Министрите на енергетиката на ЕС постигнаха сделка за ограничаване на цените на електроенергията, съобщи чешкото председателство на Съвета на ЕС, цитирано от Ройтерс и БТА.
Споразумението предвижда "задължително намаляване на потреблението на електричество, таван на пазарните приходи на производителите на ток и солидарен принос от страна на производителите на изкопаеми горива", съобщи чешкото председателство в "Туитър".
По силата на сделката компаниите, които осигуряват ток в ЕС и печелят непропорционално много от ръста на цените на енергията, ще бъдат облагани допълнително. Събраните средства ще отидат за подпомагане на изпитващите затруднения домакинства и бизнеси, чиито сметки са скочили до тавана.
Европейските домакинства и предприятия вече са затруднени от нарастващите сметки за електроенергия, които подхранват рекордната инфлация, която достигна 10 % в еврозоната.
Споразумението на министрите от ЕС дойде ден след като Германия - експортната сила на блока, която дълго време беше зависима от руския газ, обяви пакет от енергийни помощи на стойност 200 млрд. евро, за да предпази потребителите си.
Други държави от ЕС предприеха по-незначителни национални мерки със същата цел, но няколко от тях поискаха съгласуване на европейско равнище, отчасти за да се ограничи конкуренцията между държавите от ЕС при закупуването на енергия, напомни АФП, цитирана от БГНЕС.
Двете приети мерки бяха предложени от Европейската комисия.
Изпълнителният орган на ЕС смята, че може да събере 140 млрд. евро от налозите върху производителите на електроенергия, които не използват газ, и върху големите енергийни компании, които извличат огромни печалби от световното търсене на енергия.
Нейният план за намаляване на потреблението на електроенергия предвижда намаляване на потреблението на електроенергия с "най-малко 5%" в пиковите часове, според документ на Комисията, видян от АФП. Предишното предложение бе за икономия на 15%.
В обявените мерки обаче липсва идеята, подкрепена от 15 държави от ЕС, сред които България, Франция, Испания, Италия, Гърция, Малта и Полша, за ограничаване на цените на вносния газ.
Цените на електроенергията в ЕС се изчисляват въз основа на най-скъпия източник, в случая газ, който през последната година поскъпна около пет пъти.
"Има голямо разочарование, че в предложението, което е представено, няма нищо за цените на газа", заяви полскиата министърка на екологията Анна Москва. "Тази пределна цена на газа ще бъде подкрепена от мнозинството европейски държави" и "не може да бъде пренебрегната", каза тя.
Германия обаче се противопостави, опасявайки се, че при въвеждането на таван на цените доставчиците на втечнен природен газ (LNG) просто ще избегнат Европа и ще се насочат към по-доходоносни пазари, което ще влоши кризата с доставките за ЕС. Това опасение обаче не бе подкрепено с факти, защото в Азия цената на газа е двойно по-ниска в сравнение с ЕС, а в САЩ е от 6 до 10 пъти по-ниска.
Еврокомисарката по енергетиката Кадри Симсон заяви, че трябва да има начин таванът да важи само за руския газ, който пристига в ЕС по тръбопроводи, а не под формата на втечнен природен газ. "Трябва да премахнем стимулите, които съществуват за Русия да манипулира тези обеми, и отговорът е ясен: трябва да предложим ценови таван за целия руски газ", каза тя.
Въпреки че договорените в петък мерки са стъпки в правилната посока, брюкселският мозъчен тръст Bruegel предупреди, че те "не са достатъчни".
По-нататъшните мерки на ЕС вероятно ще бъдат обсъдени на неофициална среща на върха в Прага следващата седмица, както и на друга среща на министрите на енергетиката на ЕС на 11 и 12 октомври.
"Трябва да продължим да работим по тези въпроси и да стигнем до бързо заключение", заяви френската министърка на енергетиката Аньес Пание-Рунашер.
