Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) на Европейския парламент одобри тази вечер проекторезолюция, в която се настоява Еврокомисията да продължи да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Тя призовава да се обвърже отпускането на евросредства със спазването на върховенството на закона, което означава да се спрат еврофондовете на корумпираните правителства, които са обект на европейски наказателни процедури.
Текстът бе приет с 35 гласа „за“, 30 „против“ и 1 „въздържал се“. От българските евродепутати той бе подкрепен от Петър Витанов и Елена Йончева (БСП), а против бяха Емил Радев от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от ВМРО.
В документа се отправя искане ЕК да използва всички други налични инструменти, включително процедури, свързани с нарушаването на европейските ценности, мярката за върховенство на закона и инструментите на бюджета.
Проектът е изготвен от председателя на ЛИБЕ - испанския социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар. Като основание се посочва обмяната на мнения, направено от членовете на мониторинговата група за България на 28 август в Европейския парламент, когато премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев отказаха да се явят и пратиха заместници.
Гласуването става само ден след като Еврокомисията огласи докладите за върховенството на закона в страните членки на съюза. България бе критикувана за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност на главния прокурор, както и за липсата на прозрачност при собствеността на медиите и атаки срещу журналисти. Еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова бе категорична, че мониторингът над страната ни ще продължи докато необходимите реформи не бъдат завършени.
В документа Европарламентът „изразява дълбоко съжаление, че развитието в България доведе до значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“.
По отношение на инициативата на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова конституция се казва, че „ всяка конституционна реформа трябва да бъде обект на задълбочен и приобщаващ дебат и въз основа на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, и да бъде приета с възможно най-широк консенсус“.
За измененията на Изборния кодекс се отбелязва с тревога, че стават седем месеца преди редовните избори, докато Венецианската комисия препоръчва да не се правят такива промени по-малко от година преди избори.
Към Народното събрание
Във връзка с това обръща внимание, че е вредна „практиката за прибързано правене на законодателство от управляващото мнозинство, често без подходящи дебати или консултации със заинтересованите страни, и отбелязва много ниското обществено доверие в тази институция (Народното събрание)“. По отношение на парламента посочва и ограничаването на достъпа на журналисти до депутатите в сградата, „като по този начин се възпрепятства медийният контрол върху работата на законодателнта власт“.
За главния прокурор и корупцията на елита
Като системен (най-тежък) проблем се изтъква „липсата на ефективни механизми за отчетност“ на главния прокурор. Забелязани са и гражданските протести срещу неговото избиране през миналата година. Отправя се критика и към начина, по който функционира Висшият съдебен съвет.
В проекторезолюцията пише, че Европейският парламент „изразява безпокойство от системната липса на разследвания на корупция на високо равнище и осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат всеобхватни проблеми в съдебната система, а общественото доверие в съдебната система остава ниско поради усещането, че магистратите са податливи на политически натиск и не въздават безпристрастна справедливост“.
Еропарламентът показва добра осведоменост за скандалите в България на високо равнище и „ посочва необходимостта задълбочено разследване на твърденията за корупция на високо равнище, произтичащи от звукозаписи през лятото на 2020 г. (Бойко Борисов – б.р.), „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, либийския танкер, морското имение в Росенец (Ахмед Доган - б.р.), предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Банката за развитие, които скандали означават дълбоки и системни слабости в правовата държава и антикорупционните мерки в България“.
Медии
Документът „изразява силна тревога от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските власти да създадат благоприятна среда за свободата на изразяване, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на собствеността върху медиите, предотвратяване на прекомерната концентрация на медийната собственост и дистрибуторските мрежи (Делян Пеевски – б.р.), включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и отмяна на преследването на клеветата през Наказателния кодекс; подчертава необходимостта да се направи съставът и мандатът на Съвета за електронни медии по-независим и ефикасен; ЕП е разтревожен от съобщенията за продължаващата практика на влияние върху медиите чрез избирателно разпределяне на средства от Евросъюза за угоднически на правителството медии“.
