Министерството на образованието смята догодина да не увеличава приема в професионалните паралелки, какъвто курс се следваше последните години, а по-скоро да запази съотношението между професионалните и профилираните паралелки. Целта е да се направят някои корекции в това съотношение по региони, които да доближат професионалното обучение до потребностите на бизнеса и икономиката. Това стана ясно от думите на зам.-просветния министър Мариета Георгиева, която заедно с министъра на образованието Галин Цоков представи в ресорната комисия в парламента визията на ведомството за приема след седми клас.
Министър Цоков представи сухи данни, според които професионалните паралелки в страната са 60.23% от всички при зададена цел от 60.14%. Председателят на комисията Красимир Вълчев обаче поиска да разбере каква е политиката на МОН - кое професионално направление трябва да се увеличи, кои профили да се намалят и има ли изобщо цел министерство да увеличи приема в професионалните гимназии. "През последните 2 г. нямаме допълнително преструктуриране и увеличение на професионалното образование, и през 2020 г. като дял то бе около 60 на сто", заяви той.
На това министърът отговори, че в началото на тазгодишната кампания сред основните приоритети на РУО-тата е задал те да организират план-приема по посока "запазване на тенденциите за увеличаване на професионалното образование и намаляване на определени профили". Неговият заместник обаче даде малко по-различна трактовка. "За т.г. планираме да задържим процента на професионалните паралелки, защото забелязваме известни изкривявания в реализация на идеята да дадем превес на професионалните паралелки с оглед нуждата на икономиката", заяви зам.-министър Георгиева.
Тя призна, че преобладаващата част от средните училища предлагат обучение в сферата на изкуство, просто за да достигнат зададеното от МОН съотношение между професионални и профилирани паралелки. По думите й 10% от тези паралелки предлагат обучение на дизайнери, рекламисти и др., а в същото време само 4% от учениците се обучават в сферата на строителството, 7% - в технологиите, 8% - в селското стопанство, където нуждата от кадри е доста по-остра. "Далеч съм от мисълта, че за тези 10%, учещи в областта на изкуството, има заявена остра нужда от работодателите. Затова смятаме да прецизираме правилата за утвърждаване на приема и постепенно да внесем необходимите корекции в тези съотношения, за да не се изпълняват формално изискванията", заяви Георгиева.
Едно от указанията, което от МОН смятат да дадат към училища и РУО-та, ще е първо да направят всичко необходимо, за да изпълнят заявките на работодателите и да няма вече "сигнали, че дадено РУО или училище отказва да планира определени професии, защото те не са достатъчно привлекателни". Тя призна и за проблем, на който се натъкват от екипа й - някои фирми с малки офиси заявявали нужда от 23 човека, за да отговорят формално на изискванията, въпреки че реално при тях работят едва трима-четирима души. "Занапред ще следим за капацитета на работодателите", зарече се тя, разказвайки за друг проблем, който това влече след себе си - за дуалното обучение.
По думите й учениците, обучаващи се в дуална форма, получават стипендии, поради което и тази форма е привлекателна за тях. Имало обаче и случаи на привличане на ученици от фирми с малък капацитет, които в 10 клас, когато трябва да започне работата в реална работна среда, се отказват да приемат въпросните бройки ученици, заявени в 8 клас от тях. "Трябва да преодолеем тези несъвършенства, за да има в системата истински превес на професионалното образование", заяви тя. По думите й дуалните паралелки са 8% от всички паралелки у нас, което е плавно намаляване в сравнение с минали години.
Министър Цоков пък открои проблема с високите осигуровки, които трябва да внасят учениците, учещи в дуална форма. Това според него води до отлив както на ученици, така и на работодатели, които искат да се включат в тази форма. "Едва ли не учениците ще трябва да доплащат, за да учат дуално. Това е сериозен проблем, който постоянно поставяме пред финансовото министерство. Надяваме се, че скоро ще се намери решение", посочи той.
