Французите спряха възхода на крайната десница чрез невиждана от дълго време активност на втория тур на парламентарните избори. Националният сбор на Марина Льо Пен остана трети, след като на първия тур излезе победител. Той ще има 115-150 места в Националното събрание, където депутатските места са 577.
На първо място се нареди Новият народен фронт, който е коалиция на левите сили, създадена специално за извънредните избори, предизвикани от президента Еманюел Макрон след поражението на неговата партия на европейските избори. Левицата ще има 175-205 места в долната камара на парламента.
Президентската коалиция "Заедно" се представи по-добре от очакваното и зае второ място с прогнозирани 150-175 места.
Четвърта е традиционната десница с 60-70 места. Тя понесе последствията от своето колебание дали да подкрепи крайната десница.
Въпреки че коалицията на левите стили си сътрудничеше преди втория тур с президентската коалиция, за да направят бараж пред Льо Пен, лидерът на Непокорената Франция Жан-Люк Меланшон, който има амбицията да стане премиер, отправи остри думи към сегашното правителство на Габриел Атал, от което поиска незабавна оставка. Той произнесе тържествуваща реч на площад "Сталинград" в Париж пред възторжени привърженици на левицата.
Малко по-късно Габриел Атал направи изявление от резиденцията си Матиньон, че утре сутринта отива да подаде оставка при президента Макрон. "Въпреки че получихме три пъти повече депутатски места, отколкото ни предричаха, републиканската традиция изисква да се оттегля", каза той.
Избирателната активност достигна 67,1% към 20:00 ч., което е с повече от 20% на втория тур на гласуването през 2022 г., съобщиха от Министерството на вътрешните работи. Това е най-високото ниво на избирателна активност от парламентарните избори през 1981 г., които последваха избирането на Франсоа Митеран за президент на Франция.
КАК ПРОТЕЧЕ ГЛАСУВАНЕТО?
В страната има 577 избирателни района - по един за всяко място в Националното събрание, долната камара на парламента.
Седемдесет и шест депутати бяха избрани на първия тур миналата неделя - включително 39 представители на крайнодесния Национален сбор (НС) и неговите съюзници, - като за втория тур останаха 501 оспорвани места.
В 20:00 ч. (21:00 ч. българско време) социолозите публикуваха първоначални прогнози за цялата страна въз основа на първите частични резултати от избирателните секции, затворени по-рано през деня. Те обикновено са надеждни.
Преброяването на гласовете обикновено е бързо. Въпреки това, ако резултатът е спорен - например НС е на няколко места от абсолютното мнозинство - окончателният резултат може да бъде известен едва в ранните часове на понеделник.
СБЪРКАНИ ПРОГНОЗИ
Националният сбор спечели първия тур с една трета от общия брой гласове. Проучванията на общественото мнение прогнозираха, че партията на Марина Льо Пен ще спечели повече места от която и да е друга политическа сила, но че преднината ѝ се е свила, тъй като съперниците ѝ си сътрудничат, за да формират единен вот срещу нея. Националният сбор вероятно няма да успее да постигне работещо мнозинство.
Левият Нов народен фронт и алиансът на центристките партии, подкрепящи президента Еманюел Макрон, оттеглиха над 200 кандидати от надпреварите на втория тур, за да увеличат шансовете на водещия претендент срещу НС в своите райони.
НС и неговите съюзници трябваше да спечелят 289 места, за да си осигурят абсолютно мнозинство и да могат да изпълнят антиимиграционната си и евроскептична програма. Партията заяви, че нейният председател Жордан Бардела ще бъде кандидатът ѝ за министър-председател. Но крайнодесните останаха далеч под тази висока цел.
Въпреки че никоя партия не достигна абсолютно мнозинство, Макрон ще назначи нов министър-председател, който ще бъде натоварен със съставянето на правителство. Президентът ще има право да наложи вето на кандидатурата, ако сметне, че лицето е неподходящо за тази роля.
КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО РЕЗУЛТАТЪТ Е "ВИСЯЩ ПАРЛАМЕНТ"?
Атал заяви, че основните десни, леви и центристки партии биха могли да създадат ad hoc съюзи, за да гласуват отделни законодателни актове в новия парламент, вместо да се опитват да съставят коалиционно правителство.
Някои от левите партии обаче изтъкват идеята за сформиране на управляваща коалиция. За разлика от Германия и много други европейски страни, Франция никога не е имала широко коалиционно правителство в съвременната си политическа история.
И двата сценария вероятно ще доведат до политическа несигурност и ще забавят реформите.
В такъв случай Франция рискува да изпадне в политическа парализа, като не се приема почти никакво законодателство, а служебното правителство управлява основните ежедневни дела.
Нито парламентът, нито правителството могат да принудят президента да подаде оставка.
КАКВО НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ ПРИ НИТО ЕДИН СЦЕНАРИЙ?
Според конституцията нови парламентарни избори не могат да се провеждат още една година, така че незабавното повторно гласуване не е опция.
