Министерството на отбраната на САЩ подписа договор с няколко турски компании за извършване на строителни работи в авиобазата Инджирлик в провинция Адана, Турция, за период до края на 2024 г. и на обща стойност от 95 млн. долара, предава TACC, цитирана от Фокус.
Това е съобщила официално пресслужбата на Пентагона.
"С осем турски строителни компании бяха подписани договори на стойност 95 млн. долара за проектиране и строителни работи по изграждането на военна инфраструктура с общо предназначение в авиобазата на ВВС на САЩ в Турция. Работата ще приключи до 31 декември 2024 г.", се казва в съобщението. В авиобазата в Инджирлик в момента е разположена 39-та ескадрила от ВВС на САЩ.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган по-рано заяви, че страната му може да затвори базата, ако Вашингтон наистина наложи санкции срещу Анкара във връзка с придобиването на руски системи за ракетна отбрана С-400. Това не е първият път, когато Турция говори за възможността за затваряне на авиобазата в Инджирлик за американските военни. Обикновено Анкара използва такава реторика след отправянето на различни заплахи от страна на Вашингтон. Въпреки това до сега Турция не е предприемала конкретни стъпки в тази посока.
"СЕГА" ПРИПОМНЯ:
САЩ се притесниха за ядрените си бомби в турската авиобаза
Само преди дни бе обявено, че САЩ искат обяснение от Турция за заплахата да спре достъпа им до две стратегически военни бази, използвани от тях. Това стана ясно след изявление на американския министър на отбраната Марк Еспър. Той беше предизвикан от думи на президента Реджеп Ердоган в тв интервю: „Ще затворим базата Инджирлик, ако е необходимо. Ще затворим и радарната база Кюреджик, ако е необходимо. Ако санкциите бъдат приложени, ние ще дадем отговор по правилото на реципрочността“.
Американските военновъздушни сили използват базата в Инджирлик за атаки срещу позиции на Ислямска държава в Сирия, а в другата база се намира основна радарна станция на НАТО.
Американският министър на отбраната Марк Еспър заяви, че е разбрал за заплахата от вестниците и поиска да говори с турския военен министър Хулуси Акар. „Трябва да говоря с моя колега от Турция и да разбера какво точно имат предвид и колко са сериозни“, каза той.
Наличието на американски ядрени бомби в Турция никога не е било признавано официално от Пентагона, но се счита, че във военновъздушната база Инджирлик има 50 гравитационни ядрени бомби Б-61, които са считани за тактическо оръжие и се изстрелват от летателен апарат, а не с ракета. Теоретично САЩ имат контрол върху ядрените оръжия, но няма система за сигурност, която да е непробиваема, особено на чужда територия. През октомври вестник „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Пентагонът преразглежда дали ядрените бомби в Турция да бъдат преместени, но не е ясно дали това вече е направено, разказа преди дни БНР.
Американският министър на отбраната Марк Еспър отказа да коментира американските оръжия в Турция, но отправи ясно послание, че ако тази заплаха е сериозна, това се превръща в проблем за НАТО и за ангажимента на Турция към Алианса. „Няма да коментирам къде Съединените щати имат разположени оръжия. Мисля, че тук въпросът отново е каква е посоката на Турция по отношение на НАТО и редицата действия, предприети от Анкара, независимо дали е покупката на С-400, задържането на натовските планове за отбрана на Европа и други.
Анкара се закани да си го върне на САЩ за санкциите
Санкциите на САЩ заради закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана С-400 и изграждането на газопровода „Турски поток“ няма да попречат на Турция да предприеме стъпки за защита на националната сигурност. Анкара ще предприеме мерки в отговор на действията на Вашингтон. Това обяви Анкара чрез съобщение на външното министерство.
Сенатът на САЩ и Камарата на представителите гласуваха бюджет за отбрана на стойност 738 милиарда долара, който включва “защита на европейската енергийна сигурност чрез налагане на санкции върху газопроводите “Северен поток – 2 “и” Турски поток “. Бюджетът за отбрана включва и забрана на прехвърляне на най-новия американски самолет F-35 в Турция в отговор на закупуването от Анкара на С-400.
„Нелоялното възпрепятстване участието на страната ни в програмата F-35, по която тя изпълнява всички свои задължения, призива за санкции срещу страната ни поради доставки на С-400, подобни мерки срещу проекта „Турски поток“свидетелстват за неуважението на Конгреса към решенията, които ние взимаме като суверенна държава “, се казва още в изявлението на турското Министерство на външните работи.
„Членовете на Конгреса на САЩ, преследвайки вътрешнополитическите цели под въздействието на враждебни на Анкара кръгове, продължават да подкопават турско-американските отношения”, съобщи още турското външно министерство.
“Припомняме още веднъж, че езикът на заплахите и санкциите няма да попречи на Турция решително да предприеме необходимите стъпки за осигуряване на националната си сигурност. Никой не трябва да се съмнява, че Турция ще предприеме необходимите мерки в отговор на тези враждебни инициативи към страната ни”, заяви Турция.
Анкара също осъди “опитите за премахване на американското ембарго върху доставките на оръжие за Кипър, които биха нанесли удар върху усилията за уреждане на конфликтите на острова”.
Доставките на най-новите руски системи за ПВО С-400, които предизвикаха криза в отношенията между Турция и САЩ, започнаха в средата на юли. Според турския президент Тайип Ердоган, С-400 ще бъдат напълно действащи през април 2020 г. Вашингтон поиска от Анкара да се откаже от сделката и в замяна да придобие комплексите „Пейтриът“.
