Сигнал с твърдения за съмнителни сделки между предишни ръководства на Министерството на младежта и спорта (ММС) от една страна и "ЦСКА-София" от друга бе подаден до премиера Кирил Петков, с копие до настоящия спортен министър Радостин Василев. Сигналът за "съмнения за нарушаване на обществения интерес при разпореждане с държавни спортни имоти" е подаден от "ЦСКА 1948" - клубът, сформиран също като "ЦСКА-София" през лятото на 2016 г., от фенове на ЦСКА, които бяха недоволни от решението на Гриша Ганчев да премести "Литекс" в София и да го преименува.
От "ЦСКА 1948" предупреждават за опасността ММС да апортира държавни имоти (ст. "Българска армия" и базата в Панчарево), т.е. публична собственост, в смесено дружество без търг и конкурс, което ще доведе до сделка, ощетяваща държавата. Дори са дадени примери за подобни случаи - за Пловдивския панаир и къпалнята "Мария Луиза" в София.
"Прехвърлянето без търг и конкурс на държавни имоти под контрола на политически обвързани бизнесмени е изключително погрешно и създава усещане за корупция. Още повече, когато тези частни лица имат дълга история на облагодетелстване с публични ресурси, включително с усвояване на активите на фалиралата Корпоративна Търговска Банка (КТБ) и в съмнителни обществени поръчки", пишат от "ЦСКА 1948".
След което дават на премиера Кирил Петков пет теми, с които да се заеме, ако иска действително да покаже, че правителството показва нулева толерантност към корупцията:
"1. Кой, от кога и благодарение на какви договори контролира държавните имоти, които се предполага да бъдат прехвърлени от държавата на частен собственик?
Насочваме Вашето внимание към скандалните нарушения в Закона за държавната собственост при сключването на договор за наем между ММС и ПФК "ЦСКА-София" АД през 2016 г.
Също така Ви призоваваме да се запознаете и със скандално нагласения "конкурс" от есента на 2017 г., при който държавни служители заложиха абсурдни параметри, фаворизиращи един конкретен участник (ПФК ЦСКА-София АД) и дисквалифициращи всички останали.
2. В какъв размер са финансовите задължения отстрана на частния ползвател на държавните имоти (ПФК ЦСКА-София АД), откога се трупат и каква част от тях са дължими, но неплатени наеми към държавни предприятия?
Вярваме, че българските данъкоплатци следва да получат отговор на този въпрос, както и да бъдат информирани какво са предприели държавните служители – включително и министърът на младежта и спорта - за да защитят обществения интерес и да изискат по съдебен път дължимите суми?
Вече входирахме писмо до ММС с питане дали отговаря на истината изнесената информация от служебния министър Кузманов, че частният наемател не е заплащал дължимия наем и е натрупал дълг към държавата в размер на близо 4 млн. лева. Ако по някакъв начин тези дългове бъдат опростени, то следва ли да разбираме, че всяко дружество, управляващо спортен клуб в България, може да използва държавни имоти без да плаща наем? Или това е допустимо само за една единствена компания?
3. Евентуалното изграждане на нов стадион в Борисовата градина в София ще наложи сериозно увеличение на капитала, за да се финансират разходите по строителство. Държавата ще участва ли в увеличението на капитала на съвместното дружество или ще намали дела си в смесеното дружество за сметка на частния партньор?
В случай, че не участва в увеличението на капитала и остане в позиция на миноритарен партньор, как държавата ще упражнява контрол върху дружеството и имотите?
Каква е гаранцията, че лицата, контролиращи смесената компания след увеличение на капитала, няма да променят плановете си и да се откажат от изграждане на спортно съоръжение, но въпреки това ще запазят собственост и контрол върху бившите държавни имоти?
Кой ще носи отговорност за поредната „скрита приватизация“ на публични имоти от частни субекти по порочния модел на Пловдивския Панаир и къпалнята „Мария Луиза“?
4. Анализиран ли е рискът задълженията на ПФК "ЦСКА-София" АД да станат изискуеми от кредиторите и какво би се случило със стадиона и въпросното дружество, при положение, че стане част от капитала на новото дружество чрез апорт?
Както е видно от годишните финансови отчети (ГФО) на дружеството ЦСКА-София АД, то има устойчиви загуби в последните пет години, както и дългове в размер на десетки милиони лева към свързани лица (тоест, към собствениците на дружеството и свързани с тях компании).
Възможно ли е ММС да повтори прецедентът със стадион "Лазур" и един държавен стадион да попадне в частни ръце, при което да послужи за погасяване на задължения към кредитори? Как е защитен интересът на държавата, която в случая е принципал в "Сердика спортни имоти" ЕАД?
5. Съществува ли връзка между лицата, контролиращи юридическото лице ПФК "ЦСКА-София" АД и дружеството „Ловеч-Спорт 96“ АД, в което по сходна схема община Ловеч е апортирала свои имоти?
За българските данъкоплатци е важно да получат надеждна информация относно ползите и негативите за общината и гражданите в Ловеч от това, че общинска собственост е апортирана в контролирана от частен интерес компания. Информацията, с която разполагаме от публични изяви на общински съветници е, че "Ловеч Спорт 96" се разпорежда с имотите и реализира приходи от тях, но дружеството години наред обявява счетоводна загуба, поради което общината не получава дивидент срещу своя дял в компанията от 49%".
В сигнала си "ЦСКА 1948" се връща към търга за ст. "Българска армия" през 2017 г., в който участва и още тогава се оплака, че критериите са нагласени, за да отговаря на тях единствено "ЦСКА-София". От клуба се обърнаха също така към премиера с призива: "Очакваме да разпоредите проверка и да оповестите публично резултатите от нея. Вярваме, че инвестициите в изграждане на спортни съоръжения са важни, но не следва да се третират по различен начин от инвестициите в друга публична инфраструктура върху държавни имоти и следва да се реализират след провеждане на състезателна процедура."
