Всеки пети студент у нас не е доволен от онлайн обучението си, към което е преминал през втория семестър на академичната 2019/20 г. 19 на сто от кандидат-висшистите са посочили, че преподавателите им се не са провеждали редовно лекциите и упражненията си, а 17% от тях признават, че самите студенти не са били редовни на онлайн занятията. Това показват резултатите от проучване сред близо 25 000 студенти, проведено за целите на Рейтинговата система на висшите училища в България в периода април-юни 2020 година. То е осъществено от екип на консорциум "ИОО-С", съставен от Институт Отворено общество-София и Сирма Солюшънс в рамките на актуализацията на данните за рейтинга.
За разлика от училищата, при които вече има различни изследвания за ефективността на обучението от разстояние, при висшите училища такива липсват. В този смисъл изводите от въпросното проучване изглеждат тревожни, имайки предвид перспективата, която се очертава за голяма част от новата 2020/21 г. - студентите да учат почти през цялата година дистанционно.
По време на извънредното положение, свързано с пандемията от COVID-19, през пролетта т.г. 95% от студентите в българските висши училища са се обучавали в специалности, които са преминали към онлайн форма на обучение, като над 2/3 от тях са останали доволни от създадените предпоставки за успешно завършване на учебната година. Неудовлетвореност от различни аспекти на обучението онлайн обаче са изразили между 14 и 21% от участвалите в тази форма на обучение студенти, или почти всеки пети студент.
Само 1.2% от анкетираните студенти заявяват, че през пролетта на тази година са се обучавали в специалности, в които присъствените форми на обучение не са били прекъсвани, а 3.8% твърдят, че в тяхната специалност не е имало онлайн форма на обучение, въпреки че присъствените занятия са били прекъснати.
Данните от проучването показват, че 98.8% от студентите, които са се обучавали в специалности онлайн, са имали необходимите технически средства, за да се включат в обучението. Едва 1.2% от тях не са участвали в онлайн обучението заради липса на компютър или друго устройство с редовен достъп до интернет.
Преобладаващото мнозинство - между 75 и 83 % - от анкетираните студенти в специалностите, преминали към онлайн обучение, изразяват пълно или частично удовлетворение от достъпността, редовността и качеството на учебните занятия онлайн. В същото време немалък дял от анкетираните са напълно или частично несъгласни с твърдението, че всички преподаватели редовно са провеждали лекциите и упражненията онлайн - 18.7% са казали, че това не се е случило. 17% от младежите са отговорили отрицателно на въпроса дали по-голямата част от студентите редовно са участвали в учебните занятия онлайн, а 14% от кандидат-висшистите заявяват, че не е било осигурено добро качество на преподаването и че те не са разполагали с достъп до всички необходими материали и ресурси за онлайн обучението.
Като най-съществен проблем при онлайн обучението се очертава създаването на подходящи условия за работа в екип. Един на всеки 5 от анкетираните студенти (21%) изразява пълно или частично несъгласие с твърдението, че в рамките на онлайн обучението са били създадени подходящи условия за работа в екип с останалите студенти, докато 70.5% от анкетираните са частично или напълно съгласни с това твърдение. Мнозинството от анкетираните студенти (76.8%) частично или напълно споделят мнението, че в рамките на онлайн обучението по време на пандемията в тяхното висше училище са били създадени всички предпоставки за успешно завършване на учебната година, докато 18.4% изразяват пълно или частично несъгласие с това твърдение.
