Стълбове дим се издигат към есенното небе над долината. Шаректар гори. Преди пристигането на азербайджанските войски жителите на селото близо до Нагорни Карабах предпочитат да запалят къщите си, пред това да ги оставят на омразните си съседи, пише в свой репортаж "Франс прес", цитирана от БНР.
"Това е последният ден, утре азербайджанските войници ще са тук" - мъж връзва стар пуловер, напоен с бензин, на дървен прът, пали го и хвърля пръта на паркета, гледайки как къщата му пламва. Пламъците стигат гредореда на ламаринения покрив, който малко по малко се запалва. За да бъде сигурен, че от къщата му ще остане само пепел, злощастният собственик хвърля главни и запалени дъски вътре през прозорците.
"Това е моята къща, не мога да я оставя на турците - казва той, използвайки прозвището, с което арменците често наричат азерите. - Всички палят къщите си. Дадоха ни срок до полунощ да напуснем", казва той, преди да се качи в джипа си, без да погледне назад, ругаейки: "Всички са продажници".
Мирното споразумение, подписано миналата седмица от Армения и Азербайджан, с посредничеството на Москва, сложи край на продължилите близо 7 седмици ожесточени боеве в Нагорни Карабах - планинския анклав, за който двете страни в Кавказ спорят от десетилетия. Според споразумението Азербайджан получава отново обширни територии, които бяха под арменски контрол след първата война в началото на 90-те години ХХ век - Ереван трябва да отстъпи Келбаджарския, Лачинския и Агдамския райони.
Село Шаректар се намира на входа към Келбаджарския район, тясна долина край лъкатушещата река Тартар, в подножието но високи планини и отвесни скали. Този район е част от издигнатия от арменските войски около Нагорни Карабах "защитен вал", част от който също ще бъде върнат на Азербайджан. Шаректар е една от главните населени зони в района. Над половината къщи в селото, много от тях - скромни високопланински селски колиби - бяха опожарени от изоставящите ги собственици в последните 24 часа.
Край всеки от тези домове в пламъци се наблюдаваше една и съща картина - мъже в камуфлажни военни дрехи, върнали се от фронтовата линия, товарят всичко, което могат на стари раздрънкани камиони.
"Ако не успея да намеря превоз, ще изгоря всичко", зарича се 46-годишният Саргис, седнал пред мръсната си къща. Цените са скочили и е невъзможно да се намери транспорт. В краката на войника са струпани скромните му притежания - телевизионна антена, полилей от 70-те години, голям пластмасов бидон, дъски, самоделна колибка от ламарина, в която са събрани паникьосаните му пилета. "Вече изгорих кошерите, нямам повече време".
Кога и как ще пристигнат азербайджанските сили никой не знае. Властите в Нагорни Карабах уверяват, че пътят в Келбаджар - единствената сега пътна връзка на анклава с Армения - ще остане под техен контрол. Наоколо патрулират руски войници от миротворческите сили.
По този път се извършва голямото преселение. Движението към пограничния арменски град Варденис през Содитския проход, на 2700 м надморска височина, е непрестанно. Всичко, което може да се изнесе от Келбаджар изглежда вече е натоварено.
Камиони зареждат огромните трансформатори на водноелектрическите централи. Рояк дървосекачи са се заели да режат и изнасят дърветата край пътя, за да могат големите трупи веднага да бъдат натоварени и да поемат към Армения, където дървеният материал се продава на добра цена. Пастири прекарват бързо стада от крави и овце, при което задръстват допълнително шосето.
На път да бъде изоставена, военната база в Келбаджар е широко отворена. Подобно на мравки, малкото останали войници свалят ламарините от покривите на хангарите, опаковат сандъци с боеприпаси, повредени високопроходими автомобили и всичко, което още може да се прибере. В двора на генералния щаб се горят документи.
