Сериозна съпротива се оформя срещу Картата на висшето образование у нас, показваща в кой регион от какви университети и кадри има нужда икономиката ни и даваща препоръки при какви условия може да се разкрива ново ВУЗ, филиал или специалност. Срещу документа, изготвен от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков, се обявиха редица ректори, а бизнесът провидя в него ограничаване на конкуренцията.
Разработването на въпросната карта бе заложено като изискване в закона за висшето образование през 2020 г. Депутатите наложиха мораториум връху разкриването на нови университети и филиали, докато МС не приеме Национална карта на висшето образование, която да определи териториалната и профилна структура на университетите у нас.
РЕКТОРИ
Ректорите на 17 университета от Северна България изразиха преди дни несъгласие с Картата, която, според тях, създава ненужни рестрикции пред откриването на нови направления. Според тях закриването на специалности в дадени висши училища, към които има слабо търсене и слаба реализация на завършилите, не е удачно, тъй като закрие ли се държавната поръчка в някои направления, в тях просто се увеличава платеното.
Ректорите са на мнение, че държавата трябва да спре „изтичането“ на млади български мозъци и да започне да се дават стипендии за чуждестранни студенти, особено от Азия, с които да бъде запълнен наполовина празният капацитет на българските университети.
"България трябва да започне да дава за една част от страните стипендии. Има и европейски фондове за това. Част от парите, които по линия на ЕС трябва да разпределим към държави извън ЕС, може да бъдат във вид на стипендии, за да учат техни граждани в България. Да се облекчи визовият режим. Малка България има най-тежката процедура за прием на чуждестранни студенти от всички страни", коментира пред БНР председателят на Асоциацията на частните висши училища проф. Тодор Радев, ректор на Висшето училище по мениджмънт във Варна. Според него нишата са азиатските студенти, които ще предпочетат България заради по-евтиния живот и по-ниските такси за обучение.
БИЗНЕС
От бизнеса са категорични, че Картата силно ще ограничи свободната инициатива и ако за някои висши училища тя би осигурила предимства, за други може да донесе загуби. Работодатели припомнят и становище на КЗК от 17.09.2020 г., според което "предвиденото в Закона за висшето образование създаване на Национална карта на висшето образование ограничава конкуренцията". При липсата на конкуренция, университетът няма да има стимул да подобрява качеството на предлаганото образование поради това, че е единственото по дадена специалност в даден район, смятат от БСК и КРИБ. Според тях най-големият стимул за повишаване на качеството е конкуренцията, а тя е по-засилена при повече участници на пазара, а не при по-малко. Бизнесът дори предлага обсъждането на картата да се отложи за редовното правителство и парламент, за да се чуят всички страни.
МОН
"Българските университети имат капацитет за близо 400 000 студенти, а обучават 2 пъти по-малко. Те ще останат полупразни и в следващите 6-7 г., въпреки очакваното увеличение на кандидат-студентите", заяви пред БНР и Георги Стойчев от екипа, разработващ Картата на висшето образование.
Според него проблемът с капацитета е главно в това, че е неравномерно разпределен по професионални направления - в медицина, фармация или театрално изкуство 100% от местата са заети, докато например в математика 2/3 от местата стоят празни. "Картата показва, че има известен дисбаланс между създадения капацитет и реалните нужди, реалното търсене на висше образование от кандидат-студентите. Такъв е проблемът и в приоритетните за държавата направления, където студентите са под 2/3 от капацитета на университетите", обясни той. По думите му ако в едно професионално направление е създаден прекалено голям капацитет спрямо броя на студентите, които се обучават, следва да се ограничи създаването на нови висши училища или филиали в това професионално направление.
На дискусия миналата седмица проф. Денков заяви, че най-важно е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. "Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки. Едната е, че е достатъчно да има 7-8 висши училища в цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна", коментира той.
