Просветното министерство ще осигури безплатен софтуер срещу плагиатство на университетите, съобщиха оттам. За целта МОН ще плаща около 500 хил. лв. годишно за въпросния специализиран софтуер за откриване на плагиатство. Той ще бъде предоставен за безплатно ползване на всички заинтересовани - преподаватели, студенти и докторанти, Националния център за информация и документация (НАЦИД) и Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката.
"Целта е всеки преподавател или студент да може да провери дали определена дипломна работа, дисертация, статия или друга разработка е автентична, или авторът е взаимствал съдържанието й, без да цитира коректно източника", казват от МОН.
Софтуерът е разработен в Полша. Към момента той се ползва в Софийския университет. Договорът е сключен с базираната в Румъния Plagiat-Sistem Antiplagiat prin Internet SRL след процедура по Закона за обществените поръчки. Той е със срок 3 г. След това ще се направи преглед на ефективността на продукта и ще се обяви нова обществена поръчка.
МОН ще плаща по 2 лева на потребител годишно. Предвижда се системата за антиплагиатство да се използва от над 237 хил. студенти, докторанти, преподаватели и държавни служители. През следващия месец предстои инсталиране и конфигуриране на софтуера в университетите и другите институции. Паралелно с това ще бъдат обучени да го използват системните администратори и координатори по места.
Закупуването на специализирания софтуер е първа стъпка към разширяване на обхвата на проверките за плагиатство, което МОН се опитва да въведе. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. С безплатното предоставяне на софтуера ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни - нещо, което е планирано да се въведе като разпоредба и в закона за висше образование. Идеята е след промени в него проверките за плагиатство да се правят чрез двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.
Целта е да се създаде нетърпимост към плагиатството и към фалшификацията на данни в академичните среди, включително сред студентите и докторантите. Очаква се това да има превантивен ефект и системата постепенно да се изчисти от подобни практики, надяват се от МОН.
Последният случай на установено плагиатство бе при зам.-министъра на икономиката в служебния кабинет Даниела Везиева. Тя обяви, че ще обжалва констатациите на Комисията по академична етика към МОН по законоустановения ред.
