Евролидерите се изпокараха заради кризата с COVID-19

27 Март 2020

ЕПА/БГНЕС

Евролидерите се изпокараха по време на проведения чрез видеоконферента връзка късно снощи редовен Европейски съвет, посветен на кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса, предадоха информационните агенции. Сериозни разногласия предизвикаха призивите на шефката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард за еднократно емитиране на общ дълг, т.нар. "коронаоблигации". Тя подчерта, че ЕС е изправен пред криза с "епични" измерения заради COVID-19. Лагарад също така предложи да бъдат използвани всички налични финансови инструменти като кредитни линии от спасителния фонд на Еврозоната, ликвидност и гаранции от Европейската инвестиционна банка.

Германският канцлер Ангела Меркел се съгласи с тежката ситуация, в която се намира ЕС, но се противопостави на предложението за "коронаоблигации", тъй като това щяло да създаде нереалистични очаквания. Според високопоставени представители тонът на Меркел бил много по-остър и категоричен от обичайното. Лидерите на 9 държави, сред които и френският държавен глава Еманюел Макрон, подкрепиха идеята за общи "коронаоблигации" в писмо преди началото на Съвета. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте, обаче, застана в подкрепа на германския канцлер. В емоционално изказване пред колегите си италианският премиер Джузепе Конте обяви, че страната му много страда, а Макрон предупреди, че политическата реакция след тази криза може да убие европейския проект.

В хода на дебатите Конте, чиято страна е най-тежко засегната от коронавируса, заяви, че предложените досега евромерки изобщо не са достатъчни, както и че с тях не може да се реагира на асиметричен шок. Той изтъкна, че епидемията е удар по всички икономики. Джузепе Конте подкрепи предложението на испанския си колега Педро Санчес да се възложи на шефовете на ЕЦБ, ЕК, ЕП, Европейския съвет и Еврогрупата в следващите 10 дни да предложат как могат да бъдат използвани финансовите инструменти, с които еврозоната в момента разполага.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, който също се подписа под писмото с призива за "коронаоблигациите", предупреди, че ако ЕС не реагира адекватно, това може да тласне ЕЦБ към още по-голяма финансова програма, което пък може да изложи на риск финансовата стабилност.

Използването на средствата от Европейския механизъм за стабилност също противопостви евролидерите. Италия настоява, че трябва да се облекчат условията за отпускане на средства от ЕМС, тъй като са изложени на риск животът и здравето на хората. По принцип Италия, която има тежък дълг от 135% от БВП, очаква не нови кредити, а безвъзмедна помощ. Други държави, сред които е и Австрия, категорично отхвърлят това.

И все пак евролидерите постихнаха съгласие, че трябва да се гарантира нормалното функциониране на европейския пазар, да се осигурят на т.нар. "зелени коридори" за бързо преминаване на тировете през затворените заради коронавируса граници в ЕС. Те се разбраха също да дадат две седмици на финансовите министри от Еврозоната, за да изготвят общ икономически отговор на кризата, предизвикана от коронавируса. Премиерът Бойко Борисов представляваше България във видеоконферентия разговор на Европейския съвет.

СКАНДАЛ

Португалският премиер Антонио Коща не успя да скрие раздразнението си от нидерландския министър на финансите Вопке Хьокстра и остро реагира пред журналисти на негово изказване. Хьокстра призова ЕС да разследва защо Испания няма достатъчно средства в борбата с COVID-19, след като икономиката й се развива добре. Коща определи думите му като "безсмислени" и "напълно неприемливи". „Подобна дребнавост заплашва бъдещето на ЕС“, подчерта португалският премиер. В гнева си Коща дори каза, че "никой не иска да слуша нидерландски финансови министри като тези, които слушахме през 2008 г., 2009 г., и 2010 г., а и след това". По онова време Министерството на финансите в Хага настояваше, че засегнатите от икономическата криза държави са изхарчили парите си за ракия и жени.

ТРИ МЕРКИ ОТ ЕВРОПАРЛАМЕНТА

Като част от съвместната реакция на ЕС спрямо разпространението на COVID-19, евродепутатите приеха с почти пълно единодушие три спешни предложения на извънредна пленарна сесия в четвъртък. Одобрените предложения са:

Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса. Тези мерки имат за цел да насочат възможно най-бързо 37 милиарда евро от наличните фондове на ЕС към гражданите, регионите и държавите, които са най-силно засегнати от пандемията от коронавируса. Фондовете ще бъдат насочени към здравните системи, малките и средни предприятия, пазарите на труда и други уязвими сектори от икономиките на държавите членки на ЕС. Предложението беше прието с 683 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 „въздържал се“.

•

Разширяване на обхвата на фонд „Солидарност“, с оглед използването му при извънредни ситуации свързани с общественото здраве. Мерките ще осигурят до 800 милиона евро за европейските страни през 2020 г. Дейностите, които ще отговарят на условията за финансиране от Фонда, вече ще включват извънредни ситуации в областта на общественото здравеопазване, включително медицинска помощ, както и мерки за предотвратяване, наблюдение или контрол на разпространението на болестите. Предложението беше прието с 671 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 14 „въздържал се“.

•

Временно суспендиране на правилата на ЕС за летищните слотове. Това ще предотврати оперирането на празни полети от въздушните превозвачи по време на пандемията. Това временно суспендиране означава, че авиокомпаниите няма да бъдат задължени да използват слотовете си за излитане и кацане, за да ги запазят през съответния период на следващата година. Така нареченото правило „използваш или губиш“ ще бъде отменено през целия летен период, от 29 март до 24 октомври 2020 г. Предложението беше прието с 686 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 2 „въздържал се“.

Следващи стъпки

Съветът на ЕС трябва официално да одобри позицията на Европарламента. Приетите мерки ще влязат в сила щом бъдат публикувани в следващите дни в Официалния вестник на Европейския съюз.

Последвайте ни и в