Стотици хиляди убити и ранени, напълно разрушени градове, най-масовата емиграция от Русия и превръщането на страната в основния световен агресор - това е резултатът от една година война на Русия срещу Украйна.

1. За една година на украинска територия загинаха повече мирни граждани, отколкото за предходните 8 г.

Оправдавайки военната агресия срещу Украйна Путин и руската пропаганда повтарят, че една от целите е "да се спасят хората в Донбас". По данни на ООН обаче за 1 година война в Донецка и Луганска области са загинали повече мирни жители, отколкото за предишните 8 години. От началото на конфликта в Донбас през 2014 г. до 2021 г. броят на цивилните жертви възлиза на 3400 души. По данни от доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за периода 2017-2020 г., броят на цивилните жертви е 946 души.

Само за една година от началото на войната в цяла Украйна по официални данни са загинали над 7000 мирни граждани, от които 438 деца. Още 11 662 са били ранени. Но жертвите са много повече, особено в окупираните от руските войски Мариупол, Лисичанск, Попасна и Северодонецк. Сътрудниците на руския следствен комитет през декември заявиха, че са открили в Мариупол телата на 3000 мирни жители. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко обаче говори за 22 000 загинали. За 2000 загинали мирни граждани в Северодонецк, Лисичанск, Рубежное и Кременна съобщава съветникът на губернатора на непризнатата Луганска народна република Анна Сорока.

2. Русия унищожи почти 150 000 жилищни сгради в Украйна

Въпреки постоянните клетви на Русия, че нейната армия обстрелва само военни обекти в Украйна, за година са унищожени или повредени почти 150 000 жилищни сгради, над 3000 учебни заведения и над 1000 болници. Ударени бяха и почти 600 енергийни обекта, половината от които вече са възстановени. Президентът на Украйна Володимир Зеленски отбеляза по този повод, че "студът, гладът, тъмнината и жаждата не са толкова страшни и смъртоносни за нас, както вашите дружба и братство". "Без вас, или без топлина, светлина и вода? Без вас", отсече той.

Освен това Русия е унищожила над 1300 културни, религиозни, спортни и туристически обекта. Според международното право това е отделен вид военно престъпление.

3. Руската армия е загубила почти 200 000 души загинали и ранени

По данни на украинския Генщаб за една година война Русия безвъзвратно е загубила над 145 хиляди военни (убити или тежко ранени), което е 18% от нейната армия. Официалните лица на САЩ и други западни държави смятат, че загубите приближават 200 000 души. Заради войната смъртността сред младите руснаци от 18 до 35 години е нараснала с 23%.

Войната изтощи запасите на руско оръжие и техника. Най-силен е ударът по танковете и бронираната техника. По различни данни армията е загубила от 45 до 95% от своите танкове и от 18 до 36% от бронетехниката. Армията на практика е без дронове, чието производство е спряно, тъй като изисква вносна електроника. 

4. Украйна вече си върна половината от земите, окупирани от Русия

Плановете на руското ръководство да превземе Киев за три дни се провалиха. Нещо повече - Украйна освободи голяма част от окупираната от началото на войната територия. За година Въоръжените сили на Украйна си върнаха над 60 000 кв.км. Това е половината от територията, която Русия окупира в началото - над 125 000 кв.км (без да се смятат анексираните по-рано Крим, Донецка народна република и Луганска народна република). Последният по-крупен успех на руската армия на фронта стана превземането на Северодонецк през юли 2022 г. Оттогава Русия се опитва неуспешно да превземе Бахмут.

5. Само Северна Корея признава "референдумите" на анексираните украински територии

Руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че по-голямата част от страните подкрепят Русия, но се боят да демонстрират това. Засега обаче само Северна Корея подкрепя анексирането на украинските територии. "Референдумите" не са признати дори от уж съюзниците на Русия като Турция, Китай, Индия, Иран, Беларус.

6. НАТО не е в нокаут, а във възход

Една от основните причини за нахлуването в Украйна според Путин е разширяването на НАТО и приближаването ѝ до руските граници. В своето обръщение на 24 февруари 2022 г. той спомена НАТО 9 пъти. Ако се следва неговата логика, войната трябваше да спре разширяването на НАТО и да отслаби алианса. Но се получи точно обратното.

Украйна преговаряше за влизане в НАТО над 16 години ("ускореният диалог" започна през 2005 г.), но към есента на 2021 г. изобщо нямаше яснота по въпроса. Не ѝ бяха дадени гаранции за приемане нито след руската анексия на Крим през 2014 г., нито след въоръжената подкрепа на руските сепаратисти в ЛНР и ДНР. Сега обаче членството на Украйна в НАТО не се поставя под въпрос и това вероятно ще стане след края на войната.

Спорно е дали влизането на Украйна в НАТО би навредило кой знае колко на Русия, която граничи с 16 държави, 6 от които са членки на НАТО - Полша, Литва, Латвия, Естония, Норвегия и САЩ. След нападението срещу Украйна към НАТО решиха да се присъединят още две съседки - Швеция и Финландия. Неутрална не остава даже Швейцария - над 50% от населението ѝ вече подкрепя активизирането на връзките с Алианса. Това показва, че НАТО не само не отслабва, но и се засилва. Даже в Азия популярността на НАТО расте - Япония и Южна Корея за първи път в своята история взеха участие в заседание на НАТО, макар че техните страхове са свързани повече с Китай.

Не бе нанесен и "съкрушителен удар" по САЩ. През 2022 г. САЩ увеличиха продажбата на оръжие в Европа, а капитализацията на най-големите американски оръжейни компании - Lockheed Martin, Raytheon, Northrop Grumman, General Dynamics - нарастна с 20–40% спрямо 2021 г.

През 2022 г. САЩ доставиха 2,5 пъти повече газ на Европа от година по-рано. Същото се случва и с доставките на американски нефт за Европа - американските петролни компании спечелиха $200 млрд. за половин година след началото на войната. Така че войната позволи на САЩ изцяло да изместят Русия от европейския енергиен пазар.

7. До 1/4 от бюджета на Русия отива за войната

По различни оценки през 2022 г. Русия е похарчила за войната над $82 млрд., или около 1/4 от бюджета си. Точните суми не са известни, защото още през юни финансовото министерство засекрети информацията за бюджета, а през ноември престана изобщо да публикува актуална информация за разходите. Но е известно, че разходите на федералния бюджет се оказаха с 8 трилиона рубли (31% повече от планираните).

8. На територията на Русия от обстрели са загинали поне 39 души

"Нашата главна задача е да гарантираме съхраняването на Русия", каза Путин в началото на февруари 2022 г. Но стана точно обратното. Още от първите дни на войната граничните региони като Белгородска, Брянска и Курска области попаднаха под обстрел. Жителите на 40-хилядното градче Шебекино са подложени на обстрел всеки ден по няколко пъти.

По данни на "Новая газета. Европа", за 11 месеца война на територията на Русия и анексирания Крим са загинали 36 души, а 132 са ранени. Повредени са над 1000 граждански обекта, сред които поне 850 жилищни сгради. Обстрелите зачестиха от септември насам, когато ВСУ започна контранастъпление. Руската ПВО отразява само една от пет въздушни атаки. 

9. 20 000 руснаци са задържани за антивоенна позиция

Въпреки репресиите, руснаците продължават да протестират срещу войната. По данни на правозащитния проект "ОВД-инфо", който води статистика на репресиите в Русия, за година са задържани 20 000 души. Над 5500 души са били глобени за т.нар. дискредитация на армията, а срещу 442 са заведени наказателни дела. Кремъл наказва всеки, дръзнал да напише или говори за убийствата и мъченията на мирни граждани в Мариупол, Буча, Краматорск, Херсон... Или за смъртта на хиляди руснаци във войната. Най-строги присъди получиха депутатите в местните парламенти Иля Яшин и Алексей Горинов - съответно 8.5 г. и 7 г. колония със строг режим.

10. Напълно унищожени са независимите медии

Руските власти се борят и с независимите от Кремъл източници на информация. От началото на войната Роскомнадзор е изтрил или блокирал 30 000 материала с призиви за митинги, 120 000 материали с "фейк" новини за войната, блокирал е всички независими руски медии и над 600 украински сайта, както и десетки чужди медии. От търсачките "Яндекс" и Mail.ru са премахнати над 12 000 материала, противоречащи на позицията на Кремъл. Повечето известни журналисти и блогъри бяха принудени да напуснат Русия.