Битката за Авдеевка започна на фона на неспособността на руските сили да обкръжат Бахмут. През март 2023 г. Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ прехвърлиха подкрепления в района на Бахмут, които успяха да организират отбраната на коридора от 3 км, по който се снабдяват войските в града. Но това доведе до недостиг на ресурси по други направления. Руската армия успя да се придвижи в района на Авдеевка, която се оказа в полуобкръжение, което не позволява на ВСУ да използват артилерия и ПВО за защита. Очевидно е, че руското командване битката за Авдеевка е "тренировка" за бъдещите настъпления, които то ще се опита да реализира с голямо преимущество по въздух и в артилерията.

Какво става в Авдеевка?

Авдеевка се намира на север от Донецк и до войната тук живееха около 35 000 души, което е половината от населението на Бахмут. Половината от територията й са химически и металургични предприятия, където ВСУ са организирали своята отбрана.

След началото на мащабното руско нахлуване през 2022 г. отбраната на Авдеевка успешно издържа първите опити за щурм. Но през есента руските сили успяха да заемат местността на югозапад /от страната на пистата на Донецкото летище/ и на северо-изток /по пътя Донецк-Славянск/ от града. Още тогава се създаде опасност от обкръжение на Авдеевка, но руската армия изпитваше недостиг на жива сила, а ВСУ не само удържаха голяма част от позициите си в Донецк, но и минаха в контранастъпление в Херсонска и Харковска области.

През януари 2023 г., след мобилизацията, руската армия отново мина в настъпление. Мобилизираните компенсираха загубите в жива сила, но са неопитни и необучени, което води до огромни загуби при атаките. Въпреки това през март Русия успя да превземе селцето Красногоровка, което щурмуваха безуспешно цяла година. След това бе превзето и селцето Новобахмутовка, което ще позволи руската армия да не повтори грешката, допусната няколко месеца по-рано при Угледар. Там морската пехота на Тихоокеанския флот успя да се вклини в града, но фланговете не успяха да подкрепят атаката и под заплахата от обкръжение, тя бе принудена да се оттегли. От страната на Донецкото летище обаче настъплението на руската армия бе успешно спряно от украинската артилерия.

Руските и западните източници твърдят, че след превземането на Красногоровка Русия е успяла да откъсне изцяло Авдеевка от основните украински сили от север, но никакви визуални потвърждения за това не се появиха за няколко седмици /както и за завладяването на Красногоровка/. Това е необичайно за войната, където и двете страни публикуват доказателства за своите успехи - от успешните настъпления и превземането на населени пунктове до резултатни удари по настъпващите части на противника. От района на север от Авдеевка от няколко седмици няма никакви видеа и снимки. И двете страни забраниха на своите военни кореспонденти и доброволци да посещават района.

Въпреки всичко това може да се твърди, че ВСУ са попаднали в доста сериозна криза в Авдеевка, макар че за непосредствена заплаха за обкръжение засега не може да се говори. Даже в най-лошия за Украйна сценарий, за да обкръжат напълно украинската групировка, руските войски трябва да преодолеят 10 км в отбраната на украинците. Което за война, при която придвижването на настъпващата страна се измерва с десетки метри в денонощие, е много.

Каква е целта на руското настъпление в района?

Очевидната цел е превземане на Авдеевския укрепен район, който може да стане пролог за настъпление по целия фронт в центъра на Донбас. Това засега не е реалистична перспектива: руските войски вече година не могат да пробият отбраната на противника на десетки километри дълбочина. Но и без решителен успех Русия може да извлече ползи от атаките си в Донбас.

Започналото през януари настъпление на руските войски се провежда чрез серии несвързани една с друга операции по различни направления. Тази тактика има очевидни недостатъци - руските войски никъде не можаха да постигнат решителен пробив. Но има и плюс - локалните кризи на различни направления принуждава противника да "разхвърля" резервите си. Най-много руските сили се придвижиха в района на Бахмут, но досега бойците на частната военна компания "Вагнер" не са успели да обкръжат града. ВСУ прехвърлиха няколко бригади тук /над 10 000 души/.

През януари-февруари украинското командване бе принудено да прехвърли сили и в Угледар, за да спре настъплението на руските войски. А през март започна настъплението в Авдеевка. Сега командването на ВСУ трябва да реши колко резерви да прехвърли тук, за да спре придвижването. Украйна не може просто да изостави Авдеевка - за разлика от Бахмут, зад който има втора надеждна линия на отбрана, северното предградие на Донецк е крайъгълен камък за целия украински фронт в централен Донбас. Вероятно командването на Русия смята, че резервите на ВСУ в самия Донбас вече са изчерпани и Украйна ще трябва да прибегне до "неприкосновения си запас" - частите, които се готвят за бъдещото голямо настъпление.

