Един от най-добрите баскетболисти на България за всички времена - Атанас Голомеев, бе приет в Залата на славата на този спорт. 71-годишният бивш център на "Академик" (Сф), "Левски" и националния отбор, стана вторият български баскетболист, удостоен с огромната чест след Ваня Войнова, която бе приета посмъртно през 2007 г. В Залата на славата на баскетбола има и още двама българи, но те са рефери - Артеник Арабаджиян-Арто и Валентин "Тино" Лазаров.
Въвеждането в Залата на Змея, с какъвто псевдоним е популярен легендарният баскетболист, стана на специална церемония в Пекин, ден преди началото на световното първенство за мъже.
"Когато ми се обадиха преди няколко месеца от ФИБА, в първите няколко часа мислех, че някой се шегува, защото минаха 35 години, откакто спрях да играя баскетбол. Беше много странно. Опитах да разбера кой е този приятел, който се шегува с мен. По-късно обаче получих имейл и започнах да вярвам, че това наистина се случва - заяви на церемонията Голомеев. - Много съм щастлив да бъда сред всички тези гиганти на играта. Единственото, което искам да кажа е, че баскетболът е отборен спорт, а не индивидуален. Всички ние тук, без нашите съотборници, щяхме да постигнем нещо, но не толкова много. Приемам моята номинация като признание за цялото ми поколение, както и за предишното, което беше едно от най-добрите в европейския и световния баскетбол“.
Освен Голомеев в "клас 2019" на Залата на славата са още седем бивши баскетболисти - Жанет Аркайн (Браз), Марго Дидек (Пол, посмъртно), Алонзо Морнинг (САЩ), Фабрисио Оберто (Арж), Хосе "Пикулин"Ортис (ПРико), Мохсен Медат Варда (Ег) и Иржи Зидек (Чех). Към тях се присъединиха треньорите Наталия Хейкова (Слвк), Богдан Таневич (ЧГ) и Му Зуоюн (Кит, посмъртно).
Всички лауреати бяха селектирани от списък с повече от 150 номинации.
Приемането и речта на Атанас Голомеев е във видеото от 50:24 мин. до 55:10 мин.
YouTube------------
Атанас Голомеев, популярен в баскетбола с прозвището си Змея, е роден на 5 юли 1947 г. в София. Играе в ЦСКА като войник, в канадския университет "Макгийл", "Академик" (Сф, 1969-1974), "Левски" (1974-1981), в турския "Адана" (1981-1983). Печели общо 8 титли (по 4 с "Академик" и "Левски") и 4 национални купи с "Левски".
Участва на 5 европейски първенства, като два пъти става реализатор №1 - през 1973 и 1975 г. Четири пъти е избиран в символичната петорка на европейските финали. През 1991 г. е избран в Топ 50 на най-добрите баскетболисти в света за всички времена. Като треньор става шампион с "Левски" през 1986 г. Беше за кратко и президент на българската баскетболна федерация.
