Quantcast
Кошлуков опита да не отчете мандата си в БНТ | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Медии

Кошлуков опита да не отчете мандата си в БНТ

Венелин Петков даде заявка за връщане на истинската журналистика в новините на телевизията
Обновена
6 864
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Опит да не даде никакъв отчет какво се е случвало в БНТ през последните 3 г. направи действащият генерален директор Емил Кошлуков във втория ден от изслушванията на кандидатите в конкурса за нов шеф на медията в Съвета за електронни медии. Освен Кошлуков, през него пред медийния регулатор ще се явят още журналистът Венелин Петков, бившият директор на БНР в Кърджали Красимир Ангелов и университетският преподавател Светлана Божилова.

Във времето за изложение Кошлуков говори за промените в зрителските навици на аудиторията, за новите технологии в телевизионното излъчване, за мощта на глобалните технологични компании и т.н. Встъплението му дори бе наречено „лекция“ от члена на СЕМ Пролет Велкова. Кошлуков обаче опита да избегне и не засегна въпросите за постоянните протести срещу неговата личност през 2020 г., за подписката за оставката му, припозната от около 3 200 обществени личности, за критичните международни доклади за работата на БНТ под негово управление. През м.г. неправителствената организация „Репортери без граници“ обяви, че БНТ е нарушила законовото си задължение да осигури безпристрастно отразяване на една от предизборните кампании, като е предоставила повече ефирно време на управлящата по това време партия ГЕРБ.  Изводът на „Репортери без граници“ се базира на доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В наблюдението се припомня и че само няколко дни след въпросните избори с министерско постановление БНТ е получила целево финансиране в размер на 20 млн. лв. от бившия кабинет на Бойко Борисов. Организацията допуска, че парите може би се дават заради благосклонното отношение на обществената медия към тогавашната власт. 

След като членът на СЕМ Габриела Наплатанова постави въпроса за доклада на ОССЕ, Кошлуков отговори, че медията е реагирала остро на тези "неверни твърдения". "За тези 20 милиона истината е, че те са целеви трансфер. Те са за разпространение, нито една стотинка няма как да остане в БНТ. Плащаме на мултиплекса, през годините правителството превежда пари за разпространение", коментира шефът на БНТ. Като пример в обратната посока той посочи, че докладите на СЕМ и на ЦИК не са установили никакви проблеми при отразяването на вота през 2021 г. По отношение на протестите Кошлуков заяви, че те били организирани от политически партии. Всъщност срещу личността на действащия генерален директор на БНТ има протести още много преди да бъдат създадени т.нар. „партии на промяната“.

Освен Наплатанова остри въпроси към Кошлуков зададоха новите членове на СЕМ Пролет Велкова и Симона Велева. И двете влязоха в медийния регулатор в рамките на това Народно събрание по предложение на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Със защита на директора пък излезе Галина Георгиева, която е член на СЕМ от 2019 г. по предложение на ГЕРБ и с гласовете и на ДПС. 

Председателят на СЕМ Соня Момчилова, назначена от президента Румен Радев, се обърна в началото към Кошлуков с думите: "Вие сте casus belli (повод за война - б.р.). Аз бях най-изявеният ви критик, но виждам, че няма необходимост да говорим за репутационни щети, защото всичко се каза по темата". По повод исканията, предшестващи явяването на Кошлуков пред СЕМ, той да не бъде допускан до финалното изслушване, Момчилова добави, че СЕМ е независим и не би трябвало да се влияе от подписки, искания и различни писма. 

 

 

Като неизпълнени цели през мандата си Кошлуков посочи липсата на платформа за проверка за фалшиви новини, нереализираното обещание за повече детски и младежки предавания, както и за повече развлекателни програми. "Имам програмни намерения за детски и младежки предавания. Търся варианти, взаимствани от Америка и англоговорящите страни. Имаме да развиваме „entertainment“ – там сме доста слаби. Но година и половина имаше Covid, после имаше цяла година на избори. Не се оправдавам, но трябва да има подобрение на програмата с развлечение, трябва да развием кореспондентските бюра, разделяме парите с БНР и БТА – поне да знаем какво се случва в държавите около нас", каза Кошлуков.

Като постижение той изтъкна, че в началото на мандата му дефицитът в БНТ е бил 43 млн. лв., а в момента е около 5 млн. Шефът на БНТ обаче пропусна да отбележи обстоятелството, че огромната част от този дефицит е погасен с вече споменатите извънредни целеви финансови инжекции от държавата. 

 

"Спящият великан"

"БНТ е един спящ великан - мощна организация, която е крайно време да се събуди и да стане конкурентен играч и лидер", започна презентацията си бившият шеф на новините и актуалните предавания на Би Ти Ви и кандидат за нов генерален директор на Българската национална телевизия Венелин Петков. Един от начините това да стане според него е ако "върнем журналистиката" в новините. "В момента новините дават само информация, ако в репортажите върнем журналистическите разследвания в кратка форма, всички ще усетят промяната. Когато разследващите журналисти започнат да публикуват материали за обществени поръчки и аудиторията разбере, че това вече се прави и в БНТ, тя ще започне да се връща сама", заяви той. 

Според него е крайно време БНТ да стане водещ фактор в българската журналистика и да започне да защитава обществения дневния ред, а не да следва този на институциите, с което според него ще започне и оздравяването на медийната среда у нас. "Медийната среда е токсична, в такава я превърнаха всички политици през прехода, които се упражняваха върху това да я овладеят. Не е от вчера и не е днес. Журналистите имат силата и задължението да определят дневния ред на обществото и на институциите", заяви той. Според него телевизията осигурява плурализъм в гледните точки в определена степен, но с превес към определени политически партии. Грижата за политкоректността може да се превърне в цензура, но има граница - тя е ако не засягаме правата на друг, заяви той. Според Петков има мнения, на които не бива да се дава публичност - като например тези, призоваващи към насилие и агресия, и изповядващи крайни националистически, тип фашистки тези.

Петков обеща пълна финансова ревизия в телевизията, ако бъде избран, както и анализ на това къде отиват парите и кой какво и колко работи. Според него колкото и пари да получава БНТ като субсидия, без значение под каква форма е тя, те няма да стигнат, ако изтичат някъде и няма дисциплина на харчовете. "21 млн. лв. отиват за заплати, 28 млн. лв. - за издръжка, 61 млн. лв. - за външни услуги. Искам да видя какво стои зад тези огромни суми", заяви той, допълвайки, че в телевизията има дублиране на длъжности, функции и отдели, които могат да се оптимизират. "Работещите в БНТ са 1180 - повече от служителите на двете частни национални медии. Не говорим за съкращения, а за анализ, с който да се види защо въпреки многото хора, БНТ не е конкурентен играч", посочи той. 

Според Венелин Петков трябва да се анализира гледаемостта на БНТ 2 и БНТ 3 - канали, които според него са "без идентичност и без сериозна програмна схема", и да се прецени дали има смисъл годишно за ефирното им разпространение да се дават по 6 млн. лв., или тези пари да се инвестират в друго. Визията му за БНТ 2 е да се превърне от културно-образователен канал в новинарски и информационен, като по този начин спорен него интересът и гледаемостта ще скочат рязко. Относно спортния канал БНТ 3 Петков е на мнение, че той е обречен на провал, защото БНТ няма права за никое по-значимо спортно събитие - затова за него трябва да се търсят други решения. Специално внимание според него следва да се обърне и на дигитализацията на съдържанието на телевизията - децата и най-младите хора не гледат линейна телевизия като възрастните, затова те следва да се търсят в интернет чрез синергия на платформите. Публицистичните предавания пък могат да се динамизират с повече видео съдържание и живи връзки. 

Бившия шеф в Би Ти Ви смята да заложи на прозрачността, започвайки с ревизия на сайта на БНТ, който в момента не дава информация за управляващите телевизията, нито за нейните цели и визия. Заяви, че е противник на идеята, че генералният директор е "цар, който прави нещо сам с Управителния съвет". По думите му като фигура генералният директор на БНТ е на подчинение на НС, затова и всички решения за бъдещето й следва да се вземат след дискусия със СЕМ и комисията по култура в НС, както и след ясни количествени и качествени данни.

С текучеството той смята да се справи по два начина - като даде на журналистите възможност да работят професията си, както и с по-високи заплати. "В БНТ има огромен творческия потенциал. Не знам какво пречи на всички тези колеги да са номер едно, а не да са вечният догонваш трети? Ще направя всичко възможно тези пречки да ги няма", заяви той, добавяйки, че предлага еволюция, а не революция.

 

"Проветряване на всеки 3 години"

Програмните схеми на различните програми на БНТ трябва да се преглеждат на всеки 3 г., както и концепциите на отделните предавания. Сега това не се прави. БНТ се нуждае от проветряване. Това предлага Красимир Ангелов, който е следващият кандидат за генерален директор на обществената телевизия. До 2011 г. той е неин кореспондент в Кърджали, след което става част от БНР в града, а в момента е шеф на регионалната честота. Явява се за втори път като кандидат за шеф на БНТ, като предишният път е през 2013 г. Според Ангелов БНТ трябва да обърне специално внимание на технологичното си обновление, тъй като телевизията е обречена без присъствие в дигиталната среда. Той дори заяви, че обществената телевизия би трябвало да получи отделен бюджет за онлайн развитието си, което да е различно от бюджета за създаване на тв програма.

Ангелов предвижда и одит на Сметната палата на „Сан Стефано“ 29. „Големият проблем е липсата на финансиране, което много обясняват с изтичането на средства или с недостатъчно ефективното ръководене на бюджета. Уж управлението е прозрачно, но не всички данни са изложени“, коментира той.

Както и Сашо Йовков вчера, и Ангелов се обяви за промяна в модела на финансиране на БНТ. „Всички мечтаем това да бъде една константа, която да е процент от брутния вътрешен продукт или от данъчните приходи. Знаем, че има съображения от страна на ЕС и повечето от страните в ЕС използват един фонд, в който се събират вноски на принципа на данъчните отчисления. Тоест, това си е вид данък, който се акумулира там“, обобщи Ангелов.

Той каза още, че БНТ е загубила облика си на безпристрастна и обективна медия. „Или по-скоро се появиха съмнения за това, за разлика от БНР. Мисля, че много важна задача на националната телевизия е да върне доверието на аудиторията в себе си“, поясни кандидатът.

По думите му трябва да бъде преосмислено съдържанието на БНТ3, „защото 80 на сто чужда продукция и 10% външна не е добре за програма на БНТ“. Според него е необходим анализ „дали е необходим този канал“.

Ангелов изложи по-различни идеи и за БНТ2. Според него тази програма трябва да се превърне в политематичен канал - повече развлечения, култура, фолклор, детски предавания и спорт. „Предаванията обаче трябва да са нетрадиционни“, смята бившият кореспондент на телевизията. Ангелов се обяви и за създаването на национален нюзрум на БНТ, в който да се координира информацията и да балансира националните и регионалните теми.     

 

"Куклено шоу за политици"

Трябва да има ясен регламент за поведението на журналистите на БНТ в различни професионални ситуации и роли, заяви Светлана Божилова, която се яви последна пред СЕМ във финалния етап от конкурса за генерален директор на БНТ. Тя даде за пример обществената телевизия във Великобритания – Би Би Си, чийто гид за професионално поведение е от 128 страници.  „Мисля, че той дава тази рамка за права и отговорности на журналистите, и никога не трябва да има намеса преди това. След това може да се коментира. Другото е цензура или даваме поле на автоцензура“, коментира Божилова.

По думите й в БНТ има 12 дефицита. Сред тях са липсата на департамент за стратегическо развитие и изследване на аудиторията. „Дефицит е и отсъствието на дискусионни предавания. Един „Референдум“ не стига. Аз съм планирала в своята концепция дискусионна линия. Всеки ден е посветен на различна тематика. Защото аудиторията има нужда да съпоставя гледни точки и да се търси решение, а не просто да се сблъскват различни позиции“, каза Божилова.

Тя коментира, че е „странно“ на три години да се променят форматите на каналите на БНТ, като допълни, че трябва да има устойчивост. Според нея БНТ 1 трябва да остане с политематичен профил, като от значение за него би била разследващата журналистика. Божилова предлага след "По света и у нас" да се позиционира куклено шоу за политици по примера на френската телевизия "Франс 2" или фейлетон, както е в Би Би Си. 

БНТ 2 ще запази фокуса си на култура, образование и младежки политики, а БНТ 3 тя би превърнала в информационно-аналитичен канал.

„Направила съм един информационно-аналитичен канал, с оглед на европейските практики. Той дава анализи, коментари, с основен акцент Балканите. Ние имаме нужда от разбирателство, да разбираме гледната точка на другия, колкото и да не я приемаме, и да не е съвместима с визията на определени социални групи“, каза Божилова.

Тя допълни още, че цялата й концепция е съсредоточена в това как присъства обществото в управлението и организацията на медията, при формиране на програмната политика чрез поредици от изследвания. „И чрез финансирането, защото финансирането, макар и индиректно, идва от данъкоплатците и те трябва да знаят как се разходват тези средства“, каза тя.

        

 

 

Още

Селфи в гръб: Кошлуков се снима под ръка с Каракачанов
След четири вота СЕМ избра нов Управителен съвет на БНР

28.07.2022

3671
СЕМ не одобри новия управителен съвет на БНР

21.07.2022

1884