Международният наказателен съд в Хага издаде международни заповеди за арест на руския президент Владимир Путин и на омбудсмана по правата на децата Мария Лвова-Белова в Русия, съобщи ВВС.
Държавният глава на Русия е обвинен във военни престъпления в Украйна. В становището на съда се казва, че Путин е отговорен за незаконната депортация на украински граждани, сред които и деца.
„Днес, 17 март 2023 г., Втората предварителна камара на Международния наказателен съд издаде заповеди за арест на две лица в контекста на ситуацията в Украйна: г-н Владимир Владимирович Путин и г-жа Мария Алексеевна Львова-Белова“, се казва в прессъобщението на съда в Хага.
Officially wanted by the ICC: putin and lvova-belova.
— Defense of Ukraine (@DefenceU) 17 март 2023 г.
Kidnappers of Ukrainian children.
The Hague is waiting for them. pic.twitter.com/q0yaWHNOXR
Възможността да се издават заповеди за арест е едно от най-мощните „оръжия“ на международния съд в Хага. Указът е безсрочен и може да се отнася за всяко лице – включително и за държавен глава.
Международният наказателен съд обаче не постановява задочни присъди. Това означава, че за да бъде съден, обвиняемият трябва да бъде физически затворен в Хага.
Работата на Международния наказателен съд се основава на Римския статут - документ, който е ратифициран от 123 държави, сред които обаче не са нито Русия, нито Украйна. Преди няколко години обаче Украйна призна юрисдикцията на международния съд в Хага над престъпления, извършени на нейна територия. Това е достатъчно престъпленията, извършени по време на руската инвазия, да бъдат от компетентността на съда.
Решението на съда в Хага означава, че сега Путин не може да пътува до страни, които са ратифицирали Римския статут, и до страни, които признават юрисдикцията на съда. Става въпрос за 123 държави - всички страни от Европа, цяла Южна Америка (включително такива съюзници на Русия като Венецуела), Таджикистан, Афганистан, Бразилия, Южна Африка, Централноафриканската република, Нигерия. Ако Путин посети някоя от тези страни, местните власти ще трябва да го арестуват.
Извеждането на деца от окупираните региони на Украйна в Русия започна още през февруари 2022 г. - отначало от детските учреждения в непризнатите Донецка народна република и Луганска народна република, а след това - от Херсонска, Харковска и други области. През април 2022 г. руските власти започнаха да изпращат украинските сирачета в руски семейства, а от лятото на 2022 г. - да им дават руско гражданство по ускорена процедура. Много деца от Харковска и Херсонска области бяха пратени на детски лагер в Русия за няколко седмици, но след това не можаха да се приберат при родителите си. Според началника на украинската президентска администрация Андрей Ермак от Украйна насилствено са депортирани над 16 000 деца. Досега са върнати само 308.
Рускоезичният тв канал "Дождь" излъчи репортаж как 400 украински деца са изпратени в руски детски домове и интернати, където са подложени на "военно-патриотично превъзпитание".
YouTube
Мария Лвова-Белова от самото начало бе публичното лице, организаторът и говорителят на тези процеси. Тя нарича това "евакуация" и обяснява извеждането на децата с грижа за тяхното здраве. Според международното право обаче тези действия ще класифицират като депортация и геноцид. Женевската конвенция от 1949 г. изрично забранява да се сменя гражданския статут на децата по време на окупация.
РЕАКЦИЯ
Главният прокурор на Украйна Андрий Костин написа в пост във Фейсбук:
„Отсега нататък президентът на Русия има официален статут на заподозрян в международно престъпление – незаконното депортиране и разселване на украински деца. Това означава, че извън Русия Путин трябва да бъде арестуван и изправен пред съда. И световните лидери ще помислят три пъти, преди да му стиснат ръката или да седнат на масата за преговори с него. Светът получи сигнал, че руският режим е престъпен и неговото ръководство и съюзници ще бъдат подведени под отговорност. Това е историческо решение за Украйна и цялата система на международното право".
Костин каза още, че Украйна е предоставила на съда в Хага около 40 тома - повече от 1 хил. страници материали, свързани с принудителното изселване на деца от Украйна.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова също коментира издадената заповед на международния съд в Хага за ареста на Путин и Лвова-Белова: „Решенията на Международния наказателен съд нямат никакво значение за страната ни, включително и от правна гледна точка. Русия не е страна по Римския статут на Международния наказателен съд и не носи задължения по него. Русия не си сътрудничи с този орган и възможните „рецепти“ за арест, идващи от Международния съд, ще бъдат юридически нищожни за нас“, написа представителят на руското външно министерство".
Пред РИА "Новости" Марина Лвова-Белова заяви: "Чудесно е, че международната общност оцени работата на нашата страна с децата, че ние не ги оставяме в зоната на военните действия, а ги извеждаме и им създаваме добри условия за живот, обкръжени от любящи и грижливи хора. Ние продължаваме да работим".
Компания
Владимир Путин стана седмият държавен глава, който е обект на международно криминално разследване.
Първият държавен глава, който се яви пред Международния наказателен съд през 2011 г., беше президентът на Кот д'Ивоар Лоран Гбагбо. Той беше обвинен в престъпления срещу човечеството, извършени по време на въоръжения конфликт в страната през 2010-2011 г. След 8 години, през 2019 г., Гбагбо беше оправдан.
Бъдещият президент на Кения Ухуру Кениата беше обвинен от Международния наказателен съд в престъпления срещу човечеството по време на политическата криза в Кения през 2007-2008 г. През 2014 г. тези обвинения бяха свалени поради липса на доказателства.
Суданският президент Омар ал-Башир е задържан в страната си от 2019 г. и очаква екстрадиция в Хага. Международният наказателен съд го обвинява в организиране и извършване на геноцид.
Първият осъден държавен глава е президентът на Либерия Чарлз Тейлър. Той беше съден от Специалния съд за Сиера Леоне. Той го призна за виновен в помагачество и съучастие във военни престъпления и съучастие в престъпления срещу човечеството. На 30 май 2012 г. съдът осъди Чарлз Тейлър на 50 години затвор.
Слободан Милошевич, бивш президент на Сърбия, почина в затвора на ООН в Хага, без да дочака присъдата. Той беше съден от предшественика на МНС- Трибунала за бивша Югославия.
Заповед за арест бе издадена и за президента на Либия Муамар Кадафи. Той беше обвинен в извършване на престъпления срещу човечеството по време на операция за потушаване на масови протести. Кадафи не доживя до процеса.
