Войната в Украйна окончателно премина в позиционна: нито една от страните не може да проведе крупна операция, без да изразходва за нея неприемливо много ресурси - техника, боеприпаси и хора. В обсъждането на бъдещата стратегия на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ вместо контранастъпление все по-често се говори за стратегическа отбрана. За това говори например бившият главнокомандващ ВСУ Виктор Муженко, който обаче изрично уточнява, че Киев съхранява "потенциалната възможност да разгроми окупационните войски на територията на Украйна", ако грамотно разработи и реализира тази стратегия. За "годината на стратегическата отбрана" се говори и в голям доклад, подготвен от министерството на отбраната на Естония.
Позиционната война, когато линията на фронта не претърпява значителни изменения, независимо колко интензивни са боевете, е принудително състояние. Тя е война на изтощението. За разлика от маневрената война
целта не е разгром на армията на противника,
превземане на градове или територии, излизане на някакви стратегически важни позиции, а снижаване на боеспособността на армията на противника. Сама по себе си, тя не може да завърши с победа - по-скоро води до ситуация, когато изтощената страна се съгласява на отстъпки, или пък създава условия за преминаване на войната в по-активна фаза.
От есента на 2022 г. до края на лятото на 2023 г. в Украйна и на Запад говореха за важността на лятното контранастъпление и се готвеха да побеждават на фронта именно с решителен удар. Но след края на това настъпление, което не постигна поставените цели, стана ясно, че Киев ще трябва да влезе в дълъг конфликт на изтощение с Москва. При това в Кремъл са убедени, че военният, икономическият и демографският потенциал на Русия е по-голям от този на Украйна. А руското ръководство очаква и чуждестранната помощ за Украйна да се прекрати, защото Западът ще се умори от войната по-бързо от Русия. Тезите прозвучаха и по време на "директната линия" на руския президент Владимир Путин на 14 декември, когато той заяви, че руската финансово-икономическа система е солидна, а армията е боеспособна, за разлика от тази на Украйна, която "се опитва нещо там да съхрани, но почти нищо не произвежда", "всякакъв боклук й доставят, но този боклук в един момент ще свърши, и съдейки по всичко, вече привършва".
Бъдещата подкрепа за Украйна наистина е доста неопределена - в САЩ съдбата на помощта ще се решава от Конгреса през януари, Европа също не може да утвърди новото финансиране на нуждите на Украйна. Както отбелязват от американския Институт за изучаване на войната, "внезапното прекратяване на западната помощ вероятно, рано или късно, ще доведе до загуба на способността на Украйна да сдържа руската армия".
Украйна и нейните партньори се опитват да решат този проблем с разработването на дългосрочна стратегия. САЩ обаче смятат, че целта трябва да е "запазване на териториите, които контролира ВСУ", когато украинците искат да водят по-активни бойни действия с използването на далекобойно високоточно оръжие.
Войната на изтощение не е изгодна за нито една от страните
и нито руската, нито украинската аармии планираха да преминат към нея.
През февруари 2022 г. Русия опита класически блицкриг с пробив към Киев и завладяване на поне половината Украйна. Когато не успя да превземе Киев, а придвижването на юг спря, Русия започна настъпление в Донбас, което също бе решително и по характер, и по цели: руската армия искаше да обкръжи и да унищожи крупна украинска групировка. Но и тук не успя - на юг украинската отбрана устоя, а на север настъплението завърши с поражение.
В началото на септември 2022 г., използвайки ниската плътност на руските войски в Харковска област, ВСУ успяха да проведат есенно настъпление, освобождавайки големи територии, а след това принудиха Русия да изтегли войските си от Херсон.
Впоследствие обаче и двете страни не можаха да планират и проведат нито една крупна операция и да постигнат забележителен успех. В хода на лятното контранастъпление ВСУ се вклиниха в руската отбрана на 30 км, но не постигнаха поставените цели - изход на Азовско море или поне освобождение на град Токмак, намиращ се на половината път към крайбрежието.
Така че войната стана позиционна още през зимата-пролетта на 2023 г., а лятното настъпление на ВСУ само нагледно показа колко е трудно да се промени това положение.
Защо се стигна до позиционен тупик?
След руската мобилизация на фронта от двете страни се оказаха съизмерими по размер групировки, чиято численост позволява да се насити отбраната с достатъчно хора, за да се изключи възможността от пробив с неголеми групи. Ситуацията се усложнява и от факта, че всяка от страните успя да се подготви за отбрана, изкопавайки траншеи, оборудвайки огневи точки и минни полета. И двете страни използват целия арсенал на разузнаването, за да контролират територията на противника. Това усложнява тайното съсредоточаване въоръжени сили - понякога между откриването и поразяването на целите изминават само няколко минути. Евентуален пробив с големи групировки пък е почти невъзможен. Двете страни активно използват дронове, съвременните системи за разузнаване също се подобряват. Украйна получи достъп до информацията от западните спътници и данните от самолетите-разузнавачи, Русия активно използва собствени разузнавателни средства.