Туризъм или машиностроене
"Професионалното образование не съответства на потребностите на пазара на труда. Машиностроенето, металургията и електрониката са първите пера в икономиката, а не икономиката и туризма", посочи Васил Велев, председател на АИКБ, по чиято молба бе организирана дискусията. По думите му фирмите се натъкват на нов проблем - когато се обърнат с молба към училища или РУО-та за разкриване на определени паралелки, оттам им отговорят, че е запълнен лимитът им за СТЕМ паралелки. "Това се възприема като лимит, а не като цел, която може да бъде задмината. Противно на философията на СТЕМ, инженерството се заменя с предприемачество. Но това не е СТЕМ, това само влошава ситуацията", посочи той. "В някои региони бизнесът има нужда от други специалисти, затова ще посочим, че изискването за брой СТЕМ паралелки следва да се прилага едва след като се удоволетворят изискванията на бизнеса за други професии", обеща в отговор зам.-министър Мариета Георгиева.
От АИКБ апелираха още да се използва информацията за структурата на заетостта, а не да се разчита на отделни предложения на малки предприятия, и на тази база да се правят пропорциите между професионалните и профилираните паралелки. "Липсват не просто професионални паралелки, а професионално технически паралелки. Трябва да се прецизира и от какви технически кадри имаме точно нужда. Не е все едно дали е туризъм или машиностроене", посочи той, настоявайки МОН и работодателите да се обърнат със съвместни указания към РУО-та и регионални структури на бизнеса, с които те да бъдат подканени да работят съвместно при подготовката на план-приема. "На ваше разположение сме за общи съвместни действия", заяви министър Цоков.
Кога София ще намали езиковите си паралелки?
"В момента има остър недостиг на технически кадри. В последните 10 г. най-големият ръст на възнагражденията е за позиции, които изискват техническо образование - висше или средно техническо. Т.е. тази предубеденост към професионалното образование, че няма да даде хубава реализация, може да бъде лека-полека разсеяна - завършващите професионални гимназии вече не работят в мръсни халета с гащеризони, а на цифрови машини с цифрово-програмно управление", заяви Красимир Вълчев, според когото може да просперираме, ако заложим на технологичните индустрии.
По думите му ако имаме излишък, то той е в езиковия профил. "Ако иска МОН да помогне за развитие на икономиката и регионите, политиката трябва да започне с поставяне на цел да се намалят езиковите паралелки, особено извън езиковите гимназии, голяма част от които освен това създава нагласи за емиграция", заяви той. По думите му най-добрите ученици няма да влязат в професионална гимназия по механотехника, ако затворим езиковите, но ще влязат например в паралелка с ИТ, както и показвала практиката последните години. А ИТ е сектор, който задържа младите в страната.
Задържането на броя на професионалните паралелки в някои региони е добре - във Враца те са 75% и няма вече накъде. Но в София процентът им е 42%, в Шумен - 46%, при положение, че това са сред 5-те региона с най- голяма концентрация на технологични предприятия. Шумен харчи повече индустриален ток от Варна", даде за пример още Вълчев. По думите му това се случва заради отказа на съответните началници на РУО на правят политика. "Докато няма принуда от МОН, в София ще имаме езикови паралелки и ще откриваме офиси за експорт на човешки капитал", посочи той.
Според него МОН няма право да бъде пасивно и да не преструктурира приема, поставяйки си определени целеви стойности. "Може би трябва да изоставим старите показатели. Навремето ги измислих, за да ги накарам по някакъв начин РУО-тата да правят политика. Съгласен съм те да станат по нюансирани - увеличаваме професионалното образование, но без изкуства и икономика. Или увеличаваме СТЕМ-а, но без предприемачество. Не може да няма цел да ограничим езиковите паралелки, иначе няма да има никакво преструктуриране", убеден е той.
Вълчев директно попита министъра смята ли да накара шефа на РУО-София Ваня Кастрева да намали езиковите. "Тя никога няма да го направи, ако вие не я накарате. Вие и да я накарате, тя пак няма да го направи, ако вие не го направите. Някои началници саботират политиката на МОН. Кой ги държи в пенсионна възраст е въпросът, не кой ги назначава", загатна още той.