Във всеки случай ВСУ се сблъскат с неблагоприятни обстоятелства при отбраната на Авдеевка - тя е в полуобкръжение, което означава, че снабдяването с боеприпаси е затруднено, а в тила не могат да се разположат необходимите средства за отбрана /артилерия, ПВО, за разузнаване и радиоелектронна борба/.

Всичко това позволява Русия да подложи на систематични и ежедневни бомбардировки от въздуха Авдеевка. Това е първото направление, където руската авиация може да се разгърне и използва ефективно. И веднага показа каква опасност за Украйна представлява руското господство във въздуха. Градът бързо се разрушава /с това и възможните укрития за украинските военни/, а снабдяването е изключително трудно и рисковано.

Защо руската авиация не бе използвана ефективно досега

В началото на войната Въздушно-космическите сили /ВКС/ на Русия се опитаха, но не можаха напълно да унищожат украинската ПВО и авиация. Руското командване постави пред своята авиация твърде много задачи - от удари по комуникациите и обектите на военно-промишления комплекс на Украйна до непосредствена подкрепа за настъпващите войски. Така в началото на март 2022 г. руската авиация, опитваща се да поразява цели в дълбочината на украинската отбрана със свободно падащи бомби от средна височина /както е свикнала в Сирия/, за няколко дни загуби над 10 самолета.

След това активността на ВКС спадна драстично. Вертолетите и изтребителите продължиха да атакуват, но по не най-ефективния начин - чрез неуправляеми ракети /заради дефицита на високоточни/ и на малки височини - за да се предпазят от зенитно-ракетните комплекси, с които западните съюзници снабдиха Украйна, като се стремят да не доближават линията на фронта. Тази тактика не е подходяща за унищоването на укрепления като окопи, бетонни бункери и укрития в домове и мазета, които са в основата на украинската отбрана в Донбас. По същия начин, поради същите причини, действа и малочислената украинска авиация. 

По-голямата част от руската авиация, в това число стотици съвременни самолети (Су-35, Су-30, Су-34), почти не участва в ударни мисии. Има и няколко изключения - например при щурма на Мариупол, където украинските войски се оказаха в обкръжение и бързо загубиха ПВО, способна да атакува самолетите на средни височини. Там руската авиация буквално срина града.

От октомври миналата година, когато за ръководител на т.нар.спецоперация в Украйна бе назначен Сергей Суровикин, руската армия започна кампания за връщане на своята инициатива във въздуха. Русия започна да бомбардира енергийната инфраструктура на Украйна, като главната задача явно е отслабване на ПВО на Украйна. Дотогава ВСУ не прикриваха обектите на своя територия, а използваха "засади" - системите за ПВО се ориентират по информация от разузнаването и се включваха само при приближаването на руските самолети с включени радари към фронтова линия. Тази тактика нанасяше максимални щети на руската авиация и позволяваха на Украйна да се опази от загуби. След началото на бомбардировките с дронове-камикадзе и крилати ракети ВСУ бяха принудени да изтеглят голяма част от ПВО от фронта и да прикрият инфраструктурни обекти. Освен това започнаха да харчат и дефицитни боеприпаси не на фронта, а далеч от него. Така се появи рискът ВСУ да не могат да прикриват едновременно и инфраструктурните обекти, и фронта. И съвсем очаквано руската авиация се възползва от възможността да се върне в боя.

Авдеевка стана основният полигон за отработване на новата руска тактика. Руските и украинските телеграм канали всеки ден публикуват видеа от мощни взривове в града. Кметът на Авдеевка показва мащабни разрушения, предизвикани явно от авиобомби с голям калибър, и предрича на града съдбата на друго предградие на Донецк - Мариинка, която бе напълно заличена от лицето на Земята.

Заради полуобкръжението Авдеевка няма безопасен тил и ВСУ много трудно могат да я защитят със системи на ПВО: те не могат да ги приближат близо до фронта, а и руската авиация бързо ще ги унищожи. Въпреки всичко, руската страна понася загуби: в началото на март над Донецка област бе свален летящ на средна височина  Су-34, който вероятно е участвал в бомбардировката на Авдеевка.

И Западът, и Киев осъзнават заплахата от руската авиация. НАТО усилва ПВО на Украйна, страните от Източна Европа й предават самолетите си /засега само съветско производство/. Но вероятно ще се наложи алиансът да даде на Киев и западни самолети, за да може Украйна реално да се противопостави на Русия във въздуха. Засега западните страни отказват да направят това, страхувайки се от ескалация на конфликта, но не изключиха такива доставки в бъдеще.