УДОВОЛЕТВОРЕНОСТ
В 45 от общо 52 висши училища в България над 2/3 от анкетираните студенти смятат, че в рамките на проведеното онлайн обучение са били създадени всички предпоставки за успешно завършване на учебната година. В 7 висши училища обаче, делът на анкетираните студенти, споделящи подобно мнение е под две трети. Сред вузовете, в които най-малък дял от студентите изразяват удовлетвореност от създадените условия за успешно завършване на учебната година в условията на онлайн обучение попадат и такива, които традиционно имат най-висок престиж сред студентите и демонстрират най-добро представяне по основните показатели в рейитнга. Близо 63% от анкетираните студенти в Софийския университет, Медицинския университет-София и НАТФИЗ са на мнение, че в рамките на проведеното онлайн обучение са били създадени всички предпоставки за успешно завършване на учебната година. Подобно мнение споделят близо 59% от попитаните младежи в Националната художествена академия и Лесотехническия университет, както и едва 44% от анкетираните студенти в УАСГ. Във всички останали висши училища в страната делът на анкетираните студенти, смятащи, че в рамките на проведеното онлайн обучение са били създадени всички предпоставки за успешно завършване на учебната година, надхвърля две трети.
СПЕЦИАЛНОСТИ
Едва в 7 от общо 52 професионални направления в българското висше образование делът на студентите, които през разглеждания период са се обучавали онлайн, е под 90%. Сред тях попада и направлението "Медицина", в което 85,4% от студентите заявяват, че са се обучавали онлайн, 13.5 % твърдят, че в тяхната специалност не е имало онлайн форма на обучение, въпреки че присъствените занятия са били прекъснати и едва 1.1% казват, че за тях присъствените форми на обучение на се прекъсвали. Направленията, в които най-малък дял от студентите са се обучавали в специалности, въвели онлайн обучение по време на пандемията са "Религия и теология" (69%) и Животновъдство (64.4%). В направление "Животновъдство" най-голям дял от студентите (17.8%) заявяват, че присъствената форма на обучение не е прекъсвала по време на пандемията. Другите направления, в които под 90% от студентите са се обучавали в специалности с въведено онлайн обучение са "Теория и управление на образованието" (82.2%), "Биологически науки" (84.4%), "Химични технологии" (86.5%) и "Материали и материалознание" (89.4%). В останалите 45 професионални направления над 90% от студентите заявяват, че са се обучавали в специалности с въведена онлайн форма на обучение по време на пандемията.
В УЧИЛИЩЕ
Дистанционното обучение не е довело до развитие на медийната грамотност сред учениците, показа поредно проучване, посветено на онлайн обучението сред учениците, този път на Коалицията за медийна грамотност. Учителите са пренесли преподаването в класната стая на принципа copy-paste в дигитална среда, то не се е обновило с онлайн ресурси, обясни пред БНР Антоанета Василева, която отговаря за програмата "Дигитална медийна грамотност" на Асоциация "Родители".
Изследователите са искали да установят дали децата са получавали задачи за екипна работа, за намиране и сравняване на източници и създаване на съдържание като ключови дейности за интернет средата. Само 1/2 от преподавателите са използвали официалната платформа на МОН за дистанционно обучение, сочи изследването, което определя това като недостатък, защото не са били в действие инструментите, които Microsoft Teams и Google Classroom предлагат. "Всеки десети анкетиран е отговорил, че използва единствено "Вайбър" или "Фейсбук", за да комуникира с учениците или да им преподава чрез тях. Това наистина е вредно. Ние разбираме, че "Вайбър" и "Фейсбук" са най-познати на учителите, на всички хора на практика като комуникационен канал. Това създава страхотни рискове за децата и създава предпоставки учителите да стимулират деца под 14 г. да използват "Фейсбук". "Вайбър", който е най-незащитеното за деца приложение, то пък е от 18 нагоре", коментира Антоанета Василева пред БНР. По думите й истинското онлайн обучение, което развива умения, е свързано с интеракция, която учителите не са овладели.
Около половината от учителите са давали задачи за работа в екип, без да обяснят как се случва това в онлайн среда, показва още проучването. То констатира, че учителите имат нужда от продължаващо обучение и квалификация, за да използват всички онлайн инструменти при дистанционно обучение. "Необходимо е да се промени целият модел на преподаване, за да имаме грамотни дигитални граждани, които да дърпат страната ни напред", смята Василева.
