САЩ ще използват Александруполис като пункт за разполагане на около 3000 души персонал и оборудване, които ще бъдат разположени в съседна България и Румъния, граничеща с Украйна, съобщава гръцкото издание „Катимерини“, цитирано от БГНЕС. В публикацията се твърди и, че е "въпрос на дни, дори на часове", корабите да акостират в гръцкото пристанище. България и Румъния имат също черноморско крайбрежие, което ги прави фронтови държави на НАТО в настоящия конфликт, посочва още изданието.
Още миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен от Вилнюс, Литва, отиде една стъпка по-далеч в активирането на силите за отговор на НАТО и заговори за постоянно разполагане на сили на НАТО по източния фланг, пише още гръцкото издание.
Към момента не е ясно дали новината за неочакваното посешение на шефа на Пентагона Лойд Остин в България може да има нещо общо с евентуално разполагане на войски на САЩ и НАТО в страната. Към момента няма подобно решение на българските власти. Беше решено да бъде направена българска батальонна бойна група от до 1500 човека, която първоначално трябваше да се командва в България.
Преди дни стана ясно, че тя ще отиде под командване на главнокомандващия на НАТО в Европа. През този период стана ясно, че групата ще трябва да включи и съюзнически сили. Първоначално се говореше за 30 на сто от състава, а сега вече се говори за 50 на сто. Освен това бе обявено, че ще е необходимо съвременно оборудване, което България няма, като артилерия, дронове, разузнавателна техника, противотанково оръжие и др.
В същото време и вицепрезидентът на САЩ Камала Харис загатна, че може да има засилване на присъствието на НАТО на източния фланг, включително и в България.
След снощният си разговор с премиера Кирил Петков тя написа, "че се е обадила на министър-председателя Петков на България и на премиера Фиала на Чешката република, за да обсъдят следващите стъпки в нашия колективен отговор на руската инвазия в Украйна, включително засилване на отбраната на НАТО и увеличаване на хуманитарната помощ за бягащите от насилие".
Колективната отбрана на Източна Европа се усъвършенства с повече хора на място. С пристанището Александруполис и военноморската база Суда на остров Крит, Гърция притежава ценен проход както към Черно море, така и към Източното Средиземноморие, където има руско военноморско присъствие, коментира в същото време „Катимерини“ и гръцката роля.
Войната в Украйна наложи преосмисляне на стратегията на НАТО и това ще се отрази на позицията на Гърция в Алианса. С решението си да изпрати на Украйна военно оборудване, съвместимо със системите на нападнатата страна, 20 000 щурмови пушки тип АК-47, 815 противотанкови ракетни установки РПГ-18 съветско производство и 122 ракети за многоцелеви ракетни установки РМ-70 чешко производство, Гърция още от самото начало показа намерението си да се присъедини към непряката помощ на НАТО за Украйна. Правителството подготвя и по-нататъшно модернизиране на североизточното пристанище Александруполис (Александруполис или по-известен като Дедеагач, е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция).
Гърция ще бъде призована да участва със сухопътни сили в силите за реагиране на НАТО, а военновъздушните ѝ сили вече дават своя принос с патрули над българското и румънското крайбрежие, както и над Северна Македония.
Интересен е фактът, че Съединените щати отдават такова голямо значение на ролята на Гърция в НАТО, като се има предвид, че Турция, която се намира на изток и има обширно черноморско крайбрежие, винаги е била считана за ключов съюзник в района.
Тодор Тагарев към премиера Кирил Петков: МС веднага да поиска НАТО да пази въздушното ни пространство
Правителството незабавно да поиска от съюзниците да поемат контрола на въздушното ни пространство, част от въздушното пространство на НАТО, включително чрез разполагане на наша територия на допълнителни изтребители от съюзни страни. Това написа в профила си във Фейсбук Тодор Тагарев в рубрика "Какво бих посъветвал министър-председателя днес". Тагарев бе за няколко часа кандидат за военен министър на Продължаваме Промяната, а после бе анонсиран от Петков като бъдещ негов съветник.
Сега той пише, че според него българското небе трябва да се пази от НАТО, "предвид ограничената подготовка на българските летци, използването на МиГ-29 срещу агресивни действия на руската авиация е свързано с неприемливо висок риск". Като други причини той посочва:
- Първоначално назначеният ресурс на ракетното им въоръжение отдавна е изтекъл;
- Използването на МиГ-29, предвид липсата на съвместима система за опознаване „свой-чужд“, носи риск за операцията за защита на въздушното пространство на НАТО, изпълнявана от наши съседи и авиация на съюзници, базирана в Румъния и авионосните групи в Средиземно море.
Тагарев предлага и правителството да покани експерти от съюзни страни, които да оценят кои наши радиолокационни станции и зенитно-ракетни комплекси действително могат да се включат в съюзната операция, и кои трябва да бъдат спрени незабавно. Ако оценката покаже необходимост от допълнителни способности, да поискаме от съюзниците да разположат на наша територия мобилни 3D радари и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.
Да прекратим театъра с „българския батальон с дефицити“ и да поискаме усилване на отбраната със съюзни сили в съответствие с плановете на НАТО, коментира още той.
"Войната чука на вратата. Преднамерено или не, руски дрони вече навлизат във въздушното пространство на Полша и Румъния. Сега не е време да си чешем егото. Необходима е категорична позиция за защита на суверенитета ни заедно с нашите съюзници", отбелязва още той.
