Въпреки че миналата година от бюджета бяха отпуснати 5 млн. лв. за програма "Стамболов", тя на практика никога не е съществувала. Новият екип в МОН също не възнамерява да възобновява работата по нея. Това става ясно от отговори на ведомството на въпроси, изпратени от "Сега".
Припомняме, че идеята за фонд "Стамболов" дойде през 2022 г. от съпредседателя на ПП Кирил Петков, когато той бе премиер. Според нея държавата трябваше да спонсорира следването на по 30 българи годишно с условието след това те да останат да работят у нас поне за 3 г. Макар че първоначално проектът бе отхвърлен, с бюджета за 2024 г. бяха приети промени в закона за висше образование, разрешаващи държавата да отделя средства за финансиране на обучението на български граждани във водещи чуждестранни университети. Бяха гласувани 5 млн. лв., въпреки критиките и от синдикати, и от ректори.
Тези средства обаче никога не са били използвани, става ясно от отговорите на МОН. Оттам припомнят, че през април 2024 г. са подготвили проект на национална програма "Стефан Стамболов" за подпомагане на наши студенти за обучение в чуждестранни висши училища. Той предвиждаше през следващите 6 г. в топ университети в чужбина да бъдат изпратени 180 наши студенти за общо 40 млн. лв. В определения от закона срок от един месец обаче по него са получени предимно негативни бележки, становища и предложения, казват от МОН.
От Съвета на ректорите са изтъкнали редица аргументи: че програмата не оправдава нуждата от използване на чуждестранен образователен ресурс, че сред допустимите структури за обучение присъстват и частни университети, което не кореспондира с политиката на държавата относно финансовата подкрепа на частните университети в страната; че не е ясно как държавата ще си получи обратно финансирането, ако студентът остане в чужбина и т.н. Заради негативните становища проектът изобщо не е разглеждан от Министерски съвет. Вероятно заради това и 5-те млн. лв. от програмата бяха прехвърлени към земеделските производители в края на миналата година.
"Програмата не е заложена в бюджета за 2025 г. и не се предвижда да бъде реализирана по начина, по който е предложена през 2024 г.", дават ясно да се разбере от МОН.
Сегашният просветен министър Красимир Вълчев също отдавна има резерви към програмата. Неведнъж той е коментирал, че финансирането на чуждо висше образование няма нормативно основание в нашето законодателство, затова програмата би била незаконосъобразна.
ВИЗИЯ
"Решенията за дългосрочното развитие на образованието, което да допринесе за икономическия растеж на важни за страната области, следва да се случва след детайлен анализ, разисквания и постигнато съгласие между всички заинтересовани страни - бизнес, работодателски организации, синдикати, неправителствения сектор. В тази връзка и предстои да се обсъжда как и с какви мерки да се насърчи развитието, но и задържането на българските таланти в България", обясняват от МОН.
Оттам посочват, че подпомагането на студентите, обучаващи се в български висши училища, и към настоящия момент се постига чрез много и различни инструменти, предоставяни както по национални програми, така и от програми на ЕС. Например, по европейската програма "Еразъм +" с бюджет от 26 млрд. евро за периода 2021-2027 г. се предлагат възможности за мобилност и обучение в чужбина.
"Важен акцент в политиките на МОН е и привличането на чуждестранни студенти в България. Ежегодно се реализира и националната програма "Популяризиране на българското висше образование и улесняване на достъпа за кандидатстване на лица от българска народност, живеещи в чужбина, за обучение в български висши училища". Успоредно с нея се осигуряват и по 2000 места годишно за обучение в държавните висши училища в България на сънародниците ни, които са от българска народност и пребивават на територията на друга държава", допълват от министерството.
