За мнозинството от българските граждани възможността за чуждестранна намеса в предстоящите избори представлява проблем. 48 на сто вярват, че този проблем е голям, а 33 на сто – малък, но когато тези резултати се съберат, излиза, че над 80 процента го отчитат като реално негативно явление.
Това е един от резултатите от сондаж, който проверява нагласите на българите за възможно зловредно външно влияние върху изборите 2 в 1 на 9 юни. Проучването е проведено съвместно от Центъра за изследване на демокрацията и Българо-румънската обсерватория за дигитални медии, и е съфинансирано от ЕС. Става въпрос за онлайн анкета сред 1071 български граждани на 16+ години, извършена в периода 25 май – 2 юни 2024 г.
Интересното е, че когато бъдат запитани откъде очакват чуждо влияние върху вота, анкетираните посочват най-напред САЩ – близо 60 процента смятат това за много вероятно или по-скоро вероятно; следва Европейската комисия с подобен резултат; а Русия и Турция, откъдето традиционно очакваме най-силен интерес към изборите у нас, се нареждат на трето и четвърто място – между 40 и 50 процента от респондентите отчитат някаква вероятност тези страни да пробват да се намесят във вота.
Голяма част от българите не смятат, че ролята на Европейския парламент е особено значима и гледат на него като на продължител на националните политически дебати у нас, обясни Тодор Галев от ЦИД.
Конспирации и дезинформация
Почти 70 процента от българите вярват в конспиративни теории, сочи проучването на ЦИД. Тук влизат разнообразни представи – например, че фармацевтичните компании крият лечението на болести заради търговски интереси, че местното население в Европа умишлено се подменя с имигранти, че Украйна извършва геноцид над руското население и т.н.
Конспиративното мислене се насърчава от силно популярната у нас нагласа, че "всеки сам си преценя", което често води до отричане на възможността да съществуват твърди факти и истина. А това на свой ред улеснява влиянието на дезинформационните кампании, които разчитат на липсата на достоверна информация и тясно се преплитат с конспиративните теории.
Значителна част от подвеждащата информация е резултат на кампании от външни сили, като Русия, които разчитат на своето икономическо присъствие в страната и влиянието си върху медиите, за да изграждат мрежи от лица и организации, които разпространяват дезинформационни послания. Този феномен ЦИД определят като "стратегическа корупция", която се използва за прокарване на чужди интереси.
ЦИД осъществява медиен мониторинг върху три теми – еврозона, Шенген, военна помощ за Украйна, за периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2023 г. Например, по темата за подкрепата за Украйна са събрани 112 363 статии, от които почти 9000 (или 8 процента) съдържат дезинформационни послания – че помощта е равностойна на директно участие във войната, че даряването на оръжия ни оставя без собствена отбрана и др.
Много е трудно да се прецени какво е влиянието на конспирациите и дезинформациите върху политическите нагласи, признаха от ЦИД в отговор на въпрос на "Сега". От други изследвания с академичен характер става ясно, че хората, склонни да споделят такива твърдения, са по-склонни да гласуват за типа маргинални партии, които имат нереалистични програми, посочи Тодор Галев.
Борбата с дезинформацията, посочват от ЦИД, изисква възпиращи мерки – увеличаване на санкциите и подобряване на откриването на такива послания, както и превантивни мерки – подобряване на медийната среда, повишаване на обществената устойчивост и модернизиране на институциите.
Предизвикателства и интереси
Като ключови предизвикателства пред ЕС, те изреждат миграционните потоци, инфлацията и високите цени на енергията, ислямският тероризъм, икономическото неравенство, застаряването на населението и десният екстремизъм – тези проблеми вълнуват между 70 и 80 на сто от анкетираните.
58 процента се опасяват от ръста на популизма и евроскептицизма, а 55 процента – от руската агресия и проблемите, които пораждат властовите интереси в Европа. Под половината се вълнуват от увеличаване на китайското влияние и отслабване на интереса на САЩ към Европа.
След 2 години война в Украйна една трета от българите смятат, че ЕС трябва да преговаря с Русия за прекратяване на конфликта, независимо какви територии ще изгуби Украйна. Също такъв дял предпочитат съюзът да заеме неутрална позиция спрямо двете страни в конфликта. Едва една пета настояват за засилване на санкциите срещу Русия и за продължаване на военната помощ за Украйна.
Призив от Европейската комисия
В представянето на изследването се включи и Йорданка Чобанова, която е ръководител на представителството на ЕК у нас. Тя подчерта, че критичните гледни точки спрямо ЕС са полезни и са задължителен елемент на предизборната кампания. В същото време, Чобанова посочи, че тази критичност трябва да се базира на конкретни и точни данни, докато в наши дни публичното пространство се наводнява от конспиративни теории и дезинформации.
"Надявам се днешното изследване да послужи като огледало, в което обществото да погледне и да засили своите критично мислене. Нека бъдем бдителни спрямо манипулациите, те често са агресивни и подстрекавани от външни сили", допълни Чобанова.