Европарламентът "отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските власти да осигурят по всяко време защита на журналистите и следователно тяхната независимост; категорично осъжда случаите, когато критични за правителството журналисти стават обект на очернящи кампании, и призовават българските власти да пресичат тези недемократични практики; осъжда случаите на насилие срещу репортери и унищожаване на техническото им оборудване; настоятелно призовава българските власти да стартират всеобхватно разследване на всички случаи на насилие, използвано срещу журналисти, които отразяват протестите; призовава българските власти да гарантират, че полицейските служители и други служители зачитат свободата на печата и позволяват на журналисти и медийни специалисти да отразяват демонстрациите безопасно; подчертава, че насилието от страна на държавни служители е в противоречие със задължението на държавите-членки да подкреят свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите.“
За протестите
Европарламентът „изразява своята недвусмислена подкрепа за хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация; твърдо вярва че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава и подкрепя правото на хората на мирен протест; осъжда всяка форма на насилие срещу мирни демонстрации; подчертава, че свободата на изразяване и свободата на информацията трябва да се зачитат по всяко време; подчертава, че използването на насилие и непропорционалната сила е неприемливо; изразява по-специално ужас от твърденията за използване на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания“.
Заедно с това ЕП „е разтревожен от незаконните и прекомерни ревизии на частни фирми, които публично изразяват подкрепа за протестите; осъжда насилствените и непропорционални действия на полицията по време на протестите през юли-август-септември 2020 г.; призовава българските власти да осигурят пълно, прозрачно, безпристрастно и ефективно разследване в действията на полицията“.
Лоши наказателни практики
В документа се осъждат“ нехуманните условия в българските затвори, посочени от Европейски съд за правата на човека, включително наличието на пренаселеност, лоши санитарни условия и мизерия, неадекватни медицински грижи и продължително прилагане на ограничителен наказателен режим“.
Изразява се „дълбока загриженост от факта, че в над 45 решения на Европейския съд на правата на човека срещу България, властите не са спазили своето задължение за провеждане на ефективно разследване“. Това се определя като „системен (най-тежък) проблем“ и се добавя, че „ има 79 знакови решения срещу България в очакване на изпълнение“.
Омраза и дискриминация
ЕП „осъжда всеки случай на реч на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи, и призовава властите да реагират енергично на случаи с реч на омразата, включително от политици на високо ниво“.
Една от малкото похвали в документа звучи така: „приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки митинг „Луков марш“, както и
започналто срещу организацията зад нея БНС (Български национален съюз – б.р.)“.
Изразява се съжаление, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция, и се осъжда превратното тълкуване на нейното съдържание чрез "широка кампания за дезинформация и негативно медийно отразяване на темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии".
Санкции
Европарламентът отбелязва, че ЕК отказва да прекрати действието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и я призовава да го използва, докато не бъде заменен от напълно функциониращ общ механизъм за върховенството на закона в ЕС. Освен това настоява "
Комисията да използва и други налични инструменти (за въздействие - б.р.), включително процедурите за нарушение, Рамката за върховенство на закона и бюджетните инструменти, когато са налични и когато е уместни".
Българското правителство е призовано, "в сътрудничество с Комисията
да осигури по-строг контрол върху начина на изразходване на средствата на Съюза и да отговори незабавно на опасенияат, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляваща партия".
Въ в връзка с това ЕП "потвърждава позицията си по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за защита на бюджета на Съюза в случай на ширещи се недостатъци по отношение на върховенството на закона в държавите-членки, включително необходимостта от защита на правата на бенефициентите, и призовава Съвета да започне междуинституционални преговори веднага щом е възможно." Това означава да се обвърже отпускането на еврофондове със спазването напринципите на правовавата държава, или с други думи да се спира еврофинансирането при корупция на високо равнище и други тежки нарушения.
За широка разгласа и яснота на позицията на Европарламента се възлага на председателя му да предаде тази резолюция (след като бъде приета в пленарната зала на ЕП) на Еврокомисията, Съвета на ЕС, правителствата и парламентите на държавите членки (27 държави), Съвета на Европа (47 държави), ОССЕ (57 държави) и ООН (192 държави).
