Информатиката в Софийския университет за поредна година е специалността, която носи най-висок доход на завършилите я. Тази година те могат да очакват 6469 лв., или с 877 лв. повече от м.г., когато облагаемият доход бе 5592 лв. Това показва Рейтингът на университетите за 2023 г., сравняващ по десетки показатели 51-те висши училища у нас, обучаващи в 52 професионални направления. За първи път от години насам броят на висшите училища намалява от 52 на 51, тъй като е изтекла акредитацията на частното Европейско висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив.
Рейтингът регистрира редица положителни тенденции, свързани с реализацията на завършилите на трудовия пазар - средният доход на завършилите висше образование достига 2211 лв., безработицата сред тях се задържа на ниско ниво от малко над 2%, а делът на висшистите, които не се осигуряват в страната, достига рекордно ниско ниво - 14%. Продължават обаче да не се преодоляват дисбалансите в системата - все още съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и реализация на дипломираните в зависимост от това какво направление са учили и особено в кой университет са го завършили.
Въпреки войната в Украйна и произтичащите от нея негативни икономически ефекти безработицата сред висшистите, завършили през предходните 5 г. висше образование в страната, се запазва близо до достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г., посочи Георги Стойчев от "Отворено общество", откъдето изготвят рейтинга. По думите му на въпроса: "Работят ли висшистите?", отговорът е категорично: "Да".
Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до невиждани за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до рекордно ниско равнище от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година. Според Стойчев това означава, че завършилите успяват да си намерят достатъчно привлекателна работа у нас и осъзнават, че няма да напускат страната в търсене на препитание.
Делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, пък нараства до над 59% при 54% за м.г. Обяснението тук е освен подобреният пазар на труда, който предлага все по-качествени работни места, но и подобрената структура на висшето образование и това, че все повече студенти избират специалности, от които икономиката се нуждае.
Средният облагаем доход на завършилите също се увеличава, достигайки през 2023 г. до 2211 лв. (при 1839 лв. за м.г.).
Доходи
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите информатика и компютърни науки - 4545 лв. и военно дело - 4021, показват данните в рейтинга. Следват тези, които са завършили металургия - 3364 лв., математика - 3260 лв., проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми - 3242 лв., комуникационна и компютърна техника - 3224 лв. и национална сигурност - 3050 лв. В топ 10 по доходи между 2400 и 2800 лв. са и обществено здраве, енергетика, електротехника и електроника, медицина и материали и материалознание. На дъното с най-нисък облагаем доход от 1320 лв. е ветеринарната медицина, следвана от стоматология (1350 лв.), хранителни технологии (1395 лв.), музикално и танцово изкуство (1526 лв.) и туризъм (1591 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите информатика и компютърни науки в СУ - 6469 лв. (при 5592 лв. м.г.), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет - 5767 лв. (при 4333 лв. м.г.).
Безработица
Най-ниска безработица - под 1% се наблюдава сред завършилите медицина, фармация, стоматология, военно дело и математика, а най-висока - сред завършилите социални дейности - 3,4%, педагогика - 3.03% и история и археология - 3.02%. Средното ниво на безработицата сред висшистите за 2023 г. е 2.11, като около него са направления като биотехнологии, общо инженерство, животновъдство и обществени комуникации и информационни науки.
Реализация
Рейтингът показва, че най-висока степен на приложение на придобитото висше образование от над 90% могат да очакват завършилите медицина, стоматология, фармация, военно дело и теория и управление на образованието. Най-ниска реализация пък очаква завършилите туризъм - едва 26%, следвани от тези с диплома по хранителни технологии (29%) и изобразително изкуство (31%). При някои направления, при които реализацията е наглед ниска, всъщност се отчита подобрение. В металургията например през 2015 г. едва 27% от завършилите са се реализирали на позиции, изискващи висше образование, докато сега този процент се вдига до 52 на сто, посочи Стойчев.
Най-добрите
Софийският университет "Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите (м.г. беше лидер в 21 направления). Техническият университет-София, както и м.г., е на първо място в 6 професионални направления от общо 9, а Медицинският университет-София вече е лидер не в 4, а във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 14 висши училища оглавяват по една класация. В 10 професионални направления класациите се водят от висши училища извън столицата (м.г. бяха 11), а в 3 професионални направления - от частни висши училища (м.г. бяха 3).
Наука
Рейтинг 2023 показва подобрение и при научните показатели на българските университети. Броят на научните публикации на висшите ни училища в международната база данни Web of Science за периода 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3 500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500. Публикациите в Scopus пък са малко над 27 000, което с над 6000 повече от предния 5-годишен период, когато са били около 21 000. Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища - число, чрез което едновременно се оценяват продуктивността и значимостта на публикациите на определен учен, научна организация или група от организации - като цяло също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 94 на 109 в Web of Science и от 98 на 111 в Scopus.
Чуждестранни студенти
За последните 10 г. делът на чуждестранните студенти в България се удвоява - от около 4% през 2013 г. до над 8% от действащите студенти през 2023 г. В това отношение се доближаваме до средното ниво за ЕС (около 8% чуждестранни студенти). Най-много чуждестранни студенти у нас има по медицина - 57% от действащите студенти (в това отношение пък сме лидер на Балканите), стоматология - 46% и ветеринарна медицина - 31%. В още 3 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти - транспорт, фармация и музикално и танцово изкуство.
Георги Стойчев коментира, че скокът в чуждестранните студенти вече се забавя и всъщност бройката им вече само пълзи нагоре, вместо да се покачва бързо. "Още 2022 минахме границата. Причините може да се търсят в сегашния модел на привличане на студенти - виждате каква концентрация имаме на чуждестранни студенти по медицина, очевидно не можем да привличаме повече от тях", коментира той. По думите му вече е стигната точката на насищането и за да привличаме повече чуждестранни студенти, трябва да разнообразим направленията, които биха ги заинтересували, както и страните, от които бихме могли да привлечем повече младежи - не само от Европа, но и от другите континенти.
Още за рейтинга, четете тук:
