С т.нар. "оксфордска ваксина" AZD1222 стана това, което вече неведнъж се е случвало в историята на световната наука: важното откритие е направено благодарение на случайност и дори - на грешка, предаде Дойче веле. Когато става дума обаче за медицински препарати, всяка лабораторна грешка неизбежно привлича вниманието. Особено в условията на пандемия, когато човечеството от една страна очаква възможността максимално скоро да се защити от вируса, от друга - внимателно следи ускореното създаване на ваксини от различни производители и конкуренцията помежду им.
Накратко историята изглежда така: в понеделник, на 23 ноември, AstraZeneca и Оксфордският университет обнародват резултатите от клинични изследвания, съгласно които ефективността на тяхната ваксина е 70 процента, а в някои случаи - и 90. "Имаме ваксина за целия свят", заяви ръководителят на оксфордската изследователска група Андрю Полард.
Специфичното в тази разработка е, че ще е евтина (вероятно пет долара за две дози) и ще може да се съхранява и превозва в обикновени хладилници. Именно по това тя много се различава от ваксината на компаниите BioNTech и Pfizer, за която е необходима температура от минус 70 градуса, което сериозно усложнява логистиката.
Има обаче и въпроси към разработката на AstraZeneca. Защо едната група доброволци, включваща 2700 души, е ваксинирана отначало с половин доза, а месец по-късно с цяла доза, при положение, че по-голямата група от около 8900 души е получила две цели дози? И защо в първия случай ефективността се оказва на много високото ниво от 90 процента, а във втория е едва 62 на сто?
"Използвахме половин доза по щастлива случайност", призна пред агенция Ройтерс Рене Пангалос, който отговаря за разработката в AstraZeneca. Станала съвсем банална грешка - хората получили друга доза, а не планираната. И то по вина на производителя, който доставил именно такива дози. Но пък именно в резултат на тази грешка става възможно откритието, че схемата "половин доза плюс цяла доза" е не само по-ефективна, но и по-щадяща. Грешката впрочем била установена едва след като било обърнато внимание, че доброволците от първата група по-рядко се оплакват от странични явления като сънливост, главоболие и болки на инжектираното място.
Фактът обаче си остава факт: в процеса на клиничните изследвания на оксфордската ваксина е имало пропуски при дозирането, което веднага предизвика бурни критики на експертно ниво - не спрямо самата ваксина, а спрямо методиката за отчет на AstraZeneca и нейната информационна политика. Основният упрек е, че компанията е обединила в един отчет две различни проучвания, като по-перспективната първа схема е била тествана само на 2700 доброволци, което е твърде малко за правенето на окончателни изводи за ефективността и сигурността на ваксината.
Освен това експертите отбелязват, че в тази група нито един от имунизираните не е бил на повече от 55 години, т.е. схемата не е изпробвана при възрастни хора. А в публикацията си в авторитетното медицинско издание The Lancet оксфордските учени специално пишат колко добре действала тяхната ваксина на по-възрастните.
Допълнителните изследвания ще доведат до забавяне
В резултат на експертните критики, на 26-и ноември ръководителят на AstraZeneca Паскал Сорио обяви, че ще бъдат направени още изследвания на ваксината, предназначени да допълнят досегашните резултати. За мащабите и продължителността на тези изследвания до момента не е известно нищо, но при всички случаи те ще отсрочат регистрацията на оксфордската ваксина, очаквана принципно още в следващите седмици, и излизането ѝ на световния пазар.
За Великобритания например това ще означава сериозно забавяне на масовите ваксинации - Лондон вече поръча 100 милиона дози от тази ваксина, което би дало възможност за имунизирането на 50 милиона от 66-милионното население на страната.
Европейският съюз пък поръча 300 милиона дози, които ако не могат да бъдат получени своевременно, ще се наложи да се прибегне към разработките на BioNTech и Pfizer или на американската компания Moderna - много по-скъпи и далеч не толкова широко разпространени, колкото традиционните векторни ваксини, към които се числи оксфордската.
Новият коронавирус е убил най-малко 1 453 074 души от избухването си в Китай през декември миналата година, сочат данните от официалните източници, обработени от АФП по обяд в неделя и цитирани от БГНЕС.
Регистрирани са над 62 150 290 случая на коронавирус. От тях поне 39 582 700 се смятат за възстановени. Числата, отразяващи данни, събрани от AФП от националните здравни власти и информация от Световната здравна организация (СЗО), вероятно отразяват само част от действителния брой инфекции. Много страни тестват само симптоматични или най-сериозните случаи.
В събота по света са регистрирани 9 259 нови смъртни случая и 563 602 нови случая на заразяване. Според последните информации страните с най-много смъртни случаи са САЩ с 1186, следвани от Италия с 686 и Полша с 599.
Съединените щати са най-засегнатата държава с общо 266 074 смъртни случая досега при 13 246 769 заразени. Най-малко 5 024 365 души са обявени за възстановени.
След САЩ най-пострадалите страни са Бразилия със 172 561 смъртни случая от 6 290 272 заразени, Индия е със 136 696 смъртни случая от 9 392 919 заразени, Мексико със 105 459 смъртни случая от 1 100 683 заразени и Обединеното кралство с 58 030 смъртни случая от 1 605 172 заразени.
Страната с най-голям брой смъртни случаи в сравнение с населението е Белгия със 142 смъртни случая на 100 000 жители, следвана от Перу със 109, Испания 96 и Италия 90.
Към днешна дата Китай - с изключение на Хонконг и Макао - е декларирал 86 512 заразени и 81 598 възстановявания.
Латинска Америка и Карибите заедно имат 445 666 смъртни случая от 12 913 154 заразени, Европа е с 405 529 смъртни случая от 17 845 033 инфекции, а САЩ и Канада 278 034 смъртни случая от 13 603 135 заразени. Азия е отчела 193 504 смъртни случая от 12 301 906 заразени, Близкият изток - 77 899 смъртни случая от 3 297 965 заразени, Африка - 51 501 смъртни случая от 2 158 814 заразени и Океания 941 смъртни случая от 30 285 заразени.
АВСТРИЯ
Федералният канцлер на Австрия Себастиан Курц попари очакванията за бързо разхлабване на ограниченията в страната след изтичане на срока на локдауна на 7 декември.
"След 7 декември ще трябва да живеем с масивни ограничения. В никакъв случай няма да бъдат предприети прибързани стъпки за разхлабване на мерките. За всекиго трябва да е ясно, че седмици и месеци ще живеем с известни ограничения", заяви канцлерът в интервю пред ежедневника "Клайне цайтунг".
Според Курц целта е на 7 декември внимателно да бъдат свалени мерките и отново да заработят търговията и училищата. Това обаче зависи от броя на заразените. Колкото по-високи са те, толкова по-трудно ще бъде да предприемем стъпки по отварянето, допълва канцлерът.
По думите му е необходимо да се направи всичко за предотвратяване на трети локдаун. Голям шанс за постигането на тази цел Курц вижда в насрочените за декември масови антигенни тестове, с които могат да се локализират заразените и да бъдат предотвратени нови заразявания.
