Медия без
политическа реклама

Ученическите ваканции: 27 дни, от които 16 и без това са почивни

Синдикат "Образование" настоява почивките на учениците да не включват официални празници и почивни дни

На Коледа така или иначе не се учи и работи, защо този ден да се води ваканция за учениците, чудят се и родители, и деца.
Илиана Димитрова
На Коледа така или иначе не се учи и работи, защо този ден да се води ваканция за учениците, чудят се и родители, и деца.

Предложеният от МОН график на учебното време за новата 2024/25 г. учебна година не се харесва на синдикатите. Според тях ваканциите на учениците не бива да включват официалните празници и уикендите, които така или иначе са почивни за всички граждани.

"Така нареченната есенна ваканция е от 1 ден, но незнайно защо са калкулирани и два почивни дни и е обявена 3 дневна ваканция. По подобен начин са изчислени коледната и пролетната ваканции. При коледната ваканция има 5 учебни дни, а са обявени 13, а при пролетната при 4 учебни са обявили 10 дена", пише синдикат "Образование" в свое съобщение до медиите.

Припомняме, че МОН предложи есенната ваканция да бъде 3 дни - от 1 до 3 ноември т.г., Коледната - от 24 декември до 5 януари 2025 г., или 13 дни, междусрочната ваканция - един ден на 4 февруари и пролетната ваканция - от 12 април до 21 април вкл., или 10 дни.

От синдиката посочват, че на Отраслов съвет социалните партньори са се договорили, че като се обявява ваканция, следва да се отделят почивните дни и официалните празници, за да няма недоразумения. "Това не е видно в предложението от МОН", казва председателят на синдиката д-р Юлиян Петров. По думите му тук прозира "едно желание на МОН, да покажем, че имаме много дни учебно време, което би могло да повиши качеството на българското образование", но според него "тази зависимост е невъзможна", макар че още се помнят думите на бившия министър акад. Николай Денков, че учителите в България работят най-малко от европейските си колеги.

"Синдикат "Образование" анализира учебното време в ЕС и се оказа, че учебното време в дни на българските ученици е малко над средното. Но дали ако увеличаваме непрекъснато учебното време, ще повишим качеството на образованието, тук отговорът е отрицателен. В така предложеното учебно време, ваканциите са символични, но тук прозира една зависимост от желанието на родителите, да няма много ваканции през работни дни. Това е защото българските родителите не искат да приемат образованието като упорит труд на учениците, а си го представят като социална услуга", казва д-р Петров. Другият извод, който се налага от предложения от МОН график, е, че не са отразени глобалните климатични промени и българските ученици и учители осъществяват учебен процес през месец юни в нечовешки условия при 40 градусови температури.

Родители и ученици също негодуват отдавна срещу включването на официалните празници и уикендите във ваканциите на учениците, които според тях са твърде кратки. Според някои по-удачен е примерът на някои западни държави, които имат по-дълги ваканции през годината за сметка на по-кратка лятна ваканция, която у нас, особено за най-малките ученици, е цели 3 месеца, през които много от тях забравят наученото. Подобен опит направи бившият премиер акад. Денков, който предложи и по-ранно започване на учебната година - на 5-7 септември, но идеята му не се осъществи.

 

Защо са ни НВО в 4 и 10 клас?

За външните оценявания в 4 и 10. клас не са предвидени неучебни дни, но организацията на тези оценявания са огромно предизвикателство, посочват още от синдиката. Оттам са на мнение, че резултатите от тях са лишени от педагогическа логика, затова за пореден път предлагат двете външни оценявания след 4 и след 10. клас да отпаднат.

Около изпитите в 4 и 10. клас открай време има съмнения относно техния смисъл, тъй като не се използват за анализи и подобряване на образователните политики, каквато е целта им. Доклад на Сметната палата от преди месец също посочи, че резултатите от НВО не се използват за подобряване на политиките, свързани с качеството на училищното образование. Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование например е подготвял анализи на резултатите от изпитите по български и математика в 7. и 10. клас, но не и в 4. клас, като в тях обаче не са разглеждани факторите, влияещи върху резултатите от обучението, което намалява добавената стойност на аналитичния процес за определяне на мерки за подобряване на резултатите.

Последвайте ни и в google news бутон