Медия без
политическа реклама

Зимни олимпиади: Делегациите ни по-големи, спортистите по-малко

На игрите в Пекин `22 българските състезатели ще са едва 16 и нито един няма шанс за призово класиране

На 22 декември в Мадона ди Кампильо и на 25 януари в Шладминг Алберт Попов постигна най-доброто си класиране в слалом за Световната купа този сезон - 11-о място. Дори да повтори в Пекин това постижение, то пак ще е далеч от 6-ата позиция на Петър Попангелов на олимпиадата в Сараево `84.
ЕПА/БГНЕС
На 22 декември в Мадона ди Кампильо и на 25 януари в Шладминг Алберт Попов постигна най-доброто си класиране в слалом за Световната купа този сезон - 11-о място. Дори да повтори в Пекин това постижение, то пак ще е далеч от 6-ата позиция на Петър Попангелов на олимпиадата в Сараево `84.

Зимните олимпийски игри в Пекин (4-20 февруари) се очертава да бъдат едни от най-постните откъм продукция на български спортисти в последните две десетилетия. Индикации за това дават както отказването от активна дейност на някои от асовете ни (сноубордистката Александра Жекова и биатлониста Красимир Анев), така и резултатите от настоящия сезон на нашите състезатели.

И не на последно място, самият факт, че делегацията ни в Пекин 2022 ще е най-малката от 38 години насам. За игрите в Китай квоти извоюваха едва 16 български спортисти, което е сравнимо с 16-те ни олимпийци в Сараево `84. На всички други зимни игри за този период имахме винаги повече представители: Калгари `88 (22), Албервил `92 (30), Лилехамер `94 (17), Нагано `98 (19), Солт Лейк Сити `02 (23), Торино `06 (21), Ванкувър `10 (19), Сочи `14 (18), Пьонгчанг `18 (21).

Прави впечатление и че в последните години, докато олимпийците ни намаляват, размерът на делегацията ни нараства, т.е. - увеличават се техническият, медицинският и административният персонал. В Сочи 18-те ни състезатели бяха придружени от 23 длъжностни лица (общо 41 души), в Пьонгчанг съотношението вече бе 21 към 26 (общо 47), а сега е 16 към 27 (общо 43), което бележи най-голям "превес" на страничния персонал в отбора.

Но не това е големият проблем, а фактът, че

 

зимните спортове у нас са с все по-затихващи функции

 

и трудно можем да очакваме някаква "светкавица" по пистите и площадките в Китай. 

На трите предишни олимпийски игри неизменно се разчиташе на медал от Александра Жекова и тя неизменно бе в спора за медалите на сноуборд кроса, обаче постигна максимум 5-о (Сочи) и 6-о (Пьонгчанг) място. Сега, когато тя вече се отказа, в сноуборда надеждата ни се казва Радослав Янков.

Но проблемът при 31-годишния чепеларец е, че неговите силни години бяха между 2015 и 2017 г., когато спечели Световната купа. Янков не можа да реализира този си потенциал в Пьонгчанг, когато не преодоля квалификациите в паралелния гигантски слалом (19-о място). Този сезон резултатите му са далеч от асовете, като той успя само два пъти да стигне до 7-о място, и то в средата на декември.

Най-доброто българско представяне (извън това на Жекова) на игрите в Корея преди 4 г. бе на ски скачача Владимир Зографски - 14-о място. Този сезон бившият световен шампион за младежи два пъти бе 12-и за Световната купа, но в останалите състезания завършваше все извън Топ 30, което е ясен индикатор, че при него ще е трудно попадане дори в челната десетка в Пекин.

Добър сезон като за български скиор прави Алберт Попов. В четири слалома за Световната купа той влезе в зоната на точките - 11-и в Мадона ди Кампильо и Шладминг, 12-и във Венген и 16-и във Вал д`Изер, но да се очаква на игрите по-добро класиране от това е в сферата на фантастиката.

Още по-нереално е да разчитаме на другите ни двама скиори алпийци. Да, Камен Златков бе сензационно 19-и в Мадона ди Кампильо, но след това няма нито един завършен слалом за СК. А Ева Вукадинова пък не е участвала в кариерата си на нито едно голямо състезание - дори за Европейската купа...

 

Най-многобройната българска група

 

в Пекин 2022 ще са биатлонистите - 4 мъже и 4 жени, достатъчни да имаме щафети (там бе и най-доброто ни класиране в този спорт на игрите в Пьонгчанг `18 - две 16-и места). Но няма на каква база да разчитаме на чудеса от тях.

Владимир Илиев, който след отказването на Красимир Анев се превърна в неоспоримия лидер на тима, ще запише своето 4-то олимпийско участие, но в Пекин едва ли ще сътвори сензация като тази на световното в Йостерсунд (Шв) през 2019-а, когато взе сребърния медал на 20 км индивидуално. През този сезон Спортист №1 на България за 2019 г. има само едно 13-о място (на преследването в Руполдинг), а във всички останали стартове завърши извън Топ 25.

Неговата годеница и лидер на женския отбор Милена Тодорова - трикратна медалистка от световното за девойки през 2020 г., няма по-предно класиране от 22-ро място (на 15 км в Антхолц). А останалите от тима са твърдо в миманса на световния биатлон: Даниела Кадева (максимум 61-во място този сезон), Лора Христова (едва един старт за СК - 113-о място), Мария Здравкова (два пъти 86-а), Димитър Герджиков (46-и на 20 км в Антхолц), Антон Синапов (67-и на спринта в Хохфилцен) и европейският шампион за юноши Благой Тодев (57-и на спринта в Йостерсунд).

Що се отнася до щафетните бягания - през сезон 2021/22 мъжете имат най-добро класиране - 15-о място, жените бяха 20-и в Хохфилцен, а смесените ни формации са все извън Топ 20, така че и тук не може да се очаква изненада.

Останалите спортисти в скромната ни делегация вероятно също ще са

 

просто фон на състезанията

 

Фигуристката Александра Фейгин показа възможности за 20-о място на европейското първенство преди две седмици и дори повторение на това класиране ще е успех за нея в Пекин.

Ски бегачът Симеон Деянов участва само в един уикенд за Световната купа (в Давос през декември) и завърши 84-ти в спринта и 82-ри на 15 км. На всичкото отгоре той дори не успя да замине навреме за Китай, след като даде положителен тест за коронавирус и бе поставен под карантина. Деянов със сигурност ще пропусне първото си състезание, а дали ще участва в другите две зависи от пробата му на 7 февруари.

Що се отнася до спускача с шейни Павел Ангелов - неговите класирания този сезон са около и под 30-о място, но това въобще не е изненада за държава, която дори не разполага с леден улей.

Такава е картинката - нерадостна. Но за нея огромен "принос" има над 30-годишната държавна политика за съсипване на спортната база в България, допринесла за унищожаването и на малкото добри неща, което имахме в зимните спортове. Затова просто да си пожелаем нашите спортисти да покажат максимума от своите възможности, пък ако имат голям късмет, може да ни зарадват с някое класиране в Топ 10.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата