В края на октомври Бундесвера заяви, че разполага със 181 383 войници в своите редици — доста по-малко от целта от 203 000, която германските военни се надяват да достигнат до 2025 година. Това породи безпокойство във времена, в които Русия атакува Украйна, което отново напомни на германците колко бързо могат да избухнат конфликти в Европа, пише в анализ на DW.
Откакто встъпи в длъжност в началото на 2023 г., министърът на отбраната Борис Писториус обмисля начини да направи германската армия по-привлекателна като кариера. Той заяви, че е получил 65 конкретни предложения от своето министерство относно набирането на персонал и реформирането на методите на обучение.
Писториус е привърженик на връщането на наборната служба, която в Германия приключи през 2011 г. "По онова време имаше причини да се спре задължителната военна служба. В ретроспекция обаче това беше грешка “, каза Писториус пред вестник Die Welt по-рано през този декември.
Той цитира и случая на Швеция, където задължителната военна служба е спряна и след това отново въведена. "„Гледам модели, като шведския модел, при които всички млади мъже и жени са наборни и само избрани завършват основната си военна служба. Дали нещо подобно също би било възможно тук е част от тези съображения “, каза Писториус.
През 2011 г. Бундесверът е в процес на реформиране и съкращаване. Ръководеното от консерваторите правителство на канцлера Ангела Меркел искаше да спести пари и същевременно да професионализира Бундесвера. Изглеждаше, че поддържането на голям брой войници вече не е необходимо - вместо това планът беше за по-малка, добре обучена армия, специализирана в чуждестранни мисии. Предположението беше, че числеността може да бъде увеличена отново в случай на напрежение или отбрана.
По време на Студената война през 70-те и 80-те години на миналия век в западногерманските въоръжени сили - Бундесвера - служат почти половин милион войници. В същото време в края на 1989 г. Националната народна армия (ННА) в Източна Германия все още наброява около 168 000 войници. В средата на 50-те в Западна Германия и от 1962 г. в ГДР въвеждат обща задължителна военна служба за всички мъже на възраст между 18 и 26.
След обединението на Германия, Бундесвера е намален до 370 000 войници.
Днес Бундесверът е професионална армия, съставена от доброволци, но доброволците вече не идват. Както заяви журналистът и експертът по политиката в областта на отбраната и сигурността Томас Уиголд пред DW: „Основно разочарование в Бундесвера е бюрокрацията. Кандидатите често чакат шест месеца за отговор на писмо за кандидатстване“, каза той. Бундесверът не се разглежда като особено привлекателен работодател на пазара на труда.
Писториус е критикуван за идеята му за връщане на наборната служба. През декември той се изправи пред редица критики, включително от собствената си Социалдемократическа партия /СПД/. Съпредседателят на партията Саския Ескен заяви, че би било невъзможно да се прилага задължително набиране на ad hoc основа, „защото необходимите за това учебни звена вече не са налични“.
Свободните демократи, най-малкият член в тристранната коалиция, която съставя федералното правителство, също критикува идеята. „Въвеждането на задължителна служба би било сериозно посегателство върху свободата на младите хора, които искат да се ориентират професионално“, смята лидерът на ПГ на FDP Кристиан Дюр.
Идеята обаче има подкрепа в консервативната опозиция - тя бе подкрепена от Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз. "Позицията на ХДС тук е ясна: ние сме за общата задължителна служба, т.е. служба в Бундесвера, но и в други спешни служби", казва Йохан Вадефул, заместник-лидер на парламентарната група. „Сега е моментът младите хора да бъдат попитани какво могат да направят за страната ни и за нашето общество“, добави Вадефул.
"Проучвам всички опции", каза Писториус. "Но всеки модел, независимо кой от тях, също се нуждае от политически мнозинства, за да го приложи", напомня той.
