Македонският език е реалност, а не югозападна писмено-регионална форма на българския език. Това се казва в официална позиция на Института "Кръсте Мисирков", изнесена по повод най-новото издание на Българска академия на науките "За официалния език на Република Северна Македония". Документът е подписан от 12 автори и шестима външни консултанти на проф. д-р Васил Николов, зам.-председател на БАН. Книжката беше представена преди три дни.
Институтът „Кръсте Мисирков“, част от Скопския университет "Св. Кирил и Методий" в Северна Македония, и е основният регулаторен литературен орган в македонския език. Той се занимава с историята, граматиката и развитието на македонската книжовна норма.
"Всеки, който се стреми да бъде считан за учен, трябва да се съобразява с реалността. Основно човешко право е правото на употреба на майчиният език и правото на самоопределяне. Всеки опит за постигане на това чрез сила или изнудване ще бъде неуспешен", сочи позицията на института в Скопие.
"Това, което може да се заключи от първия поглед на тази брошура, е, че възгледите на авторите не са научно обосновани. Македонският език функционира като стандартен език в продължение на 75 години. Изкуствените езици, тези, които нямат жизнена основа, са се провалили в теста на времето. Такъв беше случаят с есперанто например. Македонският език, който дори е посочен в Конституцията на страната, обаче, няма този проблем... Македонците не могат да се чувстват като българи, нито могат да смятат българския език за свой майчин език. Всъщност през последните 100 години, само по време на окупацията от 1941 до 1944 г., българският език беше официален в по-голямата част от Македония, така че двата езика се развиха отделно и в същото време се отдалечиха", пише в становището на Института.
"Основните тези на тази брошура са ни добре известни, защото те представляват официалната позиция на българската лингвистична наука относно предполагаемото „несъществуване“ на македонския език, която многократно е опровергана с научни аргументи. След бързото четене (това е книжка от 68 страници с много снимки) може да се забележи, че информацията е предимно плоска и тенденциозна, без да се цитира подходяща литература, и е направен подбор от „отговарящи на изискванията“ хора от Македония, които обвиняват известни македонски езиковеди в плагиатство и цитират ненаучни интерпретации без подходяща допълнителна научна литература. Вместо това са цитирани и не особено известни македонски писатели, които се хвалят като известни такива, и че имали пробългарски възгледи. На всичкото отгоре се рекламира новото име на македонския език, описан като деверномакедонският български език.
Според становището на авторския колектив от БАН, публикувал книжката, в своята същност македонският език остава югозападна писмено-регионална норма на българския, а не отделен език. В подкрепа на своето становище учените привеждат редица аргументи от езиково, историческо и културно естество и обознавачат официалния език на югозападната ни съседка като "северномакедонски български".
