България получи днес ценна помощ от Германия в Европарламента, която ѝ показа как да излезе от европейска изолация в политиката си към РС Македония. Християндемократът Михаел Галер събра подкрепа от мнозинството евродепутати за поправка в резолюцията относно напредъка на Скопие към членство в ЕС. С 352 гласа срещу 171 при 160 въздържали се бе приет предложен от него текст, който гласи: ЕП "изразява съжаление относно продължаващата липса на напредък в изпълнението на предишните препоръки на Европейския парламент относно дискриминацията срещу граждани, които открито изразяват своята българска идентичност и/или етнически произход" (в РС Македония).
Откакто в края на миналата година България наложи вето върху започването от Скопие на присъединителни преговори с ЕС, тя все не успяваше да привлече европейски съмишленици за своите историческки съображения. Едва напоследък външно министерство започна да схваща, че от европейска гледна точка по-разбираемо е да поиска застъпничество за македонските граждани с българско самосъзнание, отколкото за исторически фигури. Изявата на патриотарски функционери едва не струва на правителството контраудар в Европарламента, където представители на групите на социалистите и зелените предложиха към резолюцията да се закачи текст, който "осъжда неотдавнашните провокативни изявления на български правителствени служители по исторически въпроси, засягащи Северна Македония". Поправката бе отхвърлена с 353 гласа срещу 232 при 97 въздържали се. Според запознати визираният "служител" бе военният министър Красимир Каракачанов, който на поздравителна картичка за Осми март очерта контурите на Санстефанска България, включваща територията на днешна РС Македония.
Това обяснява защо в днешния дебат в Брюксел най-разпалено се извяви евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки. Той сравни Северна Македония със Северна Корея и заяви: "Гоце Делчев, Тодор Александров, Братя Миладинови са българи. Не си позволявайте лицемерието да се правите, че не виждате това драстично нарушаване на правата на българите. Това противоречи на всякаква идея за ЕС за защита на правата. Не можете да промените факта, че до 1944 г. Македония е българска и тя ще остане такава за в бъдеще". Доказателство, че този подход е неразбираем и неприемлив в Европа бе отхвълянето малко по-късно с голямо мнозинство (405 срещу 199 гласа при 79 въздържали се) на поправка, предложена от самия Джамбазки, която по смисъл съвпадаше с приетата поправка на Михаел Галер. Българският "консерватор" настояваше да се запише в резолюцията съжаление от името на ЕП, че "властите в Скопие на признават съществуването на българска общност от 120 000 души, които са декларирали български произход".
По-смислено и по-сдържано изказване направи Андрей Ковачев от ГЕРБ, който поиска европейска подкрепа не за исторически спор, а за днешната участ на македонските българи. „Проблемът не е културно-исторически спор, а потъпкване на основни демократични права от една страна кандидат като например правото на изразяване без очакване на негативни последици, подчерта Ковачев. Над 130 000 са българските граждани по произход в РСМ като част от българската историческа общност, която до идване на Титовия режим представлява мнозинство там, каза още евродепутатът. Тези хора живеят в страх, те са притискани да не се пишат българи на предстоящото преброяване", съобщи той. Като пресен пример Андрей Ковачев даде случая с македонския представител на „Евровизия“ Васил Гарванлиев. „Неговият единствен грях бе, че сподели своя български произход. Последва вълна от обиди, заплахи и опити за отстраняването му от конкурса", каза той.
Докладът за напредъка на РС Македония бе изготвен от депутата от ДПС Илхан Кючук. „РС Македония и България трябва да възобновят конструктивния диалог в съответствие с Договора за приятелство и добросъседство. Само Договорът за приятелство ще даде възможност за начертаване на пътната карта на региона. Тя е в интерес и на ЕС", подчерта той.
Значението на добросъседските отношения като основа за присъединяването на страна-кандидат бе подчертано и от еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели. „Добросъседските отношения са същностна част от процеса на разширяване на Европейския съюз. Договорът за приятелство и добросъседство с България трябва да бъде изпълняван добросъвестно и от двете страни“, каза той и призова Скопие и София да удвоят усилията си и да намерят решение на нерешените въпроси.
