Молдовският "Шериф" хвърли бомбата във II кръг на Шампионската лига по футбол, като победи снощи 13-кратния носител на трофея "Реал" в Мадрид с 2:1. Нещо повече - отборът от Тираспол оглави класирането в гр. D с пълен актив от 6 т. заради победата с 2:0 над украинския "Шахтьор" в първия мач.
За да влезе в груповата фаза, клубът от страната, която е 34-та в рейтинга на УЕФА, премина максимално дългия възможен път - 8 мача в квалификациите, в които отстрани последователно "Теута" (Алб), "Алашкерт" (Арм), "Цървена звезда" (Сър) и "Динамо" (Загреб, Хър). И направеното дотук е най-гръмкият успех на молдовския футбол.
Всъщност - молдовски е доста условно казано. В основния състав, извоювал влизането в груповата фаза, имаше само един футболист с молдовски паспорт - натурализираният 31-годишен бразилец Енрике Луванор. Той вкара 4 гола в квалификациите, след което замина за саудитския "Ал-Таавун".
В картотеката на "Шериф" за груповата фаза в ШЛ пък едва петима са молдовци, но те са дълбоки резерви. Главната ударна сила е съставена от легионери от общо 14 страни.
"Шериф" е 19-кратен шампион на Молдова, но играе в Тираспол - столицата на Приднестровската молдовска република (ПМР), която вече 30 години не се признава за част от Молдова и настоява за присъединяване към Русия. Половината население на ПМР има руски паспорти, на територията ѝ действат руските закони, а руският трикольор е официално признат за втори държавен флаг.
Собственик на "Шериф" е едноименната корпорация. Тя е не само най-голямата в републиката. Холдингът "Шериф" осигурява над 50% от данъчните постъпления в бюджета на ПМР, контролира около 60% от икономиката на републиката, финансира управляващата партия "Обновление", дори президентът Вадим Красноселски открито е наричан протеже на корпорацията.
Малко история
През юни 1990 г. Молдова обяви независимост от СССР. Като основание бе посочено това, че републиката е присъединена към Съветския съюз насила - на основание пакта "Рибентроп-Молотов", сключен на 23 август 1939 г. Флагът на Молдовската ССР бе заменен с друг, на основата на румънския трикольор.
Но в Тираспол, където молдовското население е не повече от 20%, поемат друг курс. Състоялият се три месеца по-късно конгрес на депутатите приема декларация за образуване на Приднестровска Молдовска република в състава на СССР. Фактичски това означава отцепване от независима Молдова. В един момент, когато за независими се обявиха всички републики от СССР, ПМР остана последната територия, признаваща се за част от Съюза - флагът на Молдовската ССР и нейният герб и досега се използва там.
Нещата не се ограничиха до декларацията, конфликтът премина във война. Части от молдовската армия и полиция опитаха да върнат територията под контрола на Кишинев. Срещу тях имаше отряди опълченци от градовете по левия бряг на Днестър.
Стълкновенията продължиха през цялото лято на 1992 г., като ключов фактор се оказаха частите на 14-а руска армия, базирана в Приднестровието. Първоначално те обявиха неутралитет, но след смъртта на нейни военнослужещи от минометен огън тя отговори с 45-минутен масиран артилерийски обстрел на молдовските позиции. С това гражданската война в Молдова завърши - президентът на страната и Приднестровието подписаха в Москва договор за мирно регулиране на конфликта, а статут на миротворчески сили получи същата тази 14-а армия.
Оттогава на територията на Молдова се намира непризнатата ПМР, със собствено правителство, закони и уникален икономически модел. При това двете страни си взаимодействат добре по много направления. Компаниите от републиката се регистрират в Молдова - необходимо условие за бизнес със страни от ЕС. Жителите на Приднестровието пък охотно кандидатстват за руски паспорти (те им трябват за работа в Русия, а също и за руски пенсии и социални помощи), но и за молдовски (с тях влизат без виза в страните от ЕС).
Много експерти, които описват Приднестровския икономически феномен, твърдят, че особеният статут на ПМР дава възможност на влиятелни хора от Русия, Украйна и Молдова да правят цели състояния. А на върха на този феномен се намира холдингът "Шериф".
"Шериф" е основан от двама милиционери
Холдингът е основан през 1993 г. от двама тирасполски милиционери, бивши сътрудници на КГБ - старшият пълномощник по криминалните разследвания на Тирасполския градски отдел по вътрешните работи Виктор Гушан и началникът на тирасполския криминален отдел Иля Камзалий. Оттам идват името на компанията и логотипът, напомнящ шерифска значка.
Първият бизнес на "Шериф" е свързан с изкупуване на цветни метали и изнасянето им в Германия и Турция. През 90-те години е и периодът на бандитски войни за контрол над различни отрасли. През 1993-та самият Виктор Гушан става жертва на атентат - автомобилът му е взривен в центъра на Тираспол, но Гушан оживява, за разлика от тримата му спътници.
Следващите години стават много успешни за собствениците на холдинга. Отчасти и защото от 1994 до 1999 г. всички босове на крупни компании в Приднестровието - повече от 10 души - са убити при различни криминални сблъсъци. Оцеляват само Гушан и Камзалий, които се възползват от ситуацията и разширяват дейността на "Шериф" - на първо време с доставки на цигари и алкохол. През 1996 г. компанията отваря верига магазини, която сега се състои от 27 супермаркета и е монополист в Приднестровието (единственият конкурент - украинската мрежа "Фуршет", има в ПМР само един магазин).
В следващите години в холдинга влизат телекомпания, верига бензиностанции, най-голямата банка в републиката, продоволствени бази, строителна компания, казино, рибовъден комплекс, най-големият в страната автосалон.
През 2002 г. правителството на Приднестровието обяви за приватизация 200 държавни предприятия. Тези с дългове (т.е. - повечето) са на символична стойност. Най-големият купувач бе "Шериф", който придоби монополния мобилен оператор и единствения в ПМР интернет доставчик, текстилния комбинат "Тиротекс" (едно от най-големите предприятия на леката промишленост в СССР, с 6000 тъкачни стана), най-големия в републиката завод за алкохолни напитки KVINT, селскостопански предприятия и хлебозаводи.
По това време "Шериф" получава от властите и статут на "специмпортьор", който дава право за внос на територията на Приднестровието на цигари и алкохол, а също така освобождава от мита за внос на повечето потребителски стоки - същите тези алкохол и цигари, но и строителни материали, автомобили, резервни части, електроника, битова техника, бензин и дизелово гориво.
През 2019 г. американското списание Foreign Policy описа главния източник на доходи на "Шериф": контрабанда на стоки в страните от Евросъюза. Схемата е проста - "Шериф" внася в Приднестровието стоки от Украйна, Русия, Китай и други страни, без да плаща каквито и да е мита, а след това през Молдова ги препраща в Европейския съюз, където пазарната им стойност е значително по-голяма. Експерти пресмятат, че само контрабандните цигари, които заминават по тази схема за ЕС, са 250 млн. кутии годишно.
"В Молдова понякога наричат Приднестровието Република "Шериф" - заяви бившият министър на външните работи на ПМР Нина Шевчук. - В предприятията на компанията работят до 20% от жителите на републиката. "Шериф" отдавна контролира парламента, а от 2016 г. - и президента на страната, който е също негово протеже."
Какво представлява футболният клуб "Шериф"
Клубът не е от активите, които носят големи приходи на холдинга на Виктор Гушан. По данни на Transfermarkt за 24-годишното си съществувание "Шериф" е заработил от продажба на играчи едва 14.6 млн. евро - малко над 600 000 годишно. Рекордният трансфер е на Резван Кочиш в "Локомотив" (Москва) за €2.6 млн. през 2006 г.
Разходите за купуване на играчи през този период е само 5.5 млн. евро - просто клубът предпочита да подписва със свободни агенти или да взима играчи под наем. Особено активно сега работи на африканския и латиноамериканския пазар, а за слабоизвестните футболисти "Шериф" е възможност да блеснат в Европа.
Пък и клубът редовно играе в Европа, защото има 19 титли за 21 сезона. Преди тазгодишното влизане в Шампионската лига "Шериф" 4 пъти попадна в групите на Лига Европа.
Инициатор за създаването на клуба е лично Виктор Гушан. Дотогава в Тираспол играеше "Тилигул" - един от първите частни клубове в СССР. Негов собственик бе бизнесменът Григорий Корзун, който в местния текстилен комбинат започва да шие облекла на "Адидас" - много търсени в Съветския съюз. През 1991 г. "Тилигул" става втори в първа лига на СССР и печели промоция във Висшата лига, но Съветският съюз се разпада и в следващия сезон "Тилигул" започва в първенството на независима Молдова.
През 90-те години тимът 6 пъти става вицешампион, все след "Зимбру" (Кишинев). Тогава на сцената излиза Гушан. Сформираният през 1997 г. "Шериф" за две години преминава през две долни дивизии и през 1999 г. дебютира в елитния молдовски футбол.
Гушан от самото начало залага на легионери - първият гол за "Шериф" във висшата дивизия вкарва нигериецът Едуард Анямке. Освен него в дебютния сезон в елита за тима играят футболисти от Румъния, Литва, Грузия и Украйна.
Румънският халф Флорин Мотроч си спомня така мотивационните методи на Гушан:
"Беше почивка на мача, губехме срещу някакъв отбор в резултата - разказа той пред румънското радио GSP. - Гушан влезе в съблекалнята, хвърли на пода граната и излезе. Всички онемяхме от ужас, но гранатата не се взриви. След 2-3 минути той се върна и ни каза: "Ако не изравните, след мача гранатата ще е истинска."
Според Мотроч, в Тираспол в онези години обстановката била тежко криминална и не било никак безопасно да си вечер по улиците. "Но ние знаехме, че надписът Sheriff на клубните анцузи осигурява най-добрата защита. Никой не би се осмелил да направи нещо на човек, свързан с "Шериф", пояснявя той.
От сезон 2000/01 "Шериф" е абсолютен доминатор в молдовския футбол и никой отбор няма шансове да го доближи. Точният бюджет на клуба никога не се разкрива, но работещи в Молдова футболни специалисти твърдят, че той е абсолютно конкурентен с водещите клубове от източноевропейските шампионати, а заплатите на играчите са 5-10 пъти по-големи от тези на футболистите от другите отбори в страната.
Българската следа
От създаването на "Шериф" до момента в отбора са играли и трима българи. Бившият вече национален вратар Владислав Стоянов бе там от 2010 до 2012 г. и изигра 54 мача, като участва в спечелването на две шампионски титли и една купа на Молдова.
Настоящият национален вратар Георги Георгиев се задържа малко през 2013 г. и записа участия основно в контроли, след което бе преотстъпен. Нападателят Исмаил Иса пък бе там от 2013 до 2015 г. През това време спечели една титла на страната.
