В неделя, 23 февруари, германците ще отидат до урните, за да изберат 630 депутати, които ще заседават в Бундестага. Ето какво трябва да знаете за тези избори, които ще определят и следващия канцлер, пише БГНЕС.
Защо изборите се провеждат сега?
До тези избори се стигна, след като на два регионални вота резултатите не бяха много благоприятни за партиите от коалицията на канцлера Олаф Шолц, която се състоеше от Социалдемократическата партия (СДП), Зелените и либералите от Свободната демократическа партия (СвДП).
През ноември 2024 г., на фона на напрежението във връзка с планираната икономическа политика и въпроса за дълга, канцлерът уволни либералния министър на финансите Кристиан Линднер. Това решение доведе до разпада на водената от него коалиция и го принуди да поиска вот на доверие в Бундестага, който той загуби на 15 януари 2025 г. (с 207 гласа „за“, 394 „против“ и 116 „въздържал се“). Малко след това президентът Франк-Валтер Щайнмайер разпусна законодателния орган и насрочи избори за 23 февруари, шест месеца по-рано от предварително определената дата - 28 септември.
Как протичат изборите?
Германската избирателна система решително следва принципа на пропорционалното представителство. Тази философия беше допълнително подсилена от реформата на избирателната система, приета през 2023 г.
Гражданите пускат два гласа в една и съща бюлетина: Едната е за избирателния район, а другата - за областта („провинцията“). „Първият глас“ позволява на избирателя да посочи един от кандидатите от своя избирателен район. „Вторият глас“ позволява на избирателя да избере една от партиите, които се кандидатират във всяка от 16-те провинции, като гласува за списък с партийни кандидати.
Националният резултат, получен от „вторите гласове“, определя броя на местата в Бундестага за всяка партия. В това пропорционално разпределение на местата обаче участват само партиите, които са събрали най-малко 5% от гласовете в цялата страна или са спечелили най-малко три избирателни района чрез „първите гласове“. Всички останали формации отпадат от сметките.
Последната стъпка е да се разпределят местата за всяка партия. Кандидатите на първо място в своите избирателни райони имат предимство. След това за всяка провинция се вземат допълнителни кандидати, ако е необходимо, от регионалните кандидатски листи. Поради това е възможно кандидатите, които са на първо място в избирателния си район, да не бъдат част от Бундестага поради ниския национален резултат на тяхната партия.
Какво предвиждат социологическите проучвания?
Десницата, представлявана от Християндемократическия съюз (ХДС, заедно с баварския му партньор Християнсоциален съюз - ХСС), има значителна преднина - около 30% подкрепа. От лятото на 2024 г. насам крайнодясната „Алтернатива за Германия“ заема втората позиция вместо Социалдемократическата партия, която се смъкна до третото място. Зелените, които през лятото на 2022 г. за кратко заемаха второто място в проучванията, напоследък се нареждат четвърти по данни от социологическите проучвания.
- Християндемократи (ХДС/ХСС)
- Крайната десница (АзГ)
- Социалдемократи (СДПГ)
- Зелените (Bündnis 90/Die Grünen)
- Популистка левица (BSW)
- Либерали (FDP)
- Радикална левица (Die Linke)
Как се формират коалициите в Германия?
Поради избирателната система на страната е изключително рядко една партия да получи мнозинство в Бундестага. Това се е случвало само веднъж - през 1957 г. от ХДС/ХСС. Поради това германският политически живот се характеризира с коалиции, формирани между партии, които се обединяват, за да управляват заедно, след като са се изправили една срещу друга по време на изборите.
Тъй като техните платформи се хармонизират трудно, може да отнеме няколко месеца, за да се постигне коалиционно споразумение, на базата на което да бъде съставен кабинетът. Последното споразумение беше постигнато през ноември 2021 г. между СДПГ, Зелените и СвДП, които се обединиха под ръководството на Шолц след двумесечни преговори, и беше дълго 177 страници.
Голямата коалиция, ръководена от Ангела Меркел, от 2013 г., изискваше два месеца преговори, за да се договори коалиционното споразумение между християндемократите и социалдемократите от 170 страници.
През 2025 г. няколко сценария за потенциална коалиция изглеждат възможни в светлината на настоящите социологически проучвания. Доскоро АзГ беше държана в изолация чрез политика на изключване, известна като „защитна стена“ (която наскоро се разпадна), но и днес изглежда невъзможен партньор във всяко бъдещо правителство.
Предвид позицията им в проучванията, консерваторите от ХДС/ХСС вероятно ще оглавят бъдеща коалиция. Следователно те биха управлявали или в коалиция със социалдемократите и/или либералната СвДП, както между 2005 и 2021 г., или в тристранен съюз със Зелените и СвДП (конфигурация, която германците наричат коалиция „Ямайка“, по името на цветовете на трите партии).
