Европейските избори приключиха и е време за равносметка. Вотът се проведе в рамките на четири дни. Първи гласуваха в Нидерландия - на 6 юни.

Първенец по най-много гласуващи е Белгия - 89,82%, а най-малко са отишли до урните в Хърватия - 21,34%. В България избирателната активност също е ниска, но е над 30% - 31,80%.

Антирекордът на Хърватия вероятно се дължи на факта, че кампанията за Европейски парламент бе почти напълно засенчена от преговорите за формиране на национално правителство след парламентарните избори в страната на 17 април. Партийните листи с 12 кандидати са останали почти незабелязани, а отношението на хърватския електорат към евроизборите е било "незаинтересовано", пише онлайн изданието Voxeurop.eu. В края на годината в Хърватия ще се проведат президентски избори.

Избирателната активност за целия Европейски съюз е 50,97%. Това са първите избори за Евопейски парламент след Брекзит. Сега избирателната активност се е увеличила спрямо тази през 2019 г., когато е била 50,66%, което може да се възприеме като положителен знак за европейската демокрация.

В Белгия обаче гласуването е задължително, което до голяма степен обяснява високия резултат. През март Конституционният съд на страната постанови, че 17- и 16-годишните са длъжни да гласуват на европейските избори на 9 юни, припомня Euronews. До този момент гласуването бе задължително само за тези, които са над 18 г., като отказът от гласуване води до глоба. Пълнолетните, които не се явят в избирателните секции поне четири пъти за период от 15 години, рискуват да загубят правото си на глас. 

На второ място по брой гласоподаватели се нарежда Люксембург - 82,29%. Също като в Белгия, така и в Люксембург участието в изборите е не само право, но и задължение. Според държавните регистри, последните случаи на глоба за регистрирани негласуващи в Люксембург са от 1963 и 1964 г. Оттогава никой, който се е регистрирал да гласува, но не е посетил избирателните секции в деня на изборите, не е бил санкциониран, пише изданието luxtimes.lu.

С висока избирателна активност от 64,77% може да се гордее и Германия. Това е най-добрият национален резултат от първите избори за Европейски парламент през 1979 г., когато избирателната активност е била по-висока.