Когато в средата на ноември се разбра, че на пристанището в Александруполис акостира огромен американски транспортен кораб, от който свалят голямо количество бойна техника, новината мина почти незабележимо. А определено не е за подценяване. Защото става дума за началото на нови процеси, които ще окажат влияние за години напред на целия Източен фланг на НАТО, включително и в България.

С акостирането на впечатляващия американски кораб в гръцкото пристанище се смята, че започва една от най-мащабните операции по прехвърляне на бойна техника, случвала се някога в района. Според оскъдните засега данни се извършва първоначално предислоциране на поне 120 хеликоптера и на 1000 единици танкове и друга тежка бронирана техника. Към момента операцията се легендира като подкрепа за голямото военно учение Atlantic Resolve. Но изрично бе казано, че се разтоварват нови хеликоптери, които ще бъдат разположени в различни точки по Източния фланг на НАТО, включително в Гърция, както и

танкове, които ще бъдат транспортирани до България и Румъния

по железопътен и шосеен път. Че нещо ще се случва на Източния фланг на НАТО, част от който е и България, стана ясно и не от кого да е, а лично от американския президент Джо Байдън. Той обяви, че САЩ възнамеряват да изпратят войските си не в Украйна, а в съседните й страни от НАТО в случай на нашествие на Русия.

Държавният глава беше попитан защо е решил да се откаже от идеята за разполагане на американски войски в Украйна в случай на инвазия на Руската федерация. „Това никога не е разглеждано“, отговори президентът и сам попита: „Готови ли сте да изпратите американски войски на война в Украйна, за да се бият с Русия на бойното поле?“.

Всъщност сегашното много сериозно напрежение по Източния фланг, за което шефът на НАТО Йенс Столтенберг няколко пъти каза, че трябва да сме готови за най-лошото развитие на нещата, тръгна през последните месеци. Първо се появиха твърденията, че

има много сериозно придвижване на руски войски до границата на Украйна,

бяха приложени и сателитни снимки. Москва отрече, като обясни, че техниката, която се вижда, е от учения, а жива сила в повече не е разполагана. След това се появи версията, че атаката на Русия е много близо, най-късно до февруари. Накрая - поне засега, се конкретизираха нещата чрез твърдения на американското разузнаване. Според тях Кремъл планира офанзива срещу Украйна на много фронтове още в началото на следващата година и в нея Русия може да хвърли 175 000 войници в битка. Твърди се, че руските войски са съсредоточени на четири места.

„Руските планове предвиждат военна офанзива срещу Украйна в началото на 2022 г. с мащаб на силите, който е удвоен от този, който видяхме миналата пролет по време на изненадващите учения на Русия близо до границите с Украйна... Плановете включват широкомащабно движение на 100 батальонни тактически групи от около 175 хиляди души, както и бронирана техника, артилерия и оборудване“, се твърдеше в публикации, позоваващи се на американското разузнаване. 

Сега броят на руските военнослужещи бил 70 хиляди, но тяхното натрупване се предвижда да достигне до 175 хиляди, а разгънатото движение на батальонни тактически групи към и от границата е описано като „за прикриване на намерения и създаване на несигурност". Според документа в момента там са разположени 50 бойни тактически групи, както и "новодошли" танкове и артилерия. Там е отбелязано и предположението, че руските сили могат да оставят оборудване в тренировъчните обекти, за да започнат бърза атака срещу Украйна.

И това стана причина за спешната онлайн среща "Байдън - Путин"

След разговора двете страни в общи линии запазиха тишина, като единствено, което стана ясно на първо време, бе, че американският президент се заканил с разрушителни икономически последици за Руската федерация от потенциално руско нашествие в Украйна. „Казах абсолютно ясно на президента Путин, че ако той нахлуе в Украйна, икономическите последици за Русия ще бъдат опустошителни“, каза Байдън. „Въздействието на всичко това върху Русия, отношението, начинът, по който останалият свят гледа на Русия, ще се променят значително. Вие ще платите ужасна цена“, разказа Байдън, визирайки разговора си с руския лидер. Путин обичайно запази гробно мълчание.

Американският президент продължи, включително и като разказа

разговорите си с лидерите от т.нар. Букурещка деветка (B9)

Става дума за страните, разположени на източния фланг на НАТО (България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Естония). Байдън обясни, че именно за тях е посочил на Путин, че в случай на инвазия там ще бъдат изпратени американски войски. „Ще трябва да изпратим повече американски и натовски войски на Източния фланг, Б-9 – всички онези страни от НАТО, за които имаме свещено задължение да ги защитим от всяка атака на Русия“, заяви американският лидер. В същото време той добави, че САЩ „ще продължат да предоставят на украинския народ отбранителни способности“, без да уточнява техния характер, но изрично посочи, че там войски на САЩ няма да има. Нещо, което пък със сигурност означава, че

американски войски тепърва ще има в района, включително и в България

Без значение дали това ще стане директно, или пък ще бъде прикрито чрез военни учения. 

Точно такъв е моделът, който се използва през последните години. Ново село е българска база, но в нея американски войници има постоянно, които от време на време минават през ротация. Всичко се случва под условни понятия като учение, съвместна подготовка, операция, тренировка. Сега нещата просто ще станат по-видими и с повече сили, като очевидно сме още само в първата фаза - масирано придвижване на бойна техника. Всъщност се случва онова, което вече става около балтийските страни и Полша. Наскоро шефът на НАТО Йенс Столтенберг обяви,  че Алиансът има готовност да разположи за много кратко време само в Латвия 40 000 войници. 

Появи се и още една българска следа - морският център на НАТО

България продължава да настоява координационният център на НАТО за Черно море да бъде във Варна. Това стана ясно дори от официално съобщение на Министерство на отбраната по повод проведената среща на министрите на отбраната във формат „Букурещка деветка“ (Б-9) в румънската столица, спомената и от Байдън. Това е онзи същият център, който беше заложен преди две години в съвместното изявление след срещата между тогавашния американски президент Доналд Тръмп и българския премиер Бойко Борисов. Именно тогава последният първо разправяше, че иска да вижда в Черно море само "платноходи, яхти, туристи, мир и любов" и че не иска на курортите ни да се разхождат военни фрегати напред и назад. А после вече се биеше в гърдите като идеолог на въпросния център.

За да е още по-пълна картината, от Брюксел дойде новината, че настоящият премиер Кирил Петков и шефът на НАТО Йенс Столтенберг са обсъждали възможността за изграждането на втори мост над Дунав до Русе. И той да е част както от гражданската инфраструктура, така и от военната. Каквото и да значи това - сигурно е, за да може бойната техника, която все по-често пътува основно към Румъния, да се придвижва по-лесно.

Сигурно е вече, че на Източния фланг не всичко е спокойно. Дори никак не е спокойно.