България.

Между 2011 и 2022 г. неделно училище са посещавали 299 439 българчета в чужбина, но тук едно дете се брои във всяка учебна година и реално броят на децата е много по-малко. Над 50% от децата обаче посещават занятията максимум до 6-и клас. Много малко завършват 12-и клас. Това означава, че системата почти не произвежда класически ученици с пълен курс на обучение - делът им е под 10%. А по-малко от 1% от учениците (или около 953 деца), обучавали се поне една година в неделно училище в чужбина, продължават образованието си в България. На първо място е РУО-Видин с 256 деца, а на второ РУО-София - с 209.

"Държавната политика по отношение на младото поколение мобилни български граждани по света се нуждае от нови, адекватни, реалистични и смислени цели, отговарящи на реалните нужди на тази част от нацията и на техните родители. Необходими са целенасочени проучвания за идентифицирането и разбирането на тези нужди. МОН се нуждае от подходящи инструменти за измерване и управление на ефективността на системата на българските неделни училища в чужбина", посочват изследователите.

Според експертите се провеждат образователни програми без оценка на резултатите. "МОН не следи колко индивидуални деца се обучават в неделните училища, колко от тях и кога (в кой клас) отпадат, не регистрира поради какви причини отпадат и какво се случва с децата след това. МОН не само няма представа за тези ключови параметри, но и не показва никакъв интерес спрямо тях въпреки заявения публичен интерес", пишат те. Те посочват, че министерството не следи и колко деца, обучавали се в неделни училища, продължават обучението си в България, което е най-малкото странно на фона на политическите дискусии за езикова (ре)интеграция на българчета от чужбина.

Стремежът училищата да обхванат повече ученици има смисъл само при създаване на реална добавена стойност, т.е. при постигане на трайна езикова компетентност в учениците. Това определено не се случва с достигане на 5-и клас, казват още анализаторите. Според тях, сравнително краткият период на това обучение и ниската интензивност на занятията е малко вероятно да водят до трайно изграждане и утвърждаване на българска национална идентичност.

Препоръките към МОН са да въведе адекватни програми за децата, които идват от семейна среда без говорим български език, да инвестира в квалификация на учителите за изграждане на умения да преподават български език като втори и др. Експертите съветват да се преразгледат целите за съхраняване на българско самосъзнание и национална, културна и духовна идентичност, които по начало не съществуват сред децата на българите по света. В съвременния мобилен, динамичен и свързан свят е подходящо формулирането на цели, свързани с развитие, казват те.