Очакваното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна не само се забави, но и в крайна сметка не постигна целите си. За половин година военните позиции на страните не са се изменили съществено - Украйна не можа да освободи големи територии, а отчаяните опити на руските войски да изземат инициативата доведохо само до огромни загуби в жива сила и техника. Изглежда, че конфликтът окончателно мина във фаза "война на изтощението", когато двете страни се опитват да решат проблема със снарядния глад - и ако на помощ на Русия се притече Северна Корея, то западните съюзници на Украйна тепърва ще увеличават производството на боеприпаси, с които след края на Студената война има проблеми.

От началото на 2023 г. в Украйна, а и на Запад възлагаха големи надежни на контранастъплението на ВСУ, което трябваше да освободи териториите, останали окупирани след края на настъплението през 2022 г. За операцията бе доставена тежка техника, в това число западни танкове и бойни машини за пехотата, няколко украински бригади минаха подготовка в страни от НАТО. Планираше се ВСУ с мощни удари механизираните сили, при поддръжката на артилерията, да пробият руската отбрана и да разгромят войските на противника. Половин година по-късно вече е ясно, че желаните резултати не са постигнати - ВСУ не успяха да освободят нито един крупен населен пункт, нито да пробият руската отбрана в цялата й дълбочина, за да излязат на оперативен простор. Операцията още в самото начало се отклони от плана - на запорожкото направление пред ВСУ стоеше задачата да освободи село Работино още в първия ден на настъплението, а това се случи едва след два месеца, в края на август. След това ВСУ прекратиха настъплението тук и прехвърлиха действащите там бригади на морската пехота в Херсонска област, както и в района на Бахмут, където руснаците иззеха инициативата и си върнаха позициите, загубени в хода на украинското контранастъпление.

Защо стана така?

Руското командване се подготви добре за украинското контранастъпление, приспособявайки се към съвременните реалии за водене на война - бяха построени хиляди километри отбранителни линии /достигащи до 30 км в дълбочина/, бяха създадени полета с мини, при това с по-голяма плътност, отколкото изискват съветските устави - до 5 мини на кв.км. А средствата за разминиране, предадени от западните партньори на Украйна, се оказаха крайно недостатъчни. Освен това ВСУ не получиха за началото на контранастъплението далекобойните ракети ATACMS и изтребители F-16. Липсата на ефективна подкрепа от въздуха и ограничените възможности за удари на 60 км /докъдето стигат ракетите на HIMARS/ не позволиха да се води пълноценен общовойскови бой, предполагащ взаимодействие на всички видове войски.

Руската армия имаше достатъчно време, за да изгради солидни окопи

Подготовката на украинските войници на Запад пък, макар да създаде безценни тактически навици, не беше адаптирана за особеностите на руско-украинската война. В материал на Института за съвременна война към американската военна академия Уест Пойнт се казва, че САЩ са допуснали същата грешка, както в Афганистан и Ирак, опитвайки се да научат партньорите "да воюват като американци". В курсовете за подготовка се наблягало на маневрите, а използването на дронове, което е една от отличителните черти на тази война, изобщо го нямало в учебната програма. Немските инструктори пък съветвали танкистите "просто да заобикалят" минните полети - което при плътното миниране на практика е невъзможно.

Всичко това даде основание на руското военно-политическо ръководство да е оптимистично настроено - особено на фона на значителния ръст на производството на въоръжение и боеприпаси, стремителното превъоръжаване на армията, както и набирането на стотици хиляди доброволци. Затова и

руската армия мина в настъпление.

Първо това се случи на купянското направление в Харковска област, която ВСУ освободиха през есента на 2022  г. Отначало руснаците успяха да превземат три неголеми села и дори да пленят шведска CV90 — първият образец западна тежка техника, която бе изпратена в тила и демонстрирана от министъра на отбраната Сергей Шойгу.

Но в резултат на украинските "стабилизационни мероприятия" руснаците бързо бяха принудени да напуснат заетите позиции, след което линията на фронта тук не се е променяла съществено. За много месеци боеве руснаците така и не успяха да стигнат до Купянск и река Оскол, независимо от дефицита на личен състав на Украйна и проблемите с тактиката на ВСУ на това направление. Един от украинските военни отбелязва доброто взаимодействие на щурмовите групи, аероразузнаването и работата с дроновете на противника. Но резултатът е един и същ: "Изминава два километра пеша, за да попадне след това на картечница и да умре за две секунди - това е реалният живот на руският щурмовик. Важното е, че го обстрелват с касети, че към него летят мини. Той напира, за да стигне до окопа и да скочи в него".