Нито една от страните не демонстрира умения да действа с крупни съединения в рамките на общовойскови бой при тясно взаимодействие на различни ударни групи - инженерни, танкови, пехотни, ракетно-артилерийски и авиационни части. Една от причини за това е, че в тази война се появиха толкова нови военни технологии, че тяхното използване все още не е усъвършенствано, а тактическите прийоми, които позволяват борба с тях, още не са отработени. От друга страна, противниците се учат от грешките си.
Какво ще е нужно на Украйна за отбрана?
Тактиката на ВСУ в позиционна война е свързана до голяма степен с това каква чуждестранна техника и въоръжение ще им бъдат доставени. Според израелския военен експерт Давид Генделман, ВСУ ще се нуждаят най-вече от артилерийски боеприпаси, тъй като " на тях се държи и отбраната, и настъплението в руско-украинската война".
"Трябва да бъдат засилени ПВО и ПРО, особено с началото на поредната зимна кампания за удари по инфраструктурата. С това е свързана и доставката от Германия на още една установка Patriot. Трябва да започнат реални доставки за авиацията - например коректируеми бомби, против които ПВО е неособено ефективна. Бронетехниката е по-малко критична в отбрана, отколкото в настъпление", смята израелският експерт. Но главното е мобилизацията на украинската икономика и държава. "Това на първо място касае прехвърлянето на държавата на военни релси, разгръщането на ВПК и въобще мобилизацията на материални и човешки ресурси. Засега Русия се справя по-добре в това отношение", смята той.
Според него Украйна трябва да положи максимални усилия за развитието на собствен ВПК, което да понижи зависимостта й от западните доставки. "Проблемът на доставките е, че западният ВПК също се разгръща бавно и по много категории чисто физически има недостиг... Така че всичко пак опира да собствените украински възможности и усилия", смята той.
Маневрена или окопна?
Документът, разработен от естонските военни, съдържа цели и задачи, които ВСУ може да постави пред себе си, ако реши да воюва с Русия до изтощаване. Сред тях са удари по комуникациите, за да се наруши снабдяването на войските на фронта, натиск върху Черноморския флот, за да се понижи неговата активност, а също и защита на въздушното пространство. ВСУ трябва да продължи да сдържа руското бавно настъпление, като нанася на руската армия максимално възможни загуби. Според разчетите на МО на Естония, Русия може да подготвя не повече от 130 000 военни за половин година. Ако безвъзвратните загуби /убити и ранени без възможност да се върнат в строй/ са 50 000 за половин година, това ще претовари руската мобилизационна система и ще доведе до това на фронта да попадат по-малко подготвени войници, което ще снизи боеспособността на руската групировка.
Отбранителната стратегия не означава, че войските няма да маневрират и да провеждат настъпления. Щурмът на Угледар миналата зима, пролетното превземане на Бахмут, боевете край Авдеевка - това са операции на руската армия, които се вписват в концепцията за позиционна война, както и украинският плацдарм на левия бряг на Днепър и нейното придвижване край Бахмут и в района на Орехов през лятото на 2023 г. Тези операции не доведоха до значителни изменения на линията на фронта, които да променят характера на войната, а бяха изключително кръвопролитни.
Позиционната война изисква и много солидни отбранителни съоръжения. Затова в момента двете страни се занимават със строителство на стотици километри траншеи, противотанкови ровове, заграждения, хектари минни полета, бетонни бункери и др.
Според Моженко стратегическата отбрана предвижда и нанасяне на контраудари. Паралелно Украйна трябва да "преформатира фронта". "Това означава, че трябва да създадем мощен резерв - не само количествен, но и качествен - бригада, корпус, подготвени, снабдени, с висок морален дух", смята той.
Давид Генделман смята, че отбраната изисква по-малко усилия и напрежение от активната война, но времето трябва да се използва за подготовка именно към решителни бойни действия. "Отбраната е по-икономична откъм ресурси, но отново стигаме до перспективата: и загубите, и другите разходи просто се разхвърлят във времето вместо да са накуп при крупно настъпление. Затова ако по време на отбранителния етап няма придвижване към военни релси, това просто отлага неприятностите, а не ги решава", обяснява той.
За това се говори и в доклада на естонските военни. Според тях главната цел трябва да е подкопаване на увереността на Русия, че войната може да приключи през 2024 г. За отбраната на Украйна следващата година ще е стратегическа, защото тя трябва да изгради военна и промишлена база, за да се появи възможност да нанесе поражение на руските войски.
Това мнение се споделя и от главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни, който в своята статия в Economist написа, че главните приоритети са авиацията /която да позволи да се преодолее превъзходството на Русия във въздуха/, радио-електронната борба /жизнено необходима на фона на рязкото увеличение на дроновете на фронта/, системите за контабатарейна борба /артилерията е едно от главните средства за поражение/, инженерната техника за преодоляване на минните полета /които станаха основно препятствие пред настъплението на ВСУ/. И разбира се, хората, които ще освобождават окупираните територии.
Залужни смята, че Украйна може да възстанови своята териториална цялост само чрез военна сила. Но и той признава, че войната вече е от позиционен характер. Според много коментатори главното е в периода на стратегическа отбрана Украйна да не загуби още земи.
