Франция постигна частичен успех да разбере позицията на България за ветото над преговорите с РС Македония за членство в ЕС. Държавният секретар по европейските въпроси Клеман Бон, който бе на посещение в София преди началото на френското председателство на Съвета на Европейския съюз отговори по следния начин на въпрос на в. "Сега" дали разбира каква е българската позиция за РСМ:
"Не претендирам да разбирам всичко онова, което засяга дългата обща история (между България и Северна Македония - б.р.). От това, което разбрах, има воля да се продължи процесът, включително и от страна на България. Все още има трудности по някои точки – реч на омразата, дискриминацията, признаване на малцинства. Ние все още не сме достигнали момента, в който България е готова да приеме стартирането на преговорите".
Клеман Бон разговаря вчера с президента Румен Радев, премиера Кирил Петков и външната министърка Теодора Генчовска. България бе последната спирка от неговата обиколка във всички държави от ЕС, където представи приоритетите на предстоящото френско председателство. По думите му разговорите с представителите на българското правителство са създали у него надежда, че има възможност разногласията с РС Македония да бъдат преодолени в рамките на няколко месеца.
Европейските партньори на България гледат с неразбиране на нейното вето, защото когато бе наложено от правителството на Бойко Борисов се твърдеше, че причината е липсата на напредък по споровете за общата история на двете държави, а сега София настоява, че причина е дискриминацията на македонските граждани с българско самосъзнание. От нея произтича езикът на омразата към всичко българско в РС Македония и към България, включително и към българската история.
Като следващ председател на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г. Франция възнамерява да преодолее парализата на преговорите с РСМ, като свика през юни четвърта конференция на високо равнище ЕС-Западни Балкани. Тя ще бъде безсмислена, ако и дотогава западните партньори на България продължат да си мислят, че проблемът е в отричането от София на македонския език и македонската идентичност, а не в отричането от Скопие на равноправието на българите с останалите "съставни народи" в РСМ.