Подобни самоубийствени атаки описват и руските военни кореспонденти, които остро разкритикуваха командването на неподготвения щурм на Бахмут в опит да се превземат наскоро загубените Андреевка и Клещеевка. "Уважаеми отговорни другари! Разберете най-накрая - всички тия глупави гонитби продължават да погребват хора в необмислени и неосигурени контраатаки! Отбраната ни може да рухне! Защото няма да има кой да я удържа! Хората свършват!", написа военнослужещият Святослав Голиков, който води и един от популярните Z-канали в Телеграм. Той твърди, че ситуацията край Бахмут е довела до оставката на командващия едноименната групировка Андей Сичев. Оттогава руснаците успяха да стабилизират фронта и даже да се придвижат южно и северно от града, но като цяло тактиката им не се промени.

Украйна също минира плътно подстъпите към своята линия на отбрана

Главното събитие на есента на тази година стана руското настъпление в района на Авдеевка в Донецка област. Този град от осем години е на линията на фронта и е обект на постоянни атаки и обстрели. За година и половина след началото на руското нахлуване руските сили успяха частично да обкръжат Авдеевка от юго-запад и северо-изток. Успехите бяха постигнати с цената на тежки загуби на руски мобилизирани по време на зимното настъпление през 2022-2023 г. След половин година относително затишие на този участък руското командване очевидно реши да насочи усилията си точно тук.

Първоначалният план очевидно бе да се обкръжи Авдеевка с едновременни удари от юго-запад и северо-изток, да се пререже единственият асфалтиран път, по който се снабдява градът, или поне да се вземе под огневи контрол, като се принуди украинският гарнизон да се оттегли по черни пътища или да се сражава в условията на нарушена логистика. Нещо подобно се опита да направи частната военна компания "Вагнер" край Бахмут. Тогава руснаците не успяха да прережат пътя от Часов Яр, но затрудниха логистиката на ВСУ, които редовно губеха техника от обстрела.

Руското настъпление започна като по учебник - с масирана артилерийска подготовка.

След това в бой влизаха колони с танкове и бойни машини на пехотата. Към края на първия ден на настъплението Z-каналът "Военный Осведомитель" констатира, че "да се завърши цялата операция по обкръжението за един ден, както смятаха някои коментатори и наблюдатели, не е възможно. Предстоят дни на тежка и монотонна бойна работа". Авторите на канала даже започнаха да сравняват ситуацията с настъплението на ВСУ в Запорожието, жалвайки се от мащабните отбранителни позиции и минните полета, заради които руската армия е принудена да се придвижва в колони. Социалните мрежи бяха залети със снимки и видео на унищожена техника. Според анализаторите в района Русия е загубила поне 265 единици техника (в това число 84 танка и 153 бронирани машини), а ВСУ - само 20 повредени машини. Руските загуби на бронетехника при щурма на Авдеевка са сравними с всички украински загуби за почти половин година контранастъпление на Запорожкото направление - минимум 92 танка и 187 бронирани машини. Въпреки това руснаците не оставят опитите си да превземат Авдеевка.

Като цяло руското контра-контранастъпление на нито един участък

не се е приближило до постигането на стратегическите цели

- разгром на ВСУ или установяване на пълен контрол над Донецка област. То обаче демонстрира, че независимо от изтощението на отделни части и съединения в хода на отразяването на украинското контранастъпление, са подготвени достатъчно резерви, които да атакуват едновременно в няколко направления. От друга страна обаче използването на тези резерви показва, че руснаците не са извлекли никакви уроци от провала на собственото си зимно настъпление и от неуспехите на ВСУ.

Междувременно ВСУ започна да пробива нови участъци от фронта - в Херсонска област.

След оттеглянето на руските сили от десния бряг на Херсонска област и освобождаването на Херсон фронтът в района минаваше по Днепър. Оттегляйки се, руснаците взривиха всички мостове, така че командването на руската групировка "Днепър", отговаряща за отбраната по левия бряг на реката, се чувстваше в сравнителна безопасност - украинците явно не бяха в състояние да прехвърлят през пълноводния Днепър крупни сили, а още повече да се закрепят на плацдарм под ударите на руската артилерия и авиация.

В полза на ВСУ в това направление обаче действаха три фактора. Първо, десният бряг на Днепър е значително по-висок от левия, което дава преимущество в наблюдението и насочването на артилерийския огън. Второ, в района на Херсон и не само има множество практически безлюдни острови с тесни протоци, които облегчават придвижването по вода. Трето, заради своята второстепенност групировката "Днепър" стана донор на резерви за отпор на украинското контранастъпление в други райони.

Активността на украинските сили на днепърските острови започна още през февруари 2023 г., когато ВСУ издигнаха украинския флаг на Потьомския остров край Херсон. Руското командване отначало не обърна голямо внимание на боевете в делтата на Днепър. Ситуацията не се измени дори след десанта на малки украински групи на левия бряг край разрушения Антоновски мост. В продължение на много седмици там имаше интензивни боеве, макар че назначеният от Русия "губернатор" на Херсонска област Владимир Салдо "прочисти" района още на 1 юли. Украинската артилерия и дронове възпрепятстваха достъпа на руснаците до моста по единствения път, докато бойците на ВСУ се укриваха от обстрелите под моста и в къщите на съседното село. Плацдармът не бе ликвидиран дори след използването на ракети "Искандер". В  крайна сметка руското командване се отказа от опитите си да изтласка украинците от левия бряг. Те пък започнаха да разширяват плацдарма си.

