Полъх на оптимизъм носят Матури 2024 г., отлепяйки учениците ни от миналогодишното дъно. Дали по-добрите общи резултати ще се превърнат в трайна тенденция, ще разберем догодина. Факт е обаче, че те са най-високи от 2008 г. насам, когато бяха възстановени. Повишаване на успеха се забелязва в повечето региони в страната, а двойките по български език намаляват значително - от 18% през м.г. на 10% през т.г.
Средният резултат на зрелостниците на първата задължителна матура по български език и литература тази година е 58.48 т. от 100 точки, или Добър 4.32. Резултатът е с цели 8 точки повече от м.г., когато дванадесетокласниците изкараха рекордно малко точки - 50 от 100 т., или Добър 3.93. Тазгодишните оценки са най-високите от въвеждането през 2008 г. на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература до сега, коментираха от МОН.
Подобрение има и в общия успех на втората матура - средно младежите са постигнали 67.18 т. от 100 точки, или много добър 4.72 по шестобалната скала, което е с 5 точки повече от м.г., когато получиха средно 62 т. (добър 4.48). При изпитите за придобиване на професионална квалификация средният успех е 4.51, който отново е по-висок от м.г.
"Това е малка крачка напред към подобряване на качеството на образованието. Резултатите са показателни за систематичната и целенасочена работа, положена от всички в системата", коментира образователният министър проф. Галин Цоков, който благодари на учители, директори, ученици и др. По думите му още след миналогодишните матури е започнал анализ на причините за слабите резултати, след което пред регионалните управления на образованието е поставена задача за повишаване на успеха. В 12 РУО-та са проведени пробни матури, отделни училища също са пробвали предварително учениците в изпитния формат. "Оказа се, че някои от тях са положили огромни усилия, за да се справят. Подкрепени са учителите методически, осъществяваше се контрол на посещаемостта на учениците, за нуждаещите е предоставяна допълнителна подкрепа", заяви той.
На матурата по български са се явили 46 916 ученици, като средният им резултат е 58.48 точки. Най-голямо нарастване има при оценките "Много добър" - те се увеличават от 26% на 35%. Отличните оценки се увеличават от 3.8% на 10%. Двойките, тройките и четворките съответно намаляват - учениците, получили двойка, намаляват от 18% на 10%, тези със Среден 3 - от 15% на 10%, а тези, получили Добър 4 - от 36% на 32%.
100 точки на матурата по български т.г. са изкарали 24 ученици, докато м.г. с пълен брой точки бе само един ученик. Близо 3 пъти се увеличават учениците с отлични оценки по български (над 5.50) - от 1855 на 5557 души. Слаб 2 т.г. по този предмет са получили 4325 ученици за разлика от миналата, когато броят им бе 8128.
По региони най-добре по български се представят учениците от София със среден резултат от 66 точки, следвани от тези от Смолян - 62.6 т., Пловдив - 61.9 т., Варна - 60.7 т. и Благоевград - 59.5 т. Най-зле са в Шумен - с 50 точки среден резултат, следвани от Разград, Плевен, Силистра и Търговище. Във всички региони обаче средната оценка на матурата по български се повишава, като най-осезаем е скокът в Кюстендил, София-област, Пазарджик, Перник, Видин и Велико Търново и др.
"На матурата по български преобладават задачи, които не проверяват и не провокират възпроизвеждане на знания", подчертаха от МОН. Над 70% от младежите се справят успешно с езиковите задачи с избираем отговор, свързани с пунктуацията, граматиката и правописа, но се затрудняват при прилагане на правилата за употреба на главна и малка буква. При литературните задачи уверено откриват проблем, заложен в интерпретацията на тема в изучена творба, и тема в неизучаван текст, но срещат затруднения при съпоставката на два изучени текста и при тълкуване на смисъла на дадено твърдение. Възможността за избор между есе и интерпретативно съчинение създава условия 90% от зрелостниците да пишат по последната задача, като преобладават писалите есе - 71% (срещу 19% за съчинение), но все още има зрелостници, които не са съставили аргументативен текст - т.е. те преписват (1057 зрелостници) или преразказват текста (1012 зрелостници).
МОН: Задачите не бяха по-лесни
"Резултатите показват сериозен напредък и свидетелстват за постоянната работа в последните години. Тези оценки не се изкарват за 1 г., те показват знания и умения, натрупани през годините назад", коментира и експертът Евгения Костадинова от МОН. По думите й сегашните 12-класници са първите, които в 7 клас са започнали да полагат единен изпит с две задължителни части (а не както бе дотогава - с втори незадължителен модул), които освен това са били и с повече задачи с практическа насоченост. Този вид задачи са изпробвани от учениците и когато те са били 10 клас - на НВО-то за 10 клас, като сега в 12 клас се забелязват резултатите от въпросното увеличаване на въпросите, измерващи умения. В същото време сегашните зрелостници са били сред випуските, които най-много са били засегнати от ковид пандемията и онлайн обучението.
Според Костадинова неправилно в обществото продължава да се твърди, че матурите проверяват наизустеното - по български например преобладавали задачите, проверяващи уменията на младежите. "Така е и на изпита по история - там не се проверява научаването на дати, факти и събития, а извличането на информация от различни исторически източници и анализ на процесите", коментира още Костадинова, която изрично уточни, че компромиси с изпитните варианти не са правени и те не са били по-лесни от миналогодишните варианти.
Експерт: Няма доказателство, че резултатите са съпоставими
Други експерти обаче не споделят този оптимизъм. "Българската система за външно оценяване има сериозен недостатък от гледна точка на сравнимостта на резултатите през отделните години и той е свързан с липсата на валидиращи процедури съобразно правилата на науката. При използването на тестове като инструмент за външно оценяване е важно да се гарантира качеството на тези тестове и стабилността на метриката от гледна точка на оценяваните знания и умения", коментира пред "Сега" Асенка Христова от Института за изследвания в образованието.
Трябва да се осигурят ясни и обективни доказателства, че нивото на сложност на тестовите задачи през отделните години е напълно съпоставимо и определен брой точки през две различни години измерват едни и същи нива на знания и умения, каза Христова. За целта в световната практика се прилагат различни теории, статистически процедури, техники и инструменти. Поради една или друга причина в България такива процедури не се прилагат, поради което всяка година съвсем основателно възникват въпроси и съмнения относно съпоставимостта в сложността на тестовете, допълни тя. "Това дългосрочно е опасно, защото смисълът на външното оценяване и зрелостните изпити не е да се похвалим с подобряване на брой точки на определен тест, а чрез тях да се гарантира, че системата за квалификации е справедлива, и учениците, родителите, учителите, работодателите, университетите и обществото да са уверени в нивото на притежаваните от младите хора знания и умения", каза още експертът.
Резултатите от втората матура на випуск 2024:
Как се представиха четвъртокласниците:
