На 76-годишна възраст ни напусна една от най-великите баскетболни легенди на България - Атанас Голомеев. Печалната вест съобщи неговият близък приятел и също голям баскетболист в миналото Владимир Боянов.
Змея, както го наричаха всички фенове на баскетбола, е една от най-знаковите фигури в играта с оранжева топка у нас.
През 1991 г. бе включен в списъка на 50-те най-велики баскетболисти на всички времена на международната федерация ФИБА, а през 2019 г. стана четвъртият българин, включен в "Залата на славата" на Международната баскетболна асоциация след Ваня Войнова и реферите Артеник Арабаджиян и Валентин Лазаров.
Голомеев е роден в София на 5 юли 1947 г., а в баскетбола се влюбва още 14-годишен, когато гледа изявите на атрактивните бразилски баскетболисти на Универсиадата в София през 1961 г.
Талантът му е забелязан от Венци Янев, треньор на юношите на “Септември”, докато Голомеев играе баскетбол в двора на столичното 20-о училище “Тодор Минков”. Тогавашният десетокласник е вратар на футболния отбор на училището, но също отличен атлет и плувец, но Янев вижда, че той е просто роден за баскетбол.
И само след 2.5 години Голомеев стига до мъжкия национален отбор. В него дебютира 19-годишен, на европейското първенство в Неапол.
В професионалната си кариера, в която най-често бе в ролята на център, Змея играе за "Спартак" (Сф), ЦСКА, "Академик" (Сф), "Левски-Спартак" и турския "Адана". Той e 10-кратен шампион на България като играч (1967, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1978, 1979, 1981, 1982) и веднъж като треньор на "Левски-Спартак" през 1986-а.
Беше и президент на баскетболната ни федерация в периода 1991-1993 г.
С националния отбор на България участва на пет европейски първенства – Италия 1969, ФРГ 1971, Испания 1973, Югославия 1975 и Белгия 1977. Два пъти бе най-добър реализатор на финалите (1973 г. с 22,3 т. средно на мач и 1975 г. с 22,9), а 4 пъти попада в идеалния отбор на европейските шампионати (1971, 1973, 1975, 1977).
Голомеев оставя следа и отвъд океана. Когато през 1967 г. баща му е изпратен представител на търговската камара в Канада, той заминава с него, за да учи в престижния колеж “МакГил” в Монреал. За кратко става играч №1 на баскетболния отбор, а някои от рекордите му в колежанското първенство на Канада все още са непокътнати. Например, постижението му от 37,5 т. средно на мач и 57 т. в един мач при гостуване. През 1968-а Змея бе приет и в Залата на баскетболната слава на Канада и става спортист №1 на Монреал.
Голомеев попада дори в сметките на “Ню Йорк Никс”, но българските власти категорично му отказват. През годините той има оферта от "Барселона" за заплата от $200 000, но пак му е отказано. След години впечатлява и “Реал” (Мадрид) в 1/4-финалите за КЕШ. В Мадрид "Реал" печели с 97:83, а Голомеев вкарва 19 т. за “Академик”, но на реванша "студентите" громят със 101:86, като Змея нанизва 38 точки!
На 33 години Голомеев стана първият ни баскетболист, който получи разрешение да играе професионално в чужбина. Той подписа с турския “Адана” и там остава две години, като втората е треньор.
След като се отдръпна от баскетбола Змея стана успешен бизнесмен, играеше успешно и голф. Много го болеше, че българският баскетбол отстъпи значително от позициите си и на практика дълго време го нямаше на картата. Но въпреки това не забрави любимата си игра и често можеше да бъде видян на трибуните на знакови мачове.
Поклон пред паметта на легендата Атанас Голомеев-Змея!