Най-крупният десант стана в средата на октомври в района на населения пункт Кринки, където ВСУ успя да се закрепи и бавно, но сигурно се придвижва към най-близкия път с цел да усложни руското снабдяване на този участък и да създаде опасност за съседните села Пойма и Песчановка. Руското командване най-после осъзна сериозността на ситуцията, за което говори спешното назначаване за командващ на групировката "Днепър" на ген.полковник Михаил Теплински, който дотогава бе зам.командващ Обединената групировка на войските в Украйна. Според Z-кореспондентите той е най-способният руски генерал. ВСУ го посрещнаха с удар по щаба на групировката "Днепър", при който загинаха няколко от заместниците на Теплински, но самият той се оттърва невредим.

Русия продължава да се опитва да спре украинските войски тук, които въпреки че продължават да са малки групи, й създават доста главоболия. За това говори и фактът, че край Кринки са прехвърлени 810 бригада на морската пехота и два полка на 104 десантно-щурмова дивизия.

Всички описани операции са обединени от това, че атакуващата страна

не успява да заеме значителна територия или да разгроми отбраняващите се.

Това се потвърждава и от статията и интервюто на главнокомандващия ВСУ Валери Залужни в The Economist. В тях той сравнява ситуацията на фронта с Първата световна война, когато развитието на технологиите също довежда до патова ситуация на фронта. Ако преди 100 г. причината е широкото разпространение на картечниците и винтовките, които рязко увеличават мощта на окопалата се пехота, сега предимство дават аероразузнаването, средствата за връзка и високоточното огнево поражение. Това позволява на двете страни да откриват и своевременно да унищожават крупни концентрации на бронетехника и пехота на противника още на етапа на прехвърлянето, преди те да са влезли в бой.

Според Залужни изходът е в нова технологична революция на бойното поле. В частност генералът споменава масово използване на дронове за претоварване на ПВО на противника, развитието на средствата за радиоелектронна борба за противодействие на руските дронове, внедряване на нови технологии за разминирани, нарушаване на логистиката на противника с помощта на далекобойни ракети, в това число и украинско производство, и активна подготовка на резервите с привличането на западни инструктори. Всичко това би трябвало да даде на ВСУ превъзходство и да изведе войната от позиционната фаза, която е опасна в дългосрочна перспектива, към маневрена - т.е.

да се мине от взаимно "изтощение" към "съкрушаване" на руските сили.

Предлаганите от Залужни мерки имат по-скоро асиметричен характер. Важен фактор за по-нататъшния ход на войната ще е изчерпването на запасите от тежка техника и боеприпаси в страните от НАТО, които те могат да дадат на Украйна, без да застрашават собствената си сигурност. Единствената страна, която разполага в момента с обширен запас от въоръжение, са САЩ, но там помощта е блокирана от републиканците.

Ситуацията се усложнява и от недостигът на производствени мощности на военно-промишления комплекс на страните от НАТО след края на Студената война. Най-красноречивият пример е провалът на програмата на ЕС за доставка на Украйна на 1 млн. артилерийски снаряди - за първото полугодие са предадени само 300 000. В същото време КНДР достави на Русия над 1 млн. снаряди. Отделно Израел също получава от запасите от боеприпаси, които могат да идат за Украйна.

Аналитиците Роб Ли и Майкъл Кофман смятат, че изходът от ситуацията е

в увеличаването на производството на  FPV-дронове и боеприпаси към тях,

тъй като за страните от НАТО е по-лесно да организират това производство, отколкото на снаряди /САЩ планират да произвеждат 100 000 снаряда месечно едва през 2025 г./. Други аналитици добавят, че 2024 г. ще е изключително тежка за Украйна заради намалените доставки и че ВСУ ще трябва да мине към отбрана и възстановяване на боеспособните части, участвали в боевете през 2023 г.

Украйна вече беше в подобно положение - през лятото на 2022 г., когато руснаците имаха смазващо артилерийско производство. Тогава руската армия употребяваше по 60 000 снаряда на ден, а ВСУ - 10 пъти по-малко. В резултат руската армия успя да окупира няколко по-големи населени пункта - Попасна, Рубежное, Северодонецк, Лисичанск, но така и не успя да реализира преимуществото си докрай и да разгроми украинските сили. Тогава ситуацията бе променена от ударите с HIMARS по руските складове за боеприпаси. Сега обаче руснаците са разхвърляли логистиката си и са изнесли складовете си извън обсега на HIMARS от 60 км.

Още един немаловажен фактор може да стане повторението на "енергийния терор" от зимата на 2022–2023 г. Смята се, че украинската ПВО и енергийната инфраструктура са по-добре подготвени за нови обстрели, но и руснаците са натрупали значителни запаси от ракети.