В следващите шест години България смята да спонсорира с 40 млн. лв. обучението на 180 български студенти в топ университети в чужбина. Това предвижда проектът на нова национална програма "Стефан Стамболов", предложен от МОН. Условието е след завършването си в чужбина висшистите да останат да работят у нас поне 3 г.

Идеята за фонд "Стамболов" е на Кирил Петков - той я лансира през 2022 г. по времето, когато бе премиер. Тя бе "облечена" и в конкретен проект - за спонсориране на по 30 българи годишно с условието след това да останат да работят у нас поне за 3 г. Той обаче бе отхвърлен както поради принципни съображения - че не бива при всички проблеми в българското висшето образование да субсидираме чуждо такова, така и заради липса на законови основания, позволяващи финансиране на чужди университети. С бюджета за 2024 г. обаче бяха приети промени в закона за висше образование, които разрешават държавата да отделя средства именно за финансиране на обучението на български граждани във водещи чуждестранни университети. Въпреки критиките на депутати и синдикати, за т.г. бяха гласувани 5 млн. лв. за целта, които присъстват и в проекта на въпросната национална програма.

През 2025 г. бюджетът на програмата ще се увеличи на 7 млн. лв., а през 2026 г. ще бъде 9 млн. лв. Само през тези първи 3 г. ще се осъществява прием на студенти, като в следващите 3 г. - през 2027 г., 2028 г. и 2029 г. са планирани съответно 9 млн. лв., 7 млн. лв. и 3 млн. лв. за продължаване на финансирането на приетите студенти.

Прави впечатление и по-големият брой студенти, които ще учат безплатно в чужбина - по 60 души на година, или общо 180 души. Максималната сума, която ще може да се отпусне за един студент за целия период на обучение, е до 200 000 лева.

Кой може да кандидатства и за къде?

По програмата могат да кандидатстват само лица с българско гражданство. Те трябва да притежават диплома за средно образование или завършена бакалавърска степен, придобита до 5 г., успех не по-малък от "Много добър", както и да са одобрени след кандидатстване за прием в бакалавърска или магистърска програма в чуждестранно висше училище.

Чуждият университет освен това трябва да попада в един от двата списъци, изготвени от МОН и включващи най-добрите чуждестранни висши училища според утвърдените международни класации QS World University Rankings, The Academic Ranking of World Universities (Shanghai Ranking) и Times Higher Education World University Rankings. Списъкът за кандидати за бакалавър включва 35 университета от САЩ и три от Канада, а този за кандидати за бакалавърска или магистърска степен - 6 от Австралия, 8 от Китай, по 3 от Белгия и Дания, 11 от Франция, 10 от Германия, по 2 от Япония, Южна Корея и Сингапур, също така от Англия, Швеция, Швейцария, Италия, Испания, Нидерландия и др.

Връщане в България

Програмата предвижда при предоставянето на средствата за обучение с избраните кандидати да се сключва договор. В него ще се съдържа задължителна клауза, според която студентите поемат задължението да се върнат в България след завършване на образованието си и да бъдат наети на трудово или служебно правоотношение за период от поне 3 години в рамките на 5-годишен период от тяхното завръщане. Предвижда се гратисен период от максимум 12 месеца от момента на семестриалното завършване на курса на обучението до завръщането в страната и наемането на трудово или служебно правоотношение.

Очаквани ползи

От МОН привеждат като мотиви за програмата нуждата от "качествено образование от най-високо ниво за български граждани и придобиване на чуждестранен опит като инструменти за развитието на страната", както и от "подобряване на бизнес и обществената среда у нас и утвърждаването на страната ни като привлекателна за младите хора". Оттам очакват инвестициите в образованието на българските граждани във водещи чуждестранни университети да донесе конкретна полза в областта на икономиката, на висшето образование и научните изследвания, както и да се въведат иновативни методи на работа и управление и да се повиши икономическата ефективност и конкурентоспособност на компаниите и институциите у нас. Не е ясно как ще се осъществят тези очаквания при такъв кратък период на задължително оставане в България - 3 г.