"Демократична България" предлага промяна в Закона за електронната търговия, която да осветли неистинските и анонимни потребителски профили в социалните мрежи. Целта е големите онлайн платформи да прилагат серия от технически мерки за ограничаване на т.нар тролове в периода на предизборната кампания, както и две седмици преди началото ѝ, пише в мотивите на депутатите.

Законодателят предвижда да се създаде система за разпознаване на фалшивите профили. Това ще става по няколко начина. Ще се проверява дали потребителят има връзка с улуги за анонимизиране на интернет трафика, дали използваната от него снимка принадлежи над друг потребител или пакет от стокови снимки. Ще се следи дали новият потребител бързо се е свързал с голям брой други профили, включително с новорегистрирани, както и дали се е присъединил бързо към голям брой групи. Освен това ще се гледа за разминаване между личните данни, въведени на различни места на платформата и дали профилът използва средства за автоматизация на публикуването на съдържанието.  "Големите онлайн платформи изпращат обобщена информация за идентифицираните профили и действията, предприети срещу тях, на координатора на цифровите услуги и на Централната избирателна комисия", пише в законопроекта.

Освен това се създава правото на извънсъдебно уреждане на спорове при използването на онлайн платформи. Националният орган за това става Комисията за защита на потребителите. "Ако ни блокират за 30 дни, вече Фейсбук няма да е най-горна инстанция", обяснява бившият министър на електронното управление Божидар Божанов, който е вносител на проекта. Във връзка с това се въвежда и прозрачност по отношение на подизпълнителите на социалните мрежи - фирми, които са наети да модерират съдържанието, като могат да решават дали си нарушил правилата на платформата. Имената на компаниите, които са подизпълнители, ще трябва да бъдат публични, както и да разполагат с определен брой български служители, за да модерират съдържание на български език. 

"Координаторът на цифровите услуги определя списък с големите онлайн платформи, които системно осъществяват модерация и попадат в обхвата на този закон", казва законопроектът. Имуществената санкция, която се предвижда, ако големите онлайн платформи не изпълнят задълженията си, може да достигне до 1 на сто от световния годишен оборот.