"Европа ще изпрати "сдържащи сили" в Украйна, независимо от позицията на Русия", заяви френският президент Еманюел Макрон след срещата на лидери на ЕС и НАТО в Париж. В нея се включи и българският премиер Росен Желязков, цитиран от АП. Мисията ще бъде водена от Великобритания.

"Военните ще обхващат морските, въздушните и наземните направления и ще бъдат част от по-широк пакет мерки за сигурност. Не Русия ще решава дали ще има "сдържащи сили" в Украйна. От следващата седмица нашите дипломатически съветници ще следят за изпълнението на приетите днес решения", добави френският президент.

Макрон уточни, че сдържащите сили трябва да гарантират, че Русия няма да възобнови бойните действия. Те няма да бъдат разположени на фронта, а в големи градове в тила и по пристанищата. Над планирането на операцията в Украйна работят над 200 военни от над 30 страни, добави британският премиер Киър Стармър.

Съгласие по тези въпроси обаче не бе постигнато. "Европейските съюзници на Украйна не постигнаха съгласие по предложението за разполагане на чуждестранни въоръжени сили в страната, които да гарантират прилагането на евентуално мирно споразумение и само някои от тях искат да участват, заяви Макрон, цитиран от Асошиейтед прес. „Не постигнахме единодушие“, каза френският лидер и добави: „Въпреки това не ни е необходимо единодушие, за да го направим“.

До три седмици европейските страни ще подготвят свое предложение за мониторинг на прекратяването на огъня в Украйна.

Великобритания и Франция ще изпратят свои военни в Киев, които ще участват в разработката на програма за реформа на Въоръжените сили на Украйна.

„Наистина се намираме в повратна точка.  Започнаха преговори и те са добре дошли. Нашата цел е ясна: да спечелим мир, да поставим Украйна в най-добрата позиция за преговори и да гарантираме, че договореният мир ще бъде солиден и траен за всички европейци“, каза още той. "Украйна имаше смелостта да приеме 30-дневно прекратяване на огъня. След това украинско решение нямаше никакъв руски отговор. Появиха се нови условия за по-частични и хипотетични примирия и в същото време всеки ден имаме все по-тежки удари", добави Макрон.

Европа не само, че няма да отменя санкции срещу Русия, но и ще ги увеличава, докато Москва не прекрати войната срещу Украйна. При преговорите със САЩ Москва обяви, че договореното примирие в Черно море ще влезе в сила едва след като се отменят санкциите срещу някои руски банки. САЩ казаха, че са склонни да обсъждат подобни идеи.

„Имаше пълна яснота, че сега не е моментът за вдигане на санкциите, а точно обратното - това, което обсъждахме, е как можем да увеличим санкциите, за да подкрепим инициативата на САЩ за извеждане на Русия на масата на преговорите от по-нататъшен натиск“, каза британският министър-председател Киър Стармър. Той обвини Русия, че се опитва да забави постигането на мир в Украйна.

Германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че вдигането на санкциите срещу Русия би било сериозна грешка. „Няма смисъл да се прекратяват санкциите, докато всъщност не е постигнат мир, а за съжаление все още сме далеч от това“, каза той.

Украинският президент Володимир Зеленски, който също участва в срещата, посочи, че не трябва да има „отмяна на какъвто и да е вид санкции, докато Русия не спре тази война“, а вместо това трябва да се окаже „повече натиск върху нея, повече пакети от санкции“.

"Отмяната на санкции срещу Русия сега би било катастрофа за дипломацията. Същото е с идеята за прекратяването на огъня в Черно море. Русия се опитва да наложи на нашите партньори свои условия, които са нереалистични. Санкциите са един от малкото реални инструменти, с които светът разполага, за да склони Русия към сериозни преговори", каза Зеленски.

Франция и Германия ще представляват Европейския съюз в мирните преговори за Украйна, добави Зеленски. По думите му това е обща позиция на всички лидери.

Български принос

България предлага да бъде сформиран многонационален морски координационен център за осигуряване безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море и страната ни да бъде домакин на този център. Това заяви министър-председателят Росен Желязков след  днешната среща „Мир и сигурност за Украйна“ в Париж. Центърът ще осигурява постоянно морско наблюдение и ранното предупреждение за потенциални заплахи и враждебни дейности, както и за повишаване устойчивостта на критичната подводна инфраструктура в Черно море.

 „Целта е да бъдат установени насоки за корабоплаването и да се осъществяват дейности по мониторинг -  по въздух и по вода, както и на критичната инфраструктура, така и на всички потенциални враждебни действия в територията на Черно море“, заяви премиерът Желязков, цитиран от правителствената пресслужба. По думите му възстановяването на търговското корабоплаване е изключително важно, защото засяга не само граничещите държави, но и изцяло стокооборота в посока Изток – Запад. Министър-председателят посочи, че противоминната  група в Черно море е добър пример за това как координацията между крайбрежните държави може да допринесе за усилията за укрепване на сигурността, безопасността, стабилността и свободата на корабоплаването в Черно море.