Напъните за соцексперименти с пазара на хранителните стоки у нас не секват въпреки, че отдавна страната ни развива пазарна икономика. Щом левицата се уреди с участие във властта, веднага прокарва идеи за налагане я на таван на цените, я на печалбата на търговците. Досега всички те са се проваляли, но в силно раздробения 51-ви парламент лесно избуяват семената на популизма и някои от политически сили са готови да ги подкрепят.
В новото редовно правителство БСП-Обединена левица, която е в коалиция с ГЕРБ и ИТН, побърза да внесе законопроект за пределни надценки на основни хранителни стоки. Странни са мотивите - да се спре "драстичното увеличаване на цените на храни от първа необходимост". Подобен аргумент е тотално извън тренда на спадащата инфлация в страната през последните две години. Средногодишно за 2024 г. тя достигна най-ниското си ниво от пет години насам - 2.4%. Специално при храните в последните месеци ценовият индекс се движи между 0.1 и 1.4%, като през декември дори е отрицателен с 0.6%, т.е. имаме средно поевтиняване на групата "Хранителни стоки".
Тази статистика обаче убягва на левицата, както и на организаторите на обявения за 13 февруари бойкот на търговските вериги, зад които стои Мая Манолова и движението й "Изправи се.БГ", част от БСП-ОЛ. Те са твърдо решени държавата да накаже търговските вериги, които "смачкват българския производител".
ДЪЛГАТА ВЕРИГА НА ПРЕКУПВАЧИТЕ
Репортаж по бТВ тези дни показа красноречиво как килограм домати от 1 лев изкупна цена в оранжерията стига до 5 лева на рафта в супермаркетите на голяма търговска верига. При това стоката не е изминала кой знае колко дълъг път до магазина - само 140 км. За това кратко разстояние обаче товарът е сменил няколко пъти собственика си преди да стигне до крайния потребител. Първо местен дребен прекупвач е изкупил продукцията на производителя и заедно с други прекупвачи от региона са я окрупнили. След това са я продали на по-голям търговец, а той от своя страна - на веригата супермаркети. Всеки по веригата е начислявал някаква печалба.
Възниква въпросът: ако се наложи 10% таван на надценката на търговските вериги, както предлага законопроектът на БСП, с колко ще падне цената на въпросния килограм домати?
Трудна задача - отговорът зависи от броя на прекупвачите, накачени по веригата. Затова и няма как ние, потребителите, да очакваме домати посред зима за 2-3 лева килото, ако властта "накаже" крайният търговец с 10% по-малък марж на печалбата.
Примерът с доматите е валиден за голяма част от хранителните стоки, които купуваме в магазините. Преди три години, когато цените на много стоки полудяха, едно проучване на Комисията за стокови борси и тържища и на икономическото министерство показа, че най-голямото надуване на цената - най-вече при плодовете и зеленчуците, е в тежките паразитни вериги от посредници. Те изяждат доходите както на производителите, така и на потребителите.
БСП-Обединена левица много добре знаят този проблем. В периода на високата инфлация през 2022 г. те имаха свои и земеделски министър (Иван Иванов), и икономически министър (Корнелия Нинова), които също правеха неуспешни опити да натискат административно цените надолу.
БЕЗПЛОДНИТЕ ОПИТИ ЗА РЕГУЛАЦИЯ
Бившата соцлидерка, докато беше вицепремиер и министър на икономиката, водеше борба със "спекулата", като показваше на електронни табла на фасадата на министерството цените на едро на хранителни стоки. Колко души ги видяха и това им помогна да се ориентират в магазините? И дали това свали цените на дребно?
След това служебните министри на икономиката и на земеделието Никола Стоянов и Явор Гечев първо умуваха какъв таван на търговската надценка сложат, но бързо разбраха, че няма как да се случи това без законови промени, а парламент няма. После лансираха безумната идея за държавни магазини само със стоки родно производство и на ниски цени, което се оказа също толкова неизпълнимо. Жертва падна само "Ел Би Булгарикум" - държавният млекопреработвател, който около година бе задължен да продава млечните си продукти под себестойност и почти бе докаран до фалит. В крайна сметка борбата на тандема Стоянов-Гечев с инфлацията при храните се сведе до електронна платформа със сравнителни данни за цените на 30-тина продукти на едро и на дребно в различни градове в страната. Отново безсмислена за потребителите информация.
Пореден икономически министър - Богдан Богданов от правителството на Денков-Габриел, на свой ред се зае да сваля цените на хранителните стоки. Той поне се договори с търговските вериги доброволно да намалят цените поне на един артикул от 50 вида хранителни продукта, като поставят на видно място специален стикер. Нещо, което супермаркетите правят от край време със своите промоции, ясно обозначени по щандовете и в рекламните им брошури. Накрая Богданов се похвали, че на 12 стоки цените са намалели за трите месеца на неговата инициатива.
Истината е, че ако инфлацията при храните тръгна надолу в последната година-две, то не е заради популистките упражнения на редовни и служебни правителства, а защото отминаха трусовете с цените на енергоносителите и на редица суровини на международните борси, предизвикани от избухването на войната в Украйна.
ФИКСАЦИЯТА В ТЪРГОВСКИТЕ ВЕРИГИ
Интересна е обаче фиксацията върху търговските вериги. БСП знаят, че е много по-лесно и по-ефектно за пред електората да обявят налагане на юзди на големите търговски вериги, отколкото да се заемат с решаване на затлачени с години проблеми на българското земеделие, животновъдство и производство на храни. Земеделското министерство не иска да задълбае защо българското селско стопанство и хранителна индустрия са нископродуктивни, въпреки излятите огромни агросубсидии и да предприеме спешни мерки за излизане от това състояние. Самите стопани отбелязват, че ключът е в кооперирането, което ще им даде по-голяма тежест в договарянето с търговците, но не го правят - явно и за тях е по-изгодно пасивното усвояване на субсидии.
Дори не знаем какъв е делът на търговските вериги в търговията - 35%, както твърдят от Сдружение за модерна търговия, или 60%, както твърдят производители от агросектора. Министерството на икономиката би могло да направи този анализ. Или КЗК, която чакаме вече две години да завърши проучването си за този сектор и да каже: има ли господстващо положение от страна на супермаркетите, има ли картелни споразумения за цените или други забранени търговски практики по веригата на доставки на селскостопански и хранителни стоки.
Законопроектът на БСП предвижда 10% таван на надценката на стоки от първа необходимост да важи само за търговски обекти с над 10 млн. лв. годишни обороти. Т.е. малките магазинчета за хранителни стоки са пощадени, нищо че в тях цените са по-високи от тези в супермаркетите. Да си представим, че законовото ограничение на печалбата види бял свят и в резултат на това стоките от първа необходимост в супермаркетите поевтинеят още повече - кой ще пазарува в малките бакалии тогава? Те ще трябва да затворят заради отлив на клиенти.
Но БСП не задълбава дотолкова. Те просто копират вълната от недоволство срещу поскъпването на основни хранителни стоки в съседни страни, за да извлекат лични политически дивиденти - да се харесат на електората. И разчитат обикновеният български потребител да не е информиран, че в Унгария например ограничаването на цените на редица продукти още през 2022 г. не помогна за овладяване на инфлацията - напротив на следващата година страната достигна най-високото ниво в ЕС от 26%, двойно по-високо от 2022 г. Правителството на Орбан фиксира цените на редица стоки като бензин, пилешко и свинско месо, краве мляко, захар, олио, брашно, картофи, яйца и това предизвика временни липси в магазините. Инфлацията започна да пада едва през 2024 г., но тя е над два пъти по-висока от тази в България.
Също двойно по-висока е инфлацията и в Хърватия, която сега ни е пример за бойкота на магазините. Там през септември 2023 г. бе наложен таван на цените на 30 основни хранителни продукти. Местни икономисти обясниха, че докато цените на регулираните стоки са под държавен контрол, тези на други стоки растат, защото търговците компенсират намалелите приходи. А по време на петъчния бойкот оборотите на супермаркетите в Харватска може и да са намалели наполовина, но пък са компенсирали с по-силно пазаруване предния ден и в деня след бойкота.
Икономисти предупредиха, че това ще се случи и в България - крайните търговци ще избият загубата на приходи от регулираните цени с ръст на цените на други стоки.
Според експертите след като се наблюдава масово повишение на цените на хранителни продукти на много пазари едновременно, това е сигнал за системен проблем на търсенето и предлагането, а не проблем с търговските вериги. Например защо маслото масово поскъпва толкова драстично в цяла Европа? Причината не са крайните търговци, а недостигът на краве сурово мляко. Малко се произвежда мляко и преработвателите предпочитат да правят от него сирене, вместо масло, т.е. има недостатъчно предлагане. Промените в климата също влияят негативно на реколтите на редица култури, плодове и зеленчуци по цял свят, което също води до повишение на цените им.
НАДПРЕВАРА В ПОПУЛИЗЪМ
На популисткия зов на БСП за ограничаване на цените засега пригласят от ДПС на Делян Пеевски, който напоследък се изживява като Робин Худ за бедните, както и най-малката партия в парламента - МЕЧ.
ДПС-НН са внесли свой законопроект за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителни стоки от първа необходимост. Проектът предвижда правителството да определя неясно за какъв период от време хем колко да е най-високото ценово ниво на определени хранителни стоки, хем до колко да паднат цените на тези стоки. Освен това правителството ще може да определя максимален размер в проценти на печалбата на всички по веригата - производители и търговци на дребно и едро.
Представете си колко административна работа е това! Сигурно ще трябва да се направи ново министерство на цените.
От ГЕРБ се разграничиха категорично от популистките напъни на партньорите си от БСП. И обявиха, че са дясна партия, която няма да допусне държавата да ограничава свободната търговия, защото това ще доведе до дефицити и до спекулативно вдигане на цените. Похвална еволюция в позицията, като имаме предвид, че преди 4-5 години ГЕРБ искаше да прави верига държавни бензиностанции, за да свали цените на горивата.
Не е ясно какво е мнението на другите две партии, които подкрепят правителството на Росен Желязков - ИТН и ДПС-ДПС. Нито на "Възраждане" - те на този етап предпочитат да воюват с НСИ, не вярвайки на техните данни за инфлацията.
