Министерството на образованието и науката смята да предприеме извънредни мерки заради лошите резултати на учениците в началото на гимназиалното обучение, сред които въвеждане на входно равнище за деветокласниците, както и поетапни промени във формата на националните външни оценявания. Просветният министър проф. Галин Цоков обяви бъдещите планове днес - ден преди публикуването на глобалното изследване PISA на четивната грамотност на 15-годишните ученици и изневерявайки на дългогодишната традиция резултатите да се оповестяват пред обществото от ведомството. Информацията за всички страни още е под ембарго, но от свиканата предварително пресконференция за обявяване на мерки може да се очаква, че резултатите за България се влошават. 

За да се представи по-добре на следващото издание през 2025 г., МОН е решило да оказва по-голяма подкрепа на училищата, участващи в самото изследване, в годината на тяхното участие. "Идеята е те да получат по-голяма подкрепа - както с възможност за мотивация на учениците и учителите, така и с методическа помощ за съставяне и решаване на задачи, насочени към практическите умения и възможност за трансфер на знания и компетентности", посочи министър Цоков. От думите му излиза, че подкрепата ще е само за извадката от училища, участващи в PISA, а не за цялата образователна система, което е изключително притеснително. Да се адресират промени и мерки към определен брой училища, само и само за да се представим добре за пред PISA, a oстаналите учебни заведения да не получават подкрепа за проблемите си, звучи изключително неприемливо.

"Предвиждаме от началото на следващата учебна 2024/25 година да се въведат национални входни равнища за завършващите 8 клас и започващите 9 клас по основните предмети - български език и литература, математика и природни науки, като тестовете ще съдържат повече практически задачи за измерване на уменията от типа на PISA", посочи още министърът. Идеята е установявайки пропуските на учениците в началото на 9 клас, в първия срок да се работи после по-целенасочено за отстраняването им, като учителите получат подкрепа за по-различно преподаване. По принцип обаче и сега входните равнища са задължителни в началото на годината по всеки предмет, като целта им и в момента е учителите да набележат план с мерки за преодоляване на ученическите дефицити. Разликата на обявените днес нови входни равнища с досегашните ще е, че те няма да са вътрешни за самото училище и подготвени от самите учители, а ще са на национално ниво за всички училища с деветокласници, съответно ще се анализират на национално ниво, уточниха от МОН.

Друга мярка, която МОН смята да предприеме, е създаване през 2024 г. на модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми. Той ще е насочен към учителите и квалификацията им по посока на подготовка на задачи от типа на PISA тестовете, както и към самите ученици - да решават точно такива практически задачи, насочени към умения за живота. Тук отново не е ясно дали този модул ще е насочен към всички 9-класници и техните учители.

Министър Цоков заяви и че страната ни ще използва възможностите на ОИСР и нейната програма "PISA училища". По нея 200, 300 или 500 училища ще получат възможността да работят целогодишно за разработване и въвеждане на PISA задачи и решаване на такива тестове от учениците, включително те ще се обучават в различни начин на преподаване, свързани с формиране на компетентности. Ще се правят годишни доклади за напредъка на учениците, като най-важното е те да започнат да бъдат оценявани по нов начин - от гледна точка на уменията им. МОН работи и по създаване на концепция за нови учебни програми, които да са по-рамкови и насочени към компетентностите. След Нова година ще се направят и промени в учебните планове, даващи възможност за интегрирани учебни предмети, по които учителите по различни учебни предмети да преподават съвместно. 

"Българската образователна система работи добре, тя работи добре по отношение на овладяване на знания. Трябва още малко да я балансираме и насочим, да я калибрираме по посока на уменията на учениците", заключи проф. Цоков. По думите му МОН не може от раз да промени формата на националното външно оценяване, но следващите години ще се работи за поетапни промени във формата на НВО с добавяне на повече практически и междупредметни задачи в тестовете. "През 2024 г. планираме промени в задачите в НВО за 10 клас, следващата година - в задачите за 4 клас. А след две години - и на задачите в НВО за 7 клас. Учениците, които в момента са в 5 клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7 клас през 2025/2026. Знаем колко важен е изпитът след седми клас, затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат", подчерта министър Цоков. "По-ниско рисково е да въведем входните равнища, с които да опитаме да променим начина на преподаване и оценяване, отколкото да променим НВО изведнъж", посочи министър Цоков.

РЕАКЦИЯ

Образователни експерти реагираха светкавично. "Сериозно ли министърът на образованието току-що каза, че основна мярка за повишаване на резултатите на следващото издание на PISA е работа с училищата, които ще участват в изследването, включително за мотивация на учителите и учениците да участват и методическа подкрепа? Всъщност ние какво целим - да докараме някакви формални точки на тест ли? Силно смущаващо е това", коментира във фейсбук Асенка Христова от Института за изследвания в образованието.

"Подкрепа ще има не само за училищата, които се явяват на PISA или за тези с деветокласници, а за всички в системата", коментираха от МОН. Оттам припомниха за всичко свършено досега от ведомството, насочено към повишаване на резултатите на учениците - като даването на възможност за втора дата за явяване на НВО, въвеждането на "Дигитална раница", която да подпомогне индивидуалното учене, 17-те хиляди учители, които ще бъдат обучени как да я използват, готвената езикова подкрепа за учениците, новата визия за ранно детски развитие, приетата нова визия за развитие на дуалното обучение, подготвените промени в професионалното обучение и др. 

Сред мерките, насочени към цялата система, е и дългоочакваният стандарт за качество, който следва да оценява по обективен начин училищата и в последствие да се взема предвид при финансирането им - ключова промяна, която според редица експерти ще помогне за коренна промяна в образованието. От думите на министър Цоков стана ясно, че първоначално той ще се апробира за 1 година чрез национална програма, за да се видят недостатъците му, които да се отстранят. Едва тогава - вероятно през 2025.26 г., стандартът може да бъде въведен за всички училища